Кастро беше дотук
Куба има нов президент - Мигел Диас-Канел. Така ерата Кастро отива в историята. Тя беше белязана от капризите на интернационалната политика. И това скоро няма да се промени.
Нито една друга латиноамериканска гражданска война не съумя да раздруса толкоз мощно континента, колкото кубинската. И никоя друга политическа персона не разпали толкоз мощни пристрастености, колкото Фидел Кастро. Мъжът, който освободи Куба от диктатурата на Фулхенсио Батиста и се трансформира в основател на своя лична тирания, продължена от брат му Раул. Сега доброволното отдръпване на Раул Кастро от президентския пост затваря една глава в кубинската история, писана доста постоянно отвън рамките на страната.
" Със сигурност може да се каже, че кубинската гражданска война е единствената по рода си в Латинска Америка. Защото другите революции като мексиканската да вземем за пример са по-кратки. Освен това другите латиноамерикански революции не трансформираха напълно структурите. А кубинската гражданска война съумя напълно да отстрани концепцията за частната благосъстоятелност ", споделя Бернд Вулфен, дипломат на Германия в Куба от 2001 до 2005.
Студената война
Когато през януари 1959 година Фидел Кастро навлиза победоносно в Хавана, той към момента не е оня комунистически Давид, който се опълчва на империалистическия Голиат. Отношенията сред Куба и Съединени американски щати се утежняват едвам няколко месеца по-късно, когато национализацията визира директно американските ползи. В последна сметка през април 1961 несполучливата военна интервенция на Съединени американски щати в Залива на прасетата, чиято цел е да смъкна Фидел Кастро, дефинитивно утежнява двустранните връзки.
Във връзка с погребението на падналите приятели по време на нашествието, Фидел Кастро ясно декларира: " Това е социалистическа гражданска война ". " По това време Кастро към този момент усеща, че американското държавно управление съставлява действителна заплаха и по тази причина търси протекция. И каква по-добра протекция от поддръжката на другата Велика мощ - Русия! ", споделя някогашният немски дипломат.
Малко по-късно Куба става един от основните герои в едно историческо събитие, което за малко да трансформира Студената война в нуклеарна. През октомври 1962 американците разбират, че на острова има стартови площадки на руски атомни ракети. Вашингтон и Москва въпреки всичко съумяват да се договорят двустранно и Русия афишира, че ще демонтира инсталациите. Фидел Кастро обаче не се задоволява с второстепенната си роля и стартира да изнася своя революционен модел отвън Куба. " Това оказа огромно влияние върху страните от Третия свят. Спомнете си единствено за Ангола и Етиопия, където Куба интервенира. При тази инвазия бяха трансферирани войски на 10 000 километра. Логистичното предизвикателство пред Куба беше необикновено ", добавя Бернд Вулфен, който е създател на книгите " Ледников интервал в тропиците " и " Куба в преход - от Фидел до Раул Кастро ".
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики
Години по-късно висш приоритет за Кастро остава оцеляването на личния му режим, откакто разпадането на Съветския съюз води страната до ръба на пропастта. " Куба загуби 60 % от външната си търговия и 40 % от Брутният вътрешен продукт. Но все пак Фидел Кастро не беше податлив да отстъпи ", напомня Вулфен. " Той постоянно се е страхувал, че неговата гражданска война може да премине към социалдемокрация. Неговият брат Раул беше податлив да промени някои неща и го стори след 2008 година. Но тези промени не бяха изключително задълбочени ", споделя Бернд Вулфен.
След гибелта на Че Гевара в Латинска Америка концепцията за въоръжена гражданска война избледня, само че кубинският модел оказа въздействие в интернационален мащаб. " Със своята просветителна и здравна система Куба повлия на други страни. Фидел Кастро изпращаше лекари в чужбина. И това заслужава хвалба. Но тези дейности имаха и агитационен темперамент и трябваше да показват Куба като образец за разрастващите се страни ", добавя Бернд Вулфен. Този идеологически съставен елемент не се промени и след предаването на властта в ръцета на Раул Кастро. Куба поддържаше да вземем за пример " боливарската гражданска война на Уго Чавес " във Венецуела. " В последна сметка и това беше един несполучлив опит ", споделя Вулфен.
Ключът е в ръцете на Съединени американски щати
И въпреки всичко: по време на ръководството на Раул Кастро стартира историческото доближаване сред Хавана и Вашингтон. Барак Обама заложи на разведряването на връзките, тъй като беше уверен, че изолацията на Куба и икономическото ембарго няма да доведат до съответни резултати. Те нито можеха да смъкват режима, нито да подобрят положението на човешките права.
" За страдание Доналд Тръмп не следва тази логичност и се завръща към остарялото мислене ", споделя Вулфен. А това е контрапродуктивно за всички, които чакат задълбочени промени в Хавана. " За наследника на Раул Кастро ще бъде доста мъчно да промени нещо, до момента в който Съединени американски щати не отворят по-широко поле за деяние ", споделя някогашният посланик. Според него, възможните промени в Куба зависят доста от капризите на интернационалната политика. " Новият спор Изток-Запад сред Съединени американски щати и Русия не оказва помощ доста за поощряване на измененията в Куба ", заключава Бернд Вулфен.
Източник: Дойче веле
Нито една друга латиноамериканска гражданска война не съумя да раздруса толкоз мощно континента, колкото кубинската. И никоя друга политическа персона не разпали толкоз мощни пристрастености, колкото Фидел Кастро. Мъжът, който освободи Куба от диктатурата на Фулхенсио Батиста и се трансформира в основател на своя лична тирания, продължена от брат му Раул. Сега доброволното отдръпване на Раул Кастро от президентския пост затваря една глава в кубинската история, писана доста постоянно отвън рамките на страната.
" Със сигурност може да се каже, че кубинската гражданска война е единствената по рода си в Латинска Америка. Защото другите революции като мексиканската да вземем за пример са по-кратки. Освен това другите латиноамерикански революции не трансформираха напълно структурите. А кубинската гражданска война съумя напълно да отстрани концепцията за частната благосъстоятелност ", споделя Бернд Вулфен, дипломат на Германия в Куба от 2001 до 2005.
Студената война
Когато през януари 1959 година Фидел Кастро навлиза победоносно в Хавана, той към момента не е оня комунистически Давид, който се опълчва на империалистическия Голиат. Отношенията сред Куба и Съединени американски щати се утежняват едвам няколко месеца по-късно, когато национализацията визира директно американските ползи. В последна сметка през април 1961 несполучливата военна интервенция на Съединени американски щати в Залива на прасетата, чиято цел е да смъкна Фидел Кастро, дефинитивно утежнява двустранните връзки.
Във връзка с погребението на падналите приятели по време на нашествието, Фидел Кастро ясно декларира: " Това е социалистическа гражданска война ". " По това време Кастро към този момент усеща, че американското държавно управление съставлява действителна заплаха и по тази причина търси протекция. И каква по-добра протекция от поддръжката на другата Велика мощ - Русия! ", споделя някогашният немски дипломат.
Малко по-късно Куба става един от основните герои в едно историческо събитие, което за малко да трансформира Студената война в нуклеарна. През октомври 1962 американците разбират, че на острова има стартови площадки на руски атомни ракети. Вашингтон и Москва въпреки всичко съумяват да се договорят двустранно и Русия афишира, че ще демонтира инсталациите. Фидел Кастро обаче не се задоволява с второстепенната си роля и стартира да изнася своя революционен модел отвън Куба. " Това оказа огромно влияние върху страните от Третия свят. Спомнете си единствено за Ангола и Етиопия, където Куба интервенира. При тази инвазия бяха трансферирани войски на 10 000 километра. Логистичното предизвикателство пред Куба беше необикновено ", добавя Бернд Вулфен, който е създател на книгите " Ледников интервал в тропиците " и " Куба в преход - от Фидел до Раул Кастро ".
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики
Години по-късно висш приоритет за Кастро остава оцеляването на личния му режим, откакто разпадането на Съветския съюз води страната до ръба на пропастта. " Куба загуби 60 % от външната си търговия и 40 % от Брутният вътрешен продукт. Но все пак Фидел Кастро не беше податлив да отстъпи ", напомня Вулфен. " Той постоянно се е страхувал, че неговата гражданска война може да премине към социалдемокрация. Неговият брат Раул беше податлив да промени някои неща и го стори след 2008 година. Но тези промени не бяха изключително задълбочени ", споделя Бернд Вулфен.
След гибелта на Че Гевара в Латинска Америка концепцията за въоръжена гражданска война избледня, само че кубинският модел оказа въздействие в интернационален мащаб. " Със своята просветителна и здравна система Куба повлия на други страни. Фидел Кастро изпращаше лекари в чужбина. И това заслужава хвалба. Но тези дейности имаха и агитационен темперамент и трябваше да показват Куба като образец за разрастващите се страни ", добавя Бернд Вулфен. Този идеологически съставен елемент не се промени и след предаването на властта в ръцета на Раул Кастро. Куба поддържаше да вземем за пример " боливарската гражданска война на Уго Чавес " във Венецуела. " В последна сметка и това беше един несполучлив опит ", споделя Вулфен.
Ключът е в ръцете на Съединени американски щати
И въпреки всичко: по време на ръководството на Раул Кастро стартира историческото доближаване сред Хавана и Вашингтон. Барак Обама заложи на разведряването на връзките, тъй като беше уверен, че изолацията на Куба и икономическото ембарго няма да доведат до съответни резултати. Те нито можеха да смъкват режима, нито да подобрят положението на човешките права.
" За страдание Доналд Тръмп не следва тази логичност и се завръща към остарялото мислене ", споделя Вулфен. А това е контрапродуктивно за всички, които чакат задълбочени промени в Хавана. " За наследника на Раул Кастро ще бъде доста мъчно да промени нещо, до момента в който Съединени американски щати не отворят по-широко поле за деяние ", споделя някогашният посланик. Според него, възможните промени в Куба зависят доста от капризите на интернационалната политика. " Новият спор Изток-Запад сред Съединени американски щати и Русия не оказва помощ доста за поощряване на измененията в Куба ", заключава Бернд Вулфен.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ