Куба вече не е същата. Недоволството расте неудържимо |
Куба от ден на ден се отдалечава от оня облик на страната, който рисуват формалните медии. Недоволството на кубинските жители пораства неудържимо, написа в коментара си Йоани Санчес.
На опашката всички мълчат. Една жена се е загледала във върховете на обувките си, а млад мъж потропва с пръсти по стената. Няколко дни откакто кубинците излязоха на величествен митинг по улиците, всяко пространство е изпълнено с отвращение. Гневът на хората пораства – в това число поради случаите на полицейско принуждение, свидетелските показания на майки, чиито деца са в неопределеност след митингите, и на фона на фрагментите с цели градове, обсадени от военните.
Всеки, който не познава острова отпреди тази историческа дата, би споделил, че управляващите са съумели да овладеят обстановката и че в Куба още веднъж е умерено. Всъщност това видимо успокоение не е нищо повече от боязън, яд и болежка. В Хавана напрежението се усеща във въздуха и на всички места е цялостно с служители на реда, военни и правилни на държавното управление цивилни жители, въоръжени с спонтанни палки.
Цари боязън
В домовете пораства недоволството и се леят сълзи. Хиляди фамилии търсят по полицейските сектори околните си, други чакат униформените да почукат на вратите им, с цел да задържат някой родственик за това, че е взел участие в митингите. В разнообразни елементи на страната избухват нови и нови безредици, които биват потушавани, в това число с принуждение и пукотевица, от елитните специфични елементи, така наречен „ черни оси ". Редица самостоятелни публицисти са задържани, други са под домакински арест, а от началото на митингите насам достъпът до интернет неведнъж е цензуриран.
Гражданите, представяни от управляващите за безусловно правилни на системата, покорни и мирни, към този момент не съществуват. В страната има протестни апели - някои по-гръмки, други по-сподавени. И е невероятно да се предскаже по кое време те ще бъдат издигнати още веднъж. Истинската Куба се е отдалечила доста от този облик, който се пропагандира в формалните медии. И до момента в който страната е обхваната от чувството, че е възвърнала гражданския си глас, тества силите си на улицата и скандира думата „ независимост ", следените медии приказват за конспирации от чужбина, за обособени групировки, които показват, и за нарушители, които плячкосват пазарите.
Ще има ли революция?
Двата разказа се изключват взаимно и няма да могат да съществуват дълго взаимно. Кубинският президент Мигел Диас-Канел се опита да смекчи думите, които изрече при започване на митингите, когато съвсем ежечасно пристигаха сведения за нови безредици. „ Заповедта за офанзива е дадена " и „ ние сме подготвени на всичко " - гласеше опасността му, а призракът на гражданската война витаеше над острова. Сега президентът избира да употребява думи като естетика, мир и наслада, само че не е безапелационен, защото редом със захаросаните изречения със стотици рейсове военни подразделения биват разгръщани в цялата страна.
До момента единствената мярка, оповестена за усмиряване на митингите, бе анулацията на рестриктивните мерки за пътуващите да носят на острова лекарства, храни и хигиенични материали. Но тази мярка идва прекомерно късно, защото за това хората упорстват от години. Освен това тя е като троха в подтекста на настояванията за обществени промени, за оставка на главните политически фигури и за начало на оптимално бърз преход към народна власт.
" Вече вие би трябвало да се страхувате "
„ Свободата не се побира в куфар ", предизвестяват мнозина в обществените медии, тъкмо както и въстанието не би могло да бъде спряно от полицейска табела. „ Бяхме толкоз гладни, че изядохме страха си ", може да се прочете на всички места. А добавката гласи: Сега сме толкоз гневни, че вие сте тези, които се боят от нас. И това ви проличава.
; заглавието е на OFFNews
На опашката всички мълчат. Една жена се е загледала във върховете на обувките си, а млад мъж потропва с пръсти по стената. Няколко дни откакто кубинците излязоха на величествен митинг по улиците, всяко пространство е изпълнено с отвращение. Гневът на хората пораства – в това число поради случаите на полицейско принуждение, свидетелските показания на майки, чиито деца са в неопределеност след митингите, и на фона на фрагментите с цели градове, обсадени от военните.
Всеки, който не познава острова отпреди тази историческа дата, би споделил, че управляващите са съумели да овладеят обстановката и че в Куба още веднъж е умерено. Всъщност това видимо успокоение не е нищо повече от боязън, яд и болежка. В Хавана напрежението се усеща във въздуха и на всички места е цялостно с служители на реда, военни и правилни на държавното управление цивилни жители, въоръжени с спонтанни палки.
Цари боязън
В домовете пораства недоволството и се леят сълзи. Хиляди фамилии търсят по полицейските сектори околните си, други чакат униформените да почукат на вратите им, с цел да задържат някой родственик за това, че е взел участие в митингите. В разнообразни елементи на страната избухват нови и нови безредици, които биват потушавани, в това число с принуждение и пукотевица, от елитните специфични елементи, така наречен „ черни оси ". Редица самостоятелни публицисти са задържани, други са под домакински арест, а от началото на митингите насам достъпът до интернет неведнъж е цензуриран.
Гражданите, представяни от управляващите за безусловно правилни на системата, покорни и мирни, към този момент не съществуват. В страната има протестни апели - някои по-гръмки, други по-сподавени. И е невероятно да се предскаже по кое време те ще бъдат издигнати още веднъж. Истинската Куба се е отдалечила доста от този облик, който се пропагандира в формалните медии. И до момента в който страната е обхваната от чувството, че е възвърнала гражданския си глас, тества силите си на улицата и скандира думата „ независимост ", следените медии приказват за конспирации от чужбина, за обособени групировки, които показват, и за нарушители, които плячкосват пазарите.
Ще има ли революция?
Двата разказа се изключват взаимно и няма да могат да съществуват дълго взаимно. Кубинският президент Мигел Диас-Канел се опита да смекчи думите, които изрече при започване на митингите, когато съвсем ежечасно пристигаха сведения за нови безредици. „ Заповедта за офанзива е дадена " и „ ние сме подготвени на всичко " - гласеше опасността му, а призракът на гражданската война витаеше над острова. Сега президентът избира да употребява думи като естетика, мир и наслада, само че не е безапелационен, защото редом със захаросаните изречения със стотици рейсове военни подразделения биват разгръщани в цялата страна.
До момента единствената мярка, оповестена за усмиряване на митингите, бе анулацията на рестриктивните мерки за пътуващите да носят на острова лекарства, храни и хигиенични материали. Но тази мярка идва прекомерно късно, защото за това хората упорстват от години. Освен това тя е като троха в подтекста на настояванията за обществени промени, за оставка на главните политически фигури и за начало на оптимално бърз преход към народна власт.
" Вече вие би трябвало да се страхувате "
„ Свободата не се побира в куфар ", предизвестяват мнозина в обществените медии, тъкмо както и въстанието не би могло да бъде спряно от полицейска табела. „ Бяхме толкоз гладни, че изядохме страха си ", може да се прочете на всички места. А добавката гласи: Сега сме толкоз гневни, че вие сте тези, които се боят от нас. И това ви проличава.
; заглавието е на OFFNews
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ