Кангалското куче – най-силната порода в света
Кучето е най-хубавият другар на индивида, в това няма да откриете никакви изненади. Животното е опитомявано с епохи, преди да се довери изцяло и да стане част от фамилията. Съществуват разнообразни породи и всяка има своите позитивни и негативни качества.
Лабрадорът може да се счита за един от най-дружелюбните, немската овчарка има реномето на една от най-интелигентните породи. А коя е най-силната порода? Първото място е малко противоречиво, изключително в случай че се преглеждат разнообразни фактори. Някои експерти мерят тежестта, други се концентрират върху дължина и експедитивност, а трети залагат на захапката.
Снимка: CC BY-SA 3.0, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=8684183
Ако се доверяваме на последното качество и се опитаме да намерим порода, която да впечатлява и в по горните категории, тогава би трябвало да насочим вниманието си към кангала. Известен е още като кюрдски кангал или карабаш. Тази порода се гордее с тежка костна конструкция и впечатляващи размери. През вековете телосложението се развива фрапантно, тъй като турците са го употребявали най-вече за работно куче. Животното е по-дълго, в сравнение с високо и има много дебела четина. Не инцидентно е много равностойно при среща с други хищници като своя отдалечен предшественик. Прякорът на кангала е точно „ Убиец на вълци “.
Снимка: By friend of tr:user:Onur1991 – Commons file „ KangalTürkiyede.jpg “, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16984761
Друго забавно качество е, че козината разрешава контролиране на температурата в по-горещи и по-студени дни. И в случай че това не е задоволително, това животно може да тича със скорост от близо 50 км/ч. Комбинацията от размери, мощ и скорост го трансформира в много впечатляващ див звяр. Теглото му е към 58-59 кг и за разлика от останалите огромни кучета, той може да живее до 15 години.
Снимка: By Cobra-BlackMamba – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23641189
Обикновено животните с такива размери не се славят с огромен разсъдък, само че тази порода е развила даже и тази линия. Справя се чудесно с пазенето на добитък и в случай че е обкръжен от други домашни кучета, може да се научи независимо. Обикновено в стадата се взимат по две такива кучета и автоматизирано се обезвреждат всички познати закани. Произходът на тази порода идва от Централна Турция. Животното е и народен знак на страната и тъкмо затова се развъжда деликатно и не се разрешават смесвания с други породи.
Славата му е толкоз огромна, че ликът му се среща даже на монети и марки. Първото такова куче в Съединени американски щати идва относително късно – едвам през 1985 година Турция е доста деликатна по отношение на внасянето на породата, както и запазването на потеклото. На множеството фотоси може да бъде видяно с нашийник с шипове и повода за това е, че точно този признак не разрешава на вълците да доближат елементарно до врата му. В Африка се употребява за противопоставяне против гепардите, където също се оправя добре, въпреки и гепардът да го превъзхожда по скорост.
Снимка: By No machine-readable author provided. Dfence~commonswiki assumed (based on copyright claims). – No machine-readable source provided. Own work assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1072611
С времето даже гепардът отхвърля да се бори с това куче. Ако попитате експертите или притежателите на тази порода, те изрично ще отговорят, че животното няма място в апартамент. Необходимо е пространство за поддържането на физическата форма, до момента в който в жилището става много мързеливо. Един забавен факт е, че кангалът в никакъв случай не зачита частната благосъстоятелност. Имайки поради размерите и силата му, той постоянно ще обикаля и напуща рамките на поверената му територия. Не можем да го упрекваме, имайки поради физическите му качества. Макар и да са красиви и много другарски настроени към хората, манталитетът им се построява със съществени тренировки.
В противоположен случай стават доста сложни за дресиране и могат да основават съществени проблеми. Точно затова постоянно се предлагат дълги разходки и социализация. В противоположен случай може да притежавате извънреден надзирател, който не разрешава на никой да се приближи до стопаните и поверените му животни. Макар и по-често да са бранители, от време на време могат да атакуват и вредите са много жестоки. Изисква се и изключително самообладание, тъй като едвам на втората година стартират да осъзнават и опознават средата, в която се намират. Като малко животни са много непохватни и игриви и биха очаровали всеки, до момента в който не стартират да дъвчат дивани и да копаят дупки – вършат го.
Снимка: By Birhanb – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26094839
Препоръката за всеки обожател на тази порода е да има доста високи и здрави огради. Понякога даже това не е задоволително, тъй като с изненада може да се откри, че домашният любим е прокопал много дълбока дупка към свободата си. Освен това всеки предстоящ притежател би трябвало да бъде предизвестен, че това животно се храни питателно и от време на време може да употребява повече храна от човек. В предишното е било хранено с козе мляко и самун, само че това надалеч не стига за достигането на цялостния му капацитет. Въпреки огромните и застрашителни размери, кангалът е извънредно отзивчив към деца и с вярната социализация може да стане прелестна компания измежду хората.
Снимка: CC BY 2.5, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=6893274
Към непознати и неканени посетители може да показва невероятна експанзия и най-често до такава се стига през нощта. Макар и мнозина да се възползват от нападателните им черти, генерално кангалът е много спокоен и деликатен към хората. Въпреки това, ветеринарите поучават всеки, който чуе ръмженето им да се отдалечи на безвредно място – това е задоволително положително предизвестие. Животът с тях не е изключително сложен, не са толкоз капризни, сменят козината си по два пъти в годината, само че това не значи, че ще се разминат без дежурното сресване. Един от най-важните препоръки постоянно е да се обезпечи работа на животното, тъй като без занятие може да изгуби мотивация да се развива.
