Отвъд границите: Герасим Дишлиев: Да си приказлив явно е мимски дефект
Куфарът на Герасим Дишлиев е цялостен с доста истории и прекарвания, той е неделима част и от професионалната му биография (спектакълът “Монолог с куфар ”). Пътят на Герасим от Свиленград до школата на Марсел Марсо в Париж минава през един строшен крайник, ВИТИЗ, находчивостта на госпожа Дишлиева – учител по френски език в Ботевград, турски рейс, изчезнала виза за Австрия, маджарски трамвай, още един рейс - в Чехия, и един френски трен.
Емоционален, открит, притежаващ автентичен позитивизъм и приказливост, това е Герасим Дишлиев – Геро.
“Историята на този жест е обвързвана с един филм за Първата международна война. Действието се развива в окопите. Двама снайперисти дебнат другия лагер, камерата се задържа върху единия боец, който гледа през мерника си и в този миг пеперуда каца на дулото на оръжието му. Той се пробва да я хване и в опитите си да я доближи като че ли не помни за войната, излиза от окопа, изправя се на лакти, чува се изстрел и той пада на земята. Пеперудата става знак на преходността на живота. Това съм научил от Марсо, по какъв начин да използваш мощни знаци, които да изразиш по най-обикновен метод. "
Така Герасим Дишлиев пресъздава един от уроците на Марсел Марсо.
Българинът е възпитаник на световноизвестния френски мим, бил е негов помощник и учител в школата му.
Последният възпитаник на Марсел Марсо гостува в Русе
Последният възпитаник на именития мим Марсел Марсо гостува в Русе. Герасим Дишлиев е в града със спектакъла „ Не на мястото си “.
Създателят на клоуна Бип, Марсо, е считан от мнозина за най-великия артист в областта на пантомимата, член на Академията за изящни изкуства във Франция и притежател на премията “Еми ”. Бил е непосредствен другар на Майкъл Джексън. Самият Джако признава, че огромна част от емблематичните му хореографии са инспирирани от Марсо.
Марсел Марсо ни напуща през 2007 година, само че функциите и учениците му са разпознаваеми в целия свят и до през днешния ден. Един от тях е Герасим. От началото на декември той излиза на сцената на Националната опера в Париж, където дружно с огромна натрупа показват актуален прочит на “Бохеми ” на Пучини. На Герасим партнира и българката прима Соня Йончева.
“От доста време не съм играл в колектив, последно през 2015-та в един цирков театър. От края на октомври обаче почнах подготовки в “Бастилия ” в Париж и ми е огромен кеф. Само десетина са цирковите актьори, 4-5 оперни артисти, 50 души хор, 20 души детски хор. ” “В “Бастилия ” вършат нов прочит на остарели опери. Режисьорът е взел решението да огледа на самата опера като един спомен от страна на основните воин в истинската версия. Героите са на друго място, отвън рамките на земята. Всеки от тях има собствен двойник в този успореден свят. Много ми харесва това. Ние обичаме да си приказваме с хора, които обичаме, даже да не са измежду нас.. е, не всички сме луди (смее се)… само че си разрешаваме да обсъждаме значими неща с хора от предишното. В този смисъл “Бохеми ” ще е нещо особено. Първо, тъй като музиката на Пучини е нещо особено. Освен това моята роля не участва в операта, архитипът му е един оберкелнер, който се появява за малко в истинската опера. Но в тази версия той непрекъснато е на сцената и е на две крачки от основните реализатори. А да слушаш оперно пеене на метър и половин от теб, сред баритона и мецосопраното… ”
© Герасим Дишлиев
Герасим е прочут и с моноспектаклите си. През 2014 година той показа “Монолог с куфар ” на феновете в седем страни, пътувайки сред представленията с колело.
Велосипедът и до през днешния ден си остава обичаното му средство за превоз:
“Да караш по права линия в продължение на няколко дни е необикновено чувство ”.Маршрутът на турнето на колело и първата асоциация на Герасим за всяка една от дестинациите, които е посетил тогава. От Свиленград до Националната опера в Париж
Нека се върнем 25 години обратно, когато решаваш да заминеш към Франция.
Решението да отпътува го взех последователно. То е обвързвано с обстоятелството, че започнах да се влюбвам в това изкуство (пантомима – б.а.). Майка ми, която е франкофон, употребява тогавашния интернет, който се наричаше другари (смее се). Чрез познати тя откри адреса на школата на Марсо. Аз бях студент във ВИТИЗ, играех в театър на Димитър Еленов, с баща пристигнаха да гледат, а по-късно тя пристигна развълнува в гримьорната удовлетворена, тъй като очевидно ѝ беше харесало. Връчи ми едно писмо, което беше получила като отговор от школата на Марсо, че да, синът ѝ може да кандидатства в школата, само че би трябвало да пристигна до Франция. Така и направих. В началото трябваше да направя нещо като стаж, след който трябваше да се явя пред журито, което ми сподели, че ме одобряват.
Значи ползата към френския език е унаследен..
Майка ми беше моята класна ръководителка в подготве и учителка по френски – във френската гимназия в Правец. Винаги ми пишеше по-ниски оценки, с цел да не каже някой, че съм наследник на другарката Дишлиева. Аз просто нямаше по какъв начин да не науча френски език. Веднъж си бях счупил крайници, трябваше да заставам у дома, тя се прибираше и ми преподаваше уроците от деня. През това време аз нямаше изключително какво да върша, със строшен крайник, с изключение на да си изучавам френски. Речникът “Larousse ” си ми стана настолна книга.
Първият разказ, който прочете на френски спомняш ли си?
Не, само че си припомням по какъв начин в казармата ми раздраха Tendre est la nuit ( “Нежна е нощта ” на Франсис Скот Фитцджералд – б.а.). Бях си я взел, на френски, един от капитаните я видя, изтръгна ми го от ръцете и я накъса на дребни късчета.
А по какъв начин избра пантомимата, ти си толкоз разговорлив…?
(смее се)Отидох и видях един театър. Нямаше места. Много ме впечатли. Няколко дни по-късно срещнах част от трупата на този театър, те ми споделиха, че приготвят ново зрелище в квартал Стрелбище. Отидох, гледах го и си споделих: “Това е ”. Казваше се “Аранжиране на трупове ” и се игра на 10-ти ноември 1989 година – знакова дата. С родителите ми си воювахме, тъй като те желаеха да си изучавам физика (през 1989 година Герасим записва “Физика ” в университета – б.а.) и да имам сериозна специалност. Татко беше физик. Във ВИТИЗ първата година не ме одобриха, само че през 1991 година отвориха клас по пантомима, където съумях да влезна. Като студент играех дребни ролички в спектаклите на Сашо Стоянов и Сашо Морфов. Майка ми и татко ми, с помощта на тези спектакли, видяха, че това ми се отдава. И тя тогава очевидно е решила да написа писма, тъй като нямаше по какъв начин да се обажда в чужбина, очевидно е писала, стигнала е до школата на Марсо и те са ѝ дали отговор с датите за изпитите.
Колко време продължаваше едно пътешестване до там?
Вторият път пътувах с един турски рейс, който минаваше и през Австрия, само че аз нямах австрийска виза. Затова ме изхвърлиха в Будапеща, където трябваше да взема трен, само че не стана, озовах се в рейс, който ме закара до Прага. От чешката столица взех различен рейс, който пътуваше към Марсилия, само че аз слязох в Дижон. Там се качих на трен и след още едно прекачване съумях да дойде в Париж, в едно предградие, където живееха моите даскали по френски от учебно заведение. Те ме подслониха и при тях прекарах първите три месеца в Париж.
През тази авантюра по какъв начин се оправяше с езиците?
В Унгария си беше чиста пантомима. Автобусът ме остави на Моста на дружбата в Будапеща, който открих апропо преди три години, когато върших турнето с колело. Та от там, до момента в който намеря гарата, си беше огромно прекарване – със знаци и звуци ме упътиха.
Спомняш ли си първата среща с Марсо?
Аз дойдох на 12 октомври 1993 тук. С към 2 седмици забавяне започнах да изучавам, тъй като чаках за виза. Някъде към седмица по-късно се срещнах с него. Приеха го в Академията за изящни изкуства като вечен, едно предопределение за хората на изкуството, което се дава до живот и той зае мястото на негов сътрудник актьор, който беше умрял. Дава им се една униформа, мъжете получават саби и ние като възпитаници, цялото учебно заведение на Марсо, бяхме поканени да присъстваме. А другояче той беше доста приказлив, като мен, очевидно това е някакъв мимски недостатък (смее се).
Пътувал си много – и с Марсо, и към този момент като солов реализатор. Виждаш ли разлика в публиката според от страната?
Не върша категоризация на публиката по народи. По-скоро ги деля на север и юг. Например южнокорейците ги назовават италианците на Азия. Това, което назоваваме “хора на живота ”. Когато минем пък от другата страна на екватора, става противоположното. Аржентиците или пък южноафриканците от време на време могат да бъдат приравнени с норвежците. Как минава един ден, в който пътуваш и изнасяш зрелище?
Работиш с тялото си, с мимики и жестове. Научи ли се да разпознаваш човешките маски?
Не мога да кажа, че съм огромен психолог. Често не преставам да си бивам измамен. (смее се) Умея да притежавам тялото си, страстта си на сцената, само че в живота мъчно неистина и елементарно ме лъжат. За мен това са си разнообразни неща.
А твоята маска – по какъв начин успяваш да задържиш страстите си, до момента в който си на сцената, защо мислиш, до момента в който пресъздаваш човешките положения?
Тук влизаме в кухнята. Това е парадоксът на актьорите. Театърът си остава една огромна игра. Процесът на научаване на разпоредбите на тази игра е доста значим за артиста. Това ще го защищити да не нарани душeвността си поради тези страсти. Защото страстите са нещо мощно и могат да повлияят върху личността на артиста. Ти би трябвало да се предпазваш от същинските страсти и да играеш страсти. Моята цел е да докосна публиката, само че да защищавам себе си. В този смисъл доста повече се съсредоточвам върху техническите елементи, къде е светлината, добре ли съм се позиционирал, по какъв начин да изиграя идващия жест. Така се дистанцирам ненапълно от страстта. Интересно е, че в случай че стартира да рева аз, а не вие, то тогава няма да виждате героя, а ще видите Герасим Дишлиев.
Кое е най-отдалеченото като чувство място, на което си бил?
Япония. Организираност и доброжелателност. Те са като един мравуняк, доста хора, само че доброжелателни. Много са заети, само че постоянно биха ти помогнали. Тогава, още предишния век, бяхме с Марсо там на театър.
Как убиваш времето до момента в който пътуваш?
Чета и пиша. А в случай че попадна на човек, с който мога да проведа диалог, си ми е най-приятно. Особено на междуконтиненталните полети.
Къде сядаш в аероплан - до прозореца или до пътеката?
До пътеката, тъй като краката ми са дълги, а местата тесни... но най-обичам в първа класа до прозореца, там е необятно (смее се).
Кое беше последното ти пътешестване?
До Виена, преди този момент до Ню Йорк за опипване на почвата за бъдещи планове. В скоро време ще направя турне с едно по-обширно циркулиране на Щатите и Северна Америка.
Любимо място за отмора:
Свиленград и Черно море. Разбира се, има едно местенце в Гърция, но няма да го кажа, на един от ръкавите на Халкидики, само че няма пък да кажа по какъв начин се споделя, тъй като не желая да има доста хора (следва леко гледище от интервюиращия) Добре де (смее се)… Каламици, от другата страна се вижда Атон.
Кое беше твоето първо пътешестване в чужбина?
Катовице. Една бригада, може би 84-та или 85-а, отидохме там, с цел да помогнем на братята в Полша да си съградят отначало страната. Попаднахме в един лагер, в който работихме всеки ден нещо. Имам доста хубави мемоари с лагерни огньове и свирене на китара.Светът на Герасим
Емоционален, открит, притежаващ автентичен позитивизъм и приказливост, това е Герасим Дишлиев – Геро.
“Историята на този жест е обвързвана с един филм за Първата международна война. Действието се развива в окопите. Двама снайперисти дебнат другия лагер, камерата се задържа върху единия боец, който гледа през мерника си и в този миг пеперуда каца на дулото на оръжието му. Той се пробва да я хване и в опитите си да я доближи като че ли не помни за войната, излиза от окопа, изправя се на лакти, чува се изстрел и той пада на земята. Пеперудата става знак на преходността на живота. Това съм научил от Марсо, по какъв начин да използваш мощни знаци, които да изразиш по най-обикновен метод. " Така Герасим Дишлиев пресъздава един от уроците на Марсел Марсо.
Българинът е възпитаник на световноизвестния френски мим, бил е негов помощник и учител в школата му.
Последният възпитаник на Марсел Марсо гостува в Русе Последният възпитаник на именития мим Марсел Марсо гостува в Русе. Герасим Дишлиев е в града със спектакъла „ Не на мястото си “.
Създателят на клоуна Бип, Марсо, е считан от мнозина за най-великия артист в областта на пантомимата, член на Академията за изящни изкуства във Франция и притежател на премията “Еми ”. Бил е непосредствен другар на Майкъл Джексън. Самият Джако признава, че огромна част от емблематичните му хореографии са инспирирани от Марсо.
Марсел Марсо ни напуща през 2007 година, само че функциите и учениците му са разпознаваеми в целия свят и до през днешния ден. Един от тях е Герасим. От началото на декември той излиза на сцената на Националната опера в Париж, където дружно с огромна натрупа показват актуален прочит на “Бохеми ” на Пучини. На Герасим партнира и българката прима Соня Йончева.
“От доста време не съм играл в колектив, последно през 2015-та в един цирков театър. От края на октомври обаче почнах подготовки в “Бастилия ” в Париж и ми е огромен кеф. Само десетина са цирковите актьори, 4-5 оперни артисти, 50 души хор, 20 души детски хор. ” “В “Бастилия ” вършат нов прочит на остарели опери. Режисьорът е взел решението да огледа на самата опера като един спомен от страна на основните воин в истинската версия. Героите са на друго място, отвън рамките на земята. Всеки от тях има собствен двойник в този успореден свят. Много ми харесва това. Ние обичаме да си приказваме с хора, които обичаме, даже да не са измежду нас.. е, не всички сме луди (смее се)… само че си разрешаваме да обсъждаме значими неща с хора от предишното. В този смисъл “Бохеми ” ще е нещо особено. Първо, тъй като музиката на Пучини е нещо особено. Освен това моята роля не участва в операта, архитипът му е един оберкелнер, който се появява за малко в истинската опера. Но в тази версия той непрекъснато е на сцената и е на две крачки от основните реализатори. А да слушаш оперно пеене на метър и половин от теб, сред баритона и мецосопраното… ”
© Герасим Дишлиев Герасим е прочут и с моноспектаклите си. През 2014 година той показа “Монолог с куфар ” на феновете в седем страни, пътувайки сред представленията с колело.
Велосипедът и до през днешния ден си остава обичаното му средство за превоз:
“Да караш по права линия в продължение на няколко дни е необикновено чувство ”.Маршрутът на турнето на колело и първата асоциация на Герасим за всяка една от дестинациите, които е посетил тогава. От Свиленград до Националната опера в Париж
Нека се върнем 25 години обратно, когато решаваш да заминеш към Франция.
Решението да отпътува го взех последователно. То е обвързвано с обстоятелството, че започнах да се влюбвам в това изкуство (пантомима – б.а.). Майка ми, която е франкофон, употребява тогавашния интернет, който се наричаше другари (смее се). Чрез познати тя откри адреса на школата на Марсо. Аз бях студент във ВИТИЗ, играех в театър на Димитър Еленов, с баща пристигнаха да гледат, а по-късно тя пристигна развълнува в гримьорната удовлетворена, тъй като очевидно ѝ беше харесало. Връчи ми едно писмо, което беше получила като отговор от школата на Марсо, че да, синът ѝ може да кандидатства в школата, само че би трябвало да пристигна до Франция. Така и направих. В началото трябваше да направя нещо като стаж, след който трябваше да се явя пред журито, което ми сподели, че ме одобряват.
Значи ползата към френския език е унаследен..
Майка ми беше моята класна ръководителка в подготве и учителка по френски – във френската гимназия в Правец. Винаги ми пишеше по-ниски оценки, с цел да не каже някой, че съм наследник на другарката Дишлиева. Аз просто нямаше по какъв начин да не науча френски език. Веднъж си бях счупил крайници, трябваше да заставам у дома, тя се прибираше и ми преподаваше уроците от деня. През това време аз нямаше изключително какво да върша, със строшен крайник, с изключение на да си изучавам френски. Речникът “Larousse ” си ми стана настолна книга.
Първият разказ, който прочете на френски спомняш ли си?
Не, само че си припомням по какъв начин в казармата ми раздраха Tendre est la nuit ( “Нежна е нощта ” на Франсис Скот Фитцджералд – б.а.). Бях си я взел, на френски, един от капитаните я видя, изтръгна ми го от ръцете и я накъса на дребни късчета.
А по какъв начин избра пантомимата, ти си толкоз разговорлив…?
(смее се)Отидох и видях един театър. Нямаше места. Много ме впечатли. Няколко дни по-късно срещнах част от трупата на този театър, те ми споделиха, че приготвят ново зрелище в квартал Стрелбище. Отидох, гледах го и си споделих: “Това е ”. Казваше се “Аранжиране на трупове ” и се игра на 10-ти ноември 1989 година – знакова дата. С родителите ми си воювахме, тъй като те желаеха да си изучавам физика (през 1989 година Герасим записва “Физика ” в университета – б.а.) и да имам сериозна специалност. Татко беше физик. Във ВИТИЗ първата година не ме одобриха, само че през 1991 година отвориха клас по пантомима, където съумях да влезна. Като студент играех дребни ролички в спектаклите на Сашо Стоянов и Сашо Морфов. Майка ми и татко ми, с помощта на тези спектакли, видяха, че това ми се отдава. И тя тогава очевидно е решила да написа писма, тъй като нямаше по какъв начин да се обажда в чужбина, очевидно е писала, стигнала е до школата на Марсо и те са ѝ дали отговор с датите за изпитите.
Колко време продължаваше едно пътешестване до там?
Вторият път пътувах с един турски рейс, който минаваше и през Австрия, само че аз нямах австрийска виза. Затова ме изхвърлиха в Будапеща, където трябваше да взема трен, само че не стана, озовах се в рейс, който ме закара до Прага. От чешката столица взех различен рейс, който пътуваше към Марсилия, само че аз слязох в Дижон. Там се качих на трен и след още едно прекачване съумях да дойде в Париж, в едно предградие, където живееха моите даскали по френски от учебно заведение. Те ме подслониха и при тях прекарах първите три месеца в Париж.
През тази авантюра по какъв начин се оправяше с езиците?
В Унгария си беше чиста пантомима. Автобусът ме остави на Моста на дружбата в Будапеща, който открих апропо преди три години, когато върших турнето с колело. Та от там, до момента в който намеря гарата, си беше огромно прекарване – със знаци и звуци ме упътиха.
Спомняш ли си първата среща с Марсо?
Аз дойдох на 12 октомври 1993 тук. С към 2 седмици забавяне започнах да изучавам, тъй като чаках за виза. Някъде към седмица по-късно се срещнах с него. Приеха го в Академията за изящни изкуства като вечен, едно предопределение за хората на изкуството, което се дава до живот и той зае мястото на негов сътрудник актьор, който беше умрял. Дава им се една униформа, мъжете получават саби и ние като възпитаници, цялото учебно заведение на Марсо, бяхме поканени да присъстваме. А другояче той беше доста приказлив, като мен, очевидно това е някакъв мимски недостатък (смее се).
Пътувал си много – и с Марсо, и към този момент като солов реализатор. Виждаш ли разлика в публиката според от страната?
Не върша категоризация на публиката по народи. По-скоро ги деля на север и юг. Например южнокорейците ги назовават италианците на Азия. Това, което назоваваме “хора на живота ”. Когато минем пък от другата страна на екватора, става противоположното. Аржентиците или пък южноафриканците от време на време могат да бъдат приравнени с норвежците. Как минава един ден, в който пътуваш и изнасяш зрелище?
Работиш с тялото си, с мимики и жестове. Научи ли се да разпознаваш човешките маски?
Не мога да кажа, че съм огромен психолог. Често не преставам да си бивам измамен. (смее се) Умея да притежавам тялото си, страстта си на сцената, само че в живота мъчно неистина и елементарно ме лъжат. За мен това са си разнообразни неща.
А твоята маска – по какъв начин успяваш да задържиш страстите си, до момента в който си на сцената, защо мислиш, до момента в който пресъздаваш човешките положения?
Тук влизаме в кухнята. Това е парадоксът на актьорите. Театърът си остава една огромна игра. Процесът на научаване на разпоредбите на тази игра е доста значим за артиста. Това ще го защищити да не нарани душeвността си поради тези страсти. Защото страстите са нещо мощно и могат да повлияят върху личността на артиста. Ти би трябвало да се предпазваш от същинските страсти и да играеш страсти. Моята цел е да докосна публиката, само че да защищавам себе си. В този смисъл доста повече се съсредоточвам върху техническите елементи, къде е светлината, добре ли съм се позиционирал, по какъв начин да изиграя идващия жест. Така се дистанцирам ненапълно от страстта. Интересно е, че в случай че стартира да рева аз, а не вие, то тогава няма да виждате героя, а ще видите Герасим Дишлиев.
Кое е най-отдалеченото като чувство място, на което си бил?
Япония. Организираност и доброжелателност. Те са като един мравуняк, доста хора, само че доброжелателни. Много са заети, само че постоянно биха ти помогнали. Тогава, още предишния век, бяхме с Марсо там на театър.
Как убиваш времето до момента в който пътуваш?
Чета и пиша. А в случай че попадна на човек, с който мога да проведа диалог, си ми е най-приятно. Особено на междуконтиненталните полети.
Къде сядаш в аероплан - до прозореца или до пътеката?
До пътеката, тъй като краката ми са дълги, а местата тесни... но най-обичам в първа класа до прозореца, там е необятно (смее се).
Кое беше последното ти пътешестване?
До Виена, преди този момент до Ню Йорк за опипване на почвата за бъдещи планове. В скоро време ще направя турне с едно по-обширно циркулиране на Щатите и Северна Америка.
Любимо място за отмора:
Свиленград и Черно море. Разбира се, има едно местенце в Гърция, но няма да го кажа, на един от ръкавите на Халкидики, само че няма пък да кажа по какъв начин се споделя, тъй като не желая да има доста хора (следва леко гледище от интервюиращия) Добре де (смее се)… Каламици, от другата страна се вижда Атон.
Кое беше твоето първо пътешестване в чужбина?
Катовице. Една бригада, може би 84-та или 85-а, отидохме там, с цел да помогнем на братята в Полша да си съградят отначало страната. Попаднахме в един лагер, в който работихме всеки ден нещо. Имам доста хубави мемоари с лагерни огньове и свирене на китара.Светът на Герасим
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ