Куба купува над 300 руски и ирански дрона на фона на нарастващо напрежение със САЩ
Куба е придобила над 300 военни дрона от Русия и Иран, съгласно класифицирана разследваща информация, представена от Axios. Развитието поражда съществени опасения в администрацията на американския президент Доналд Тръмп.
В отчета се твърди, че Хавана е обсъждала вероятни сюжети за потребление на дронове против американската военноморска база в Гуантанамо, както и против военни кораби на Съединени американски щати и евентуални цели покрай Кий Уест, Флорида. Американски представители, представени от медията, показват, че Куба закупува ударни дронове от Москва и Техеран от 2023 година и се стреми да разшири тези качества.
Според американски чиновници изключително тревожни са бързото развиване на дроновите технологии и хипотетичното наличие на ирански военни съветници в Хавана. Един почитан представител дефинира обстановката като възходяща районна опасност.
„ Когато мислим за такива технологии толкоз покрай нас и за съществуването на разнообразни рискови играчи - от терористични групи до наркокартели, иранци и руснаци - това е обезпокоително. Това е възходяща опасност “, декларира той.
Кубинските управляващи реагираха остро на изказванията. Външният министър Бруно Родригес упрекна Вашингтон, че построява „ подправен разказ “, с цел да оправдае засилен напън върху страната.
В обява в X той съобщи, че Съединени американски щати основават „ подправени обвинявания “, с цел да легитимират икономическа война и възможна военна експанзия. „ Куба не заплашва и не желае война “, акцентира той, без да разяснява непосредствено изказванията за дроновете.
Напрежението идва на фона на по-широка ескалация в връзките сред Вашингтон и Хавана. Американски медии оповестяват, че се обмислят правни дейности против някогашния кубински водач Раул Кастро.
Същевременно шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Джон Ратклиф е посетил Куба, като е предизвестил, че островът не би трябвало да се трансформира в „ леговище за съперници на Съединени американски щати в Западното полукълбо “.
Администрацията на Тръмп е засилила икономическия напън, в това число посредством ограничавания върху доставките на нефт за Куба и закани за мита против страни, които изнасят енергийни запаси към острова. Това е довело до съществени проблеми с електроснабдяването в страната.
Допълнително напрежение провокират и изказванията на Тръмп, че Съединени американски щати могат „ съвсем неотложно “ да поемат надзор над Куба. Комбинацията от военни обвинявания, стопански наказания и политическа изразителност в допълнение изостря връзките сред двете страни.
В отчета се твърди, че Хавана е обсъждала вероятни сюжети за потребление на дронове против американската военноморска база в Гуантанамо, както и против военни кораби на Съединени американски щати и евентуални цели покрай Кий Уест, Флорида. Американски представители, представени от медията, показват, че Куба закупува ударни дронове от Москва и Техеран от 2023 година и се стреми да разшири тези качества.
Според американски чиновници изключително тревожни са бързото развиване на дроновите технологии и хипотетичното наличие на ирански военни съветници в Хавана. Един почитан представител дефинира обстановката като възходяща районна опасност.
„ Когато мислим за такива технологии толкоз покрай нас и за съществуването на разнообразни рискови играчи - от терористични групи до наркокартели, иранци и руснаци - това е обезпокоително. Това е възходяща опасност “, декларира той.
Кубинските управляващи реагираха остро на изказванията. Външният министър Бруно Родригес упрекна Вашингтон, че построява „ подправен разказ “, с цел да оправдае засилен напън върху страната.
В обява в X той съобщи, че Съединени американски щати основават „ подправени обвинявания “, с цел да легитимират икономическа война и възможна военна експанзия. „ Куба не заплашва и не желае война “, акцентира той, без да разяснява непосредствено изказванията за дроновете.
Напрежението идва на фона на по-широка ескалация в връзките сред Вашингтон и Хавана. Американски медии оповестяват, че се обмислят правни дейности против някогашния кубински водач Раул Кастро.
Същевременно шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Джон Ратклиф е посетил Куба, като е предизвестил, че островът не би трябвало да се трансформира в „ леговище за съперници на Съединени американски щати в Западното полукълбо “.
Администрацията на Тръмп е засилила икономическия напън, в това число посредством ограничавания върху доставките на нефт за Куба и закани за мита против страни, които изнасят енергийни запаси към острова. Това е довело до съществени проблеми с електроснабдяването в страната.
Допълнително напрежение провокират и изказванията на Тръмп, че Съединени американски щати могат „ съвсем неотложно “ да поемат надзор над Куба. Комбинацията от военни обвинявания, стопански наказания и политическа изразителност в допълнение изостря връзките сред двете страни.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ