Чуе ли се „ку-ку“, замирисва ти и на теменуга, и на кукуряк, и на игличе ~ Николай ХАЙТОВ
Кукувица кука
Пролетта има доста вестители, само че кукувицата няма противник, въпреки гласът й да не е гласовит като на славея и прочувствен като на чучулигата. Нейното кукане, сякаш просто и еднообразно, е натръпнало с толкоз ентусиазъм и деликатност, че надали различен някакъв тон показва така ясно и мощно чувството за пролет.
Чуе ли се „ ку-ку “, замирисва ти и на теменуга, и на кукуряк, и на игличе. Прозвучи ли тоя апел, сънените дървета развиват пъпки и пускат неогъглената зелена шумица. После под същото „ ку-ку “ филизите потеглят нагоре и цялата земя се залюлява в буйния темп на пролетта.
Че има нещо вълшебно в кукането на кукувицата, някаква магия, твърдят и националните поверия: „ Както те закука кукувицата, по този начин ще караш цялата година… “ Ако те завари с цялостен джоб – така ще ти върви – на цялостно. Ако те свари влюбен – на обич ще ти върви. Ако си на път – ще пътуваш цялата година… Най-лошата клетва е: „ Кукувица да не чуеш! “ Има и вярване: чуе ли болен кукувицата – през тая година няма да мре. Затова на времето гледали да попримъкнат болника на открито, с цел да чуе отрано избавителния глас.
Истински празник е било първото позвъняване на кукувицата и за овчарите, и за хайдутите. „ Ето, закука кукувицата, момчета, ужасно няма! “ – разказва в своите мемоари войводата Панайот Хитов по какъв начин ободрявал посърналите свои момчета. Овчарите също чакат кукувицата, орачите и те – да почнат да сеят фасула и пшеницата.
Та кукането на кукувицата е освен предупреждение и вик, то е и предсказване, и проклинание, повратна точка в сменяването на сезоните.
И все пак кукувицата не извиква любов – снасяла била яйцата си в непознати гнезда и оставяла на другите птици развъждането на своите дребни. А кой се е запитал за какво е по този начин? На какво е отстъпил майчинският й инстинкт, в името на какво се е пожертвувал? Защо Природата я е лишила от насладата да се грижи за своите дребни, да оправя с човка рошавите им перца, да усеща до своето топлите им сърчица? Случайност ли е това, или волност? Или пък наказване? И в името на какво е тая невероятна жертва?
А може би Природата й е лишила майчинството, с цел да се посвети изцяло тя на призванието „ Вестителка на пролетта “.
Заради това кукувицата търпи смъртни неволи. Идва у нас още при започване на април и постоянно така нареченият „ кукувичи сняг “ я затрупва. Горката птица зъзне и трепери. Но не е имало случай да закъснее или пък да се върне откъдето е пристигнала. Знае, наподобява, че заболели и здрави я чакат да оповести пролетта със своето изстрадано, радостно и заклинателно „ ку-ку “.
А ние й се гневим: измамница била, мързелива и не зная каква си. Измерваме с нашата груба, човешка мярка едно от най-чудесните хрумвания на другояче суровата Природа – да сбере ароматите, стоновете и тръпките, очакванията и възторзите на вълшебството Пролет в един-единствен, всепроникващ тон! В едно единствено „ ку-ку “.
Снимка: Уикипедия
