Кубрат Пулев се завърна ударно на ринга. Кобата нокаутира ММА

Кубрат Пулев се завърна стремително на кръга. Кобата нокаутира ММА легендата Франк Мир в първия рунд по време на историческото шоу Траяд Комбат.

Родният боксьор завоюва пояса на организацията в тежка категория, а часове по-късно разкри в изявление за "България Днес " и Youtube канала "Спортната джунгла " през какво е минал преди и след загубата от Антъни Джошуа.

- Г-н Пулев, след мача с Франк Мир изглеждате доста пресен, като че ли сте подготвен още довечера да извършите още един мач?

- Това споделих на момчетата от тима, че съм подготвен незабавно да го направя. Като в аматьорския бокс.

- Имаше ли нещо, което да ви тормози, преди да се качите на новия триъгълен кръг и да се биете по новаторски правила?

- Много неща ме притесняваха. Нямахме право даже да стъпим на кръга. Два пъти съм играл мачове за международната купа в професионалния бокс. Винаги когато съм поискал, са ми давали тази опция. Да огледам кръга. Беше суперизненада, че в този момент не ми разрешиха. Сблъсках се с нещо, което не ми беше познато. Поне кръгът не беше мек, както беше в мача с Кличко.

- Какво ще кажете за ръкавиците с отворените пръсти? Не сте привикнали с такива. Имаше ли действителна заплаха от травми?

- Тези ръкавици са по-малки. Не са предпазени спрямо боксовата, тъй като са отворени. Надявах се да не си счупя ръцете. Това са удари. Ако срещне челото на съперника, може нещо по ръката да се счупи при по-неправилен ъгъл. Човешката ръка не е направена за удари от природата и Господ. Имаше доста незнайни. Все отново това беше първото огромно събитие на "Траяд Комбат ". Организацията беше на топниво. Хората бяха и към момента са доста учтиви. Уникално събитие. За мен е чест, че съм първият първенец, който печели пояс при тях. Имат огромни очаквания за този спорт. Открити са за нови мачове. Дори започнахме договаряния.

- След сходна победа върна ли се апетитът за огромни шоута? След какъв брой време сте подготвен още веднъж да се качите на кръга?

- След 2-3 месеца съм подготвен. Няма да излизам от форма. Контузия нямам. Това е най-важното. Здрав съм. Да благодарим на Господ и на природата. Имах травма на рамото, с която играх против Джошуа за международната купа. С тази контузия нямаше по какъв начин да пущам различен удар с изключение на десен прав. Дори и с него не бях сигурен. Сега към този момент травмата я няма. Поработих добре, с цел да се възстановя. Видяхте по какъв начин влизат десните прави. Всяко зло за положително. Може би природата ми сподели, че би трябвало да акцентира на повече удари с дясната ръка за в бъдеще.

- Кога се получи травмата в дясното рамо? Тя продължение ли е на предходната контузия със скъсания гръден мускул, поради която пропадна мачът с Джошуа през 2017-а?

- Няма нищо общо с гръдния мускул. Тази е на ключицата на рамото. Получих я в подготовката за мача с Джошуа. При един от спарингите. Бяхме още на Белмекен. Оттам нещата потеглиха надолу. След това и коронавирусът. Но няма да влизам в извинителен режим. Не обичам да диря извинения. Сега всичко е повече от добре. Тогава си мислех, че е остаряла травма. Преди 7-8 години бяхме правили проучвания. Професори от ВМА се учудиха по какъв начин играя бокс с това рамо. Когато се обади травмата за мача с Джошуа, си споделих - това е. Трябва да се завършва!

- Много хора след самия мач ви показаха с пръст и споделиха, че се оправдавате с ковид, с травми...

- Не се оправдавах. Не съм споделил нищо. Дори отричах. Не съм коментирал, че съм имал ковид. Оправих се малко преди срещата. Не знаех дали ще ме пуснат в балона за мача с Джошуа, тъй като можеше да покажа позитивна проба.

- Психологически всички тези проблеми преди мача с Джошуа оказаха ли въздействие на вашето показване?

- Като самочувствие и душeвност още един път потвърдих, че съм в действителност твърд човек. Минах през съществени тествания като персона и като дух. Моят треньор Ули Вегнер, който е на 77 години, също беше с корона. Ние не му казвахме, с цел да не се стресира. Виждах, че всичко върви обикновено с него. Следях го от близко. Всичко беше върху моя тил. Ако нещо се беше случило с него, представяте ли си кой щеше да е отговорен? Поех отговорност. След това му казахме. Той не вярваше. Дори споделяше, че не е допустимо. Това са други, забавни детайлности, които някой ден ще ги опиша в книга. Драми и човешки страсти, които са невероятни. Те минаха и не са стигали до публичните очи. Хората не са наясно.

- Имаше ли миг след мача с Джошуа, когато си казахте: "Вече съм на 40 години, не е ли време да завършвам "?

- За да се вземе едно решение в живота, е въпрос на сметки. Всяко едно от тези неща накланяше везната. Ще ви кажа още нещо за Ули. Когато му казахме за ковид, той разгласи: "В сходно нещо няма да вземам участие, няма да участвам на подобен мач ". Вика: "Ти не си квалифициран, няма по какъв начин да играеш с ковид! Не, аз не съм склонен, това е срещу всичко, което вършим. " Разпуснах лагера. Ули си потегли за Германия. Пътувах за София със самолета от Варна. Тръгнах си, като мислехме да разгласяваме пред медиите, че съм с ковид и няма по какъв начин да играя и по какъв начин не съм квалифициран. Горе във въздуха взех решение да играя в мача. Имаше и други драми. Когато разбрахме, че целият отбор е с корона, незабавно споделих да освободят спаринг сътрудниците. Оставихме единствено един. Той беше единственият, който беше карал ковид. Прясно, преди три месеца. Предположих, че има антитела. Правих спаринги с ковид. Гледах да не се товаря прекомерно доста, тъй като отслабва имунната система. Важното беше тя да е здрава, с цел да се пребори с вируса. Това е най-хубавото лекуване, а не антибиотиците. Покрай това нещо станах професор.

- Кога и по какъв начин намерихте мотивация още веднъж да се върнете в залата след мача с Джошуа?

- Няма миг, в който да съм споделил, че се отхвърлям. Единственото, което ме демотивираше, беше травмата на рамото. Започнах да се оправям, лека-полека всеки ден. Имал съм моменти, влизам в залата, стартирам да упражнявам и още веднъж стартира да ме боли. Тогава се срутва душeвността. Казваш си - не, няма да стане. Просто не може. Въпреки всичко с самообладание, религия и неизменност триумфът се реализира. Всичко останало е страст и шанс без значение в каква сфера. Ако бях тръгнал по лекари, щяха да кажат - интервенция, отваряне, затваряне. Един милион пъти съм ходил по доктори и професори. Познаваме се с всички. Контузията мина. Сега съм здрав и видяхте какви бързи удари се случват и по какъв начин въобще не съумяха да реагират.

- През март ви извадиха от Топ 15 на всички професионални боксови организации. Ще можете ли бързо да се завърнете там?

- Още съм в десетката на boxrec класацията. Правя мач и отивам напред в ранглистата. Не ме тормози. Не играя против инцидентни хора. Вземаме някой от Топ 20, играем с него и по най-бързия метод отиваме напред.

- Вашият управител Ивайло Гоцев сподели, че има интерес от страна на непобедения английски боксьор Джо Джойс за мач с вас. Как виждате тази среща?

- Възможен мач за в бъдеще. Въпрос на сделки. Това, че сме българи, не значи, че сме трето качество хора и би трябвало да одобряваме неизгодни оферти от всевъзможен вид. Не сме с невисок разсъдък.

- На два пъти ви трябваха по пет години, с цел да стигнете до мач за купа в профибокса. Готов ли сте още веднъж да поемете по този дълъг път?

- Не мисля, че ще са ми нужни още пет години. Трябват ми два мача. Това е една година. При положително стичане на събитията - две победи против положителни съперници. Може да бъде Джо Джойс. Може да е Дилиън Уайт, може да е Анди Руис. Чувствам се неповторимо мощен. Може да е Уайлдър. Може да е в Щатите с Чарлс Мартин. Има доста боксьори, които са неповторими, само че аз считам, че съм доста по-добър. Радвам се, че българите го правят оценка. В залата имаше доста нашенци. Те се кефеха. Хората пътуват по 3-4 хиляди километра със самолети, коли и джипове. Цели фамилии.

- Водите ли договаряния с някое от имената, които изброихте?

- Когато има нещо съответно, го споделям и вършим изявленията. На този стадий не мога да кажа. Ще споделя пред вашата публика незабавно когато подпишем контракт с съответно име.

- Вашите желания за идващото излизане на кръга? Защита на купата на "Траяд Комбат " или мач в професионалния бокс?

- И двете! Когато се усещам здрав, няма по-хубаво нещо. Това е същинското благополучие! Пожелавам на всички хора да бъдат здрави. Оттам нататък човек може да реализира всичко.

- Брат ви беше до вас на кръга. Благой Иванов-Багата също. Той доста ви оказа помощ в подготовката. Колко значими бяха неговите препоръки?

- Искам да благодаря на Багата! Момчето има собствен живот и задължения. Жена му имаше рожден ден. Той ненапълно я подцени. Дойде да оказва помощ със препоръки за мача с мен в ъгъла. Когато се удрям против ММА войник, има потребност от сходен експерт. Багата е най-успелият български ММА войник. Избрахме него, тъй като е с противоположен гард. Същите килограми и растеж като Франк Мир. Затова го избрахме. Съветите бяха под формата на неповторими спаринги. В началото ми беше стресиращо от клинчовете. Много съм ученолюбив и постоянно съм обичал да се боря. Дори когато играя футбол, се хващаме да се борим. Не съм за подценяване. Нямах терзание в клинчовете, когато съм във въжетата или в ъглите. Когато състезателят е квалифициран, при него няма боязън или стрес да е в тези позиции.