За кучешката чума
Кучешката чума е постоянно срещан термин измежду елементарните хора. Ветеринарите обаче назовават болестта вирусната чума на хищниците. Тя е заразна и доста сериозна, като се предизвиква от вирус, който визира дихателната, стомашно-чревната и нервната система на кученцата. Дивите животни като лисица, вълк, койот и енот могат да бъдат носители на кучешка чума. При лекуването се натъртва върху активизиране на имунната система, облекчаването на симптоматиката и предотвратяването на вероятните вторични инфекции.
Малките кученца могат да се заразят най-често по въздушно-капков път, като кихане, кашляне. Вирусът може да се предава от куче или диво животно, като от време на време епидемиите на кучешката чума се провокира от обстоятелството, че е била употребена една купа за храна или вода при другите животни.
Кучета от всички възрасти са изложени на риск да се разболеят, само че най-често са наранени потомците на възраст под 4 месеца и домашните любимци, които не са имунизирани. Интересен факт е, че вирусът не се въздейства от измененията в околната среда, като резервира мощната си вирулентност до 4 месеца в суха среда. При ниски температури този интервал се усилва до цели 270 дни. При нагряване до 45°C вирусът умира едвам след 2 седмици, до момента в който при стопляне до 60°C - след половин час. Разтворите на формалин, белина и други постоянно употребявани дезинфектанти убиват вируса, само че единствено след 1-3 часа непрестанно излагане.
Как се случва заразяването с кучешка чума?
Чумата при кучетата е едно от най-често срещаните болести през последните години. Въпреки обстоятелството, че не се предава на хората, съществува висок риск от заразяване на другите домашни любимци, а също по този начин вирусът има висока смъртност. Разпространението на патогена се свързва с наличието на животни в нездравословна среда, като точно заради този факт уличните кучета са евентуални преносители на чумата. Това значи че те могат елементарно да се разболеят и да предадат заболяването на други домашни любимци. Болестта се предизвиква от вирус, принадлежащ към фамилията на Paramyxovirus, тип Morbillivirus. Има изключителна резистентност към враждебната среда и е много вирулентен. Заболяването може да засегне кучетата от всички възрасти, породи и размери, само че се среща по-често при дребните кученца.
Тялото на любимците до 4 месеца е по-уязвимо и елементарно се случва заразяването при контакт с животно, което е притежател на заболяването. Имунната система към момента не е изцяло развита, с цел да се оправи с многочислените микроорганизми във външната среда. В допълнение, интензивната клетъчна интензивност по време на етапа на напредък предизвиква репликацията на вируса. В тези случаи признаците стават по-тежки и здравето на животното се утежнява бързо.
Признаци и признаци на кучешката чума
Първоначално инфектираните кучета имат блудкав или гноясал секрет от очите. След това се вижда повишение на температурата, назален секрет, кашлица при кучето, заспалост, понижен вкус и повръщане при кучето. Когато вирусът нахлуе в нервната система, инфектираните кучета имат присъщия за болестта надолнище на главата и мускулни крампи. Появяват се спазми, които са свързани с дъвкателните придвижвания на челюстта и слюноотделянето. В резултат на това настава частична или цялостна парализа на кучето. Инкубационната фаза на вируса нормално трае от 12 до 20 дни. С развиването на заболяването се появяват и следните признаци на кучешка чума:
- кашлица;
- отмалялост, заспалост и несъразмерна сънливост;
- липса на апетит;
- диария при кучето;
- повръщане;
- затруднено или тежко дишане.
Заразеното куче може да стане недохранено, обезводнено и анорексично. В най-тежкия си етап вирусът доближава до нервната система, причинявайки спазми и парализа. Особена заплаха се крие във обстоятелството, че вирусът стартира да поразява организма още преди появяването на клиничната симптоматика на болестта.
Диагностика и лекуване на кучешката чума
Ветеринарите диагностицират кучешката чума посредством клиничната демонстрация на заболяването и направените лабораторни проучвания. За страдание самото заболяване кучешка чума няма лекуване. То по-скоро е ориентирано към поддържащи ограничения за попречване на вторичните инфекции. На този стадий би трябвало да се управлява повръщането, диарията, неврологичните признаци и да се вкарват повече течности, с цел да се избегне дехидратация. Ако имате и други животни, тогава наложително би трябвало да ги отделите от болното. В случай че решите да си вземете нов питомец след гибелта на кучето ви, ще се наложи да се направи цялостна стерилизация или да изчакате 3-6 месеца, имайки поради мощната резистентност и вирулентност на вируса.
Ваксинирането на кучето е от решаващо значение за предотвратяването на кучешката чума. На кученцата се вършат поредност от имунизации, с цел да се усили вероятността от създаване на имунитет. Това се прави в ранна възраст, когато имунната система към момента не е изцяло развита. Важно е също по този начин да се заобикаля контакт със инфектирани и диви животни, както и да се внимава при социализирането и контакта на дребните кученца с неимунизираните животни в парковете.
