Малките стопани на куче трябва да са минимум 7-годишни
Кучето е най-хубавият другар на индивида, а това значи и на детето. Ако детето е самотно, скучае и си няма приятелче, дали е добра концепция да му се вземе куче? Отглеждането на куче и дете под един покрив е съществено начинание.
Сигурно множеството родители ще бъдат въодушевени при тази концепция. Малкият човек, който непрестанно мрънка и скучае, ще има непрестанно занятие. Добра компания когато и да е на деня.
Приятел, с който да споделя игрите, съня и даже храната си. Детето ще се научи да бъде отговорно, да бъде търпеливо, да не бъде лакомец, а да дели с различен обичаните си неща.
Ще се научи да обича и да показва обичта си, тъй като няма по-любвеобилни създания от кучетата. Те са привързани, грижовни към дребните членове на фамилията и детето има на какво да се научи, подражавайки на обичания си приятел в ежедневните игри.
Дотук всичко наподобява идеално. Сякаш не може да съществува по-добра компания за детето от едно положително куче. Остава единствено да се избере подобаващото, детето ще бъде избавено от скуката и ще си откри допустимо най-хубавият другар. Дали е толкоз просто?
Според кинолозите нещата не са толкоз лесни. Взимането на куче вкъщи за детето да бъде дребният му собственик, не постоянно е уместно като концепция. Има прекомерно доста условия, с цел да се реализира мечтаният резултат.
Условия, нужни с цел да се вземе куче за другар на детето
Като първо и най-важно изискване да се вземе куче на детето експертите сочат възрастта на малчугана. Всички кинолози са безапелационни, че детето би трябвало да е най-малко на 7 години, с цел да му се вземе куче. Съвсем дребните деца - на 2 или 5 години напряко ще тормозят кучето.
А тези животни, макар славата на извънредно търпеливи създания, са разнообразни по манталитет и това би трябвало да се има поради. Отделно има породи, които поначало не са подобаващи за живот с дребни деца.
Не всяко животно може да понася детското внимание и боготворене, изразяващо се в дърпане на ушите, опашката или козината на домашния любим, бъркане в устата му, лягане върху него и всевъзможни други много неприятни прояви на детската обич. По-неспокойните кучета могат да ухапят и даже съществено да наранят детето.
Смята се, че възрастта от 7 години е най-ниската, от която на детето може да се повери отговорността да бъде собственик на кучето.
Преди тази възраст дребният човек не е кадърен да сложи ползите на някой различен преди своите, тъй като още не се е образувала в личността му способността да носи отговорност. А кучето не е живата му играчка, а характерност, за която всички в дома са виновни.
Ето и кои са подобаващите породи кучета за деца!
