Лхаса Апсо
Кучетата от породата лхаса апсо притеглят погледите с дългата си копринена четина, поради която в Тибет са известни с това име. На тибетски лхаса апсо се превежда като окосмен лъв. В древността в Тибет са считали, че лхаса апсо наподобява на митичния сребрист лъв, който в миналото е обитавал планините, където са били ситуирани старинните храмове.
История на породата лхаса апсо
Лхаса апсо е доста антична порода, която е известна още отпреди 2000 години. Родината на това красиво куче е Тибет, където дългата и студена зима се сменя с малко и горещо лято. Затова кучетата от породата лхаса апсо понасят еднообразно добре както студа, по този начин и горещината. Тези красиви кучета са живеели в манастирите в Тибет, а също по този начин са били и любимци на богати фамилии, които ги отглеждали като бижу на дома си. В древността жителите на Тибет вярвали, че в кучетата от породата лхаса апсо се преселват душите на ламите, които са постигнали нирвана. Лхаса апсо се считали за доста скъпи кучета, само че било неразрешено те да се продават, тъй като това не носело добър шанс. Затова кучетата от тази порода можело единствено да се подаряват, и то единствено на доста близки хора или на високопоставени персони. В Тибет и до през днешния ден се счита, че кучето от породата лхаса апсо носи благоденствие и шанс на стопанина си. Кучетата от тази порода са знак на мъдрост и на благополучие и в Тибет имат вяра, че който има в дома си лхаса апсо, ще избегне всевъзможни неприятности.
Стандарт на породата лхаса апсо
Лхаса апсо доближава височина до 28 сантиметра, тежи от 6 до 8 кг. Това е куче с не изключително дълги крака. Дължината на муцуната е към 4 сантиметра. Носът е черен. Главата и тялото на лхаса апсо е покрито с гъста дълга четина, под която има низък компактен пласт. През цялото тяло минава път, който разделя козината на две. Козината на главата е толкоз дълга, че покрива очите на кучето. Лхаса апсо наподобява провокира постоянно усмивки на трогване, тъй като е с брада и мустаци, които се оформят от козината. Ушите не са доста дълги, покрити са с четина. Цветът на козината на тялото е друг. Най-разпространените цветове са бял, сребристо сив, черен, златисто меден. Срещат се и представители на породата лхаса апсо, които са трицветни - нормално се съчетават черен, бял и рижав цвят. Около муцуната козината може да е доста по-тъмна, в сравнение с по тялото. Крайниците са със мощни мускули, с кръгли лапи, възглавничките са покрити с четина. Опашката е над гърба и е компактно покрита с четина.
Грижи за лхаса апсо
Лхаса апсо е умерено животно и можете без проблем да взимате кучето си на всички места. Тази порода е подобаваща за хора, които имат потребност от дребен радостен другар на четири лапи. Лхаса апсо обича деца, това куче е търпеливо даже към най-малките хлапета, които го тормозят с часове, като го дърпат за козината и ушите. Лхаса апсо елементарно се схваща с други животни, само че желае да се знае, че той е водачът на групата. Основната грижа, която би трябвало да полагате за куче от породата лхаса апсо, е за козината му. Тя би трябвало да се разресва всеки ден, тъй като в противоположен случай се сплъстява и се постанова да се отрязват цели кичури, което не се отразява добре на външния тип на това красиво куче. Препоръчва се да къпете лхаса апсо един път на 30 или 45 дни. Препоръчва се къпането на лхаса апсо да става със изсъхнал шампоан, предопределена особено за дългокосмести кучета. Козината на лхаса апсо става доста дълга, тъй че се постанова да я подрязвате, в случай че стартира да се влачи по земята. Лхаса апсо не е уместно куче за развъждане на открито, по тази причина има потребност да бъде предпазено в дома ви. Лхаса апсо непрекъснато желае да играе и в случай че не срещне схващане от страна на стопанина си, може да стане раздразнително и даже да прояви известна доза експанзия. Въпреки че е малко по мярка, лхаса апсо има потребност от физическа интензивност и е целесъобразно да го разхождате най-малко по час-два на открито всеки ден.
Обучение на лхаса апсо
Лхаса апсо е доста мъдро куче, само че е със мощен темперамент и не обича да го командват. Ако мислите, че ще постигнете триумф, като повишавате звук на кучето си от породата лхаса апсо, това няма по какъв начин да стане. Лхаса апсо обожава стопанина си и най-лесният метод да накарате любимеца си да извърши командата ви, е да го поощрите с глезене и добра дума, а в случай че има и лакомство, това ще приятна изненада за дребния ви четириног другар. Абсолютно неприемливо е да се ползват физически санкции, в случай че лхаса апсо не извършва командите. Това може единствено да ядоса кучето от тази порода и то да откаже вечно да извършва каквато и да е команда. Лхаса апсо има доста добър слух и елементарно може да се трансформира в доста добър надзирател, който обаче единствено ще известява за наличието на непознати, без да може да им навреди изключително.
Хранене на лхаса апсо
Лхаса апсо има потребност от уравновесено меню. В храната на лхаса апсо би трябвало да има белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали. Лхаса апсо има потребност от прясна вода, която постоянно да има разполагаем. Добре е кучето от тази порода да се храни с композиция от суха храна и консерви, предопределени за кученца от дребни породи. Можете да храните вашия лхаса апсо и с натурални артикули, като се предлага сварено и печено телешко и пилешко месо, а също по този начин сварени яйца, кисело мляко, сурови и сварени зеленчуци. Някои представители на породата лхаса апсо на драго сърце похапват плодове. Лхаса апсо са склонни към преяждане, по тази причина би трябвало да внимавате какъв брой храна му давате. Всеки непотребен кг тегло може да се отрази зле на костната система на кучето.
Заболявания на лхаса апсо
Лхаса апсо страда от проблеми, свързани с очите и ушите, по тази причина постоянно ги преглеждайте, с цел да не се получи зараза, която да се усложни. Тъй като козината на лхаса апсо е доста дълга и гъста, е допустимо по време на разходка върху кучето да се закачат кърлежи, което е доста рисково. Също по този начин в случай че лхаса апсо има бълхи, е доста мъчно да ги откриете, а това може да докара до развиване на кожни болести. Лхаса апсо генетично са предразположени към болести на бъбреците. Сред генетично обусловените болести на лхаса апсо е тазобедрената дисплазия. Кучетата от тази порода би трябвало да се пазят от прекалено прегряване, защото в противоположен случай е допустима появяването на дерматит.
Любопитни обстоятелства за лхаса апсо
Лхаса апсо се държи с огромно достолепие, което при дребния размер на това кученце от време на време наподобява комично. Кучетата от тази порода епохи наред са били охранители на тибетски храмове. Те са почнали да пазят храмовете дружно с тибетските мастифи, които преди този момент са се справяли добре с ролята на защита. Лхаса апсо обаче има доста характерен лай, който се чува отдалече. Според античните жители на Тибет лхаса апсо са символизирали властта на Буда над всички типове животни. Тибетските монаси са били уверени, че лхаса апсо са владеели тайните на магията, можели са да надникват в човешката душа и да схващат най-съкровените й секрети.
Недостатъци на лхаса апсо
Лхаса апсо доста се привързва към стопанина си и не може да остава единствено. Това малко кученце изисква непрекъснато да му се обръща внимание, което може да се стори досадно на моменти. Въпреки спокойния си темперамент, в случай че е сопнато, лхаса апсо може да ухапе даже стопанина си. Лхаса апсо са подобаващи за стопани, които имат опит с гледането на кучета. Възможно е стопанинът на лхаса апсо да срещне известни компликации при опита си да научи любимеца си да съблюдава някои хигиенични условия. За да се справите с този проблем първоначално, може да оставяте за известно време кученцето в затворено пространство, с цел да не цапа на всички места, и последователно да го научите да употребява разходките на открито за тази цел. Сред минусите на лхаса апсо е склонността му към доминиране. То има потребност от влизането си в дома ви да разбере кой е стопанинът на къщата, тъй като в противоположен случай може да реши да заеме тази роля. Лхаса апсо считат, че никой не може да пипа храната им, по тази причина може да пазят купичката си с храна даже от стопанина си и да се опитат да го ухапят, тъй като може да си помислят, че желае да му я вземе.
