Криминалната държава – в Русия военни престъпници стават герои в детски комикси, а съдът преследва жертвите им
Ксения Кирилова, Каспаров.ру
В началото на април в съветски следствен изолатор (СИЗО) умря доброволецът Александър Демиденко, който помагаше на украински бежанци. (Става дума за хора, които заради свързани с войната условия са се озовали наложително на съветска територия, само че не са считали да остават – б.р.) Демиденко им е съдействал да се върнат в родината си, превозвал ги е до границата, давал им е заслон в дома си, оповестяват самостоятелни медии. При него са живели за разнообразни интервали от време до 900 души, някои – в продължение на седмици. Демиденко постоянно им е помагал с медикаменти и с пари. Хората, за които се е погрижил, и до през днешния ден са му признателни за оказаната помощ, написа СЕРА.
Ако не броим първия антивоенен протест при започване на пълномащабната съветска инвазия, Демиденко не се е занимавал с никаква политическа или антивоенна активност, посветил се е извънредно на това да оказва помощ на хората. Арестът му се свързва с местен спор с граничари и с това, че Демиденко е подлагал на критика изискванията, в които украинците са били принудени да чакат на опашката при граничния пункт. През есента на 2023 година доброволецът беше
упрекнат в противозаконен трафик на оръжие
Всички, които познават Александър, считат, че делото е изфабрикувано, изключително предвид на това, че арестуваният е изтезаван грубо в изолатора. Официалната версия на управляващите за гибелта му е самоубийство, само че синът на Александър Демиденко се съмнява, че татко му би могъл да се самоубие. Както беше изяснено, ден преди гибелта си доброволецът е схванал, че против него е формирано дело за държавна измяна.
Такова углавно дело е доста обезпокоителен признак за ставащото в Русия. През последните две години присъдите с дълготрайно отнемане от независимост – даже за най-умерена рецензия на войната, станаха ежедневие. Но Александър Демиденко умишлено се опитваше да се въздържа от всевъзможни политически изявления и концентрира своята активност извънредно върху помощта за бежанците. Както означават очевидци, по време на своята активност доброволецът даже е съумял да предразположи офицерите от граничната работа на ФСБ.
Подобна присъда демонстрира, че дори обществената работа по избавяне на хора, официално непротиворечаща на съветското законодателство, може да стане мотив за наказателно гонене.
Ситуацията, когато
положителното и злото безусловно си сменят местата,
в този момент е много банална. Още от първите дни на пълномащабната война експанзията биваше наричана отбрана, войната – мир, убийствата – подвиг и т. н. Мнозинството от руснаците се приспособиха задоволително бързо към сходни подмени за оправдаване на " далечната " за тях външна политика или даже на личните им закононарушения и морална нечистоплътност – примерно, опитите да се възползват от войната, с цел да си изпълнят джобовете.
Но в този момент " преобърнатият морал " се отнася освен за отношението към войната и политиката. Той навлезе надълбоко във всекидневния живот на руснаците на равнище закони и правоприлагане, и може директно да засегне всеки. Сега човек може да попадне в категорията " врагове на страната " и за най-невинната и публично потребна активност – като се стартира от помощта за бежанците и се стигне до всевъзможни районни начинания, в които управляващите може да привидят " сепаратистки " или " екстремистки " трендове. Както означават правозащитници, точно поради битката против сходни начинания в Русия се постанова възбрана на следващата несъществуваща организация – " Антируско сепаратистко придвижване ".
Същевременно доста действителни углавни закононарушения остават безнаказани или нарушителите получават смехотворно дребни санкции. Както изясниха самостоятелни публицисти, присъединяване във войната в този момент освобождава от отговорност причинители освен на леки и или приблизително тежки закононарушения (съгласно признатия през предишното лято закон), само че на процедура и за тежки закононарушения.
Анализът на съответните присъди сподели, че за убийства, грабежи и принуждение, завърналите се от фронта получават оптимално меки, а постоянно и условни присъди. Например, условни присъди постоянно се произнасят по каузи за разпространяване на опиати или причиняване на тежко увреждане на здравето, до момента в който " елементарните “ хора, неучаствали във войната, постоянно получават ефикасни присъди за същите закононарушения. Ситуацията се утежнява от това, че завърналите се от фронта постоянно са били съдени по-рано, само че поради тяхното присъединяване във войната предходните им присъди се считат за погасени, заради което новите каузи не се преглеждат като рецидив.
Вчерашните углавни нарушители не просто съумяват да избегнат санкции, а стават
персонажи в патриотични комикси,
всеобщо популяризирани по съветските учебни заведения. Журналисти изясниха, че измежду героите на комиксите, създадени по поръчка на курираното от Администрацията на президента общество " Знание ", попада полковник Азатбек Омурбеков – той е включен в санкционните описи на Съединени американски щати, тъй като е обвързван с военните закононарушения в Буча. В комиксите Омурбеков е показан като воин и " богатир ", блян за съветски офицер.
При това всевъзможни опити да се опише истината за закононарушенията на съветските военни носят риск от наказателно гонене. Показателно е, че в границите на две години 10 военнослужещи са били наказани поради " фейкове " за съветската войска. Най-често като мотив за арестите са послужили диалози с хора, с които са служили дружно. Най-малко един от обвинените – полковникът от Руската армия Валерий Котович, е получил ефикасна присъда – шест години отнемане от независимост.
Премълчаването на закононарушенията на съветските военни заради боязън от репресии обаче не може да скрие информацията за тях най-малкото тъй като редовите руснаци все по-често страдат от тези закононарушения във всекидневния си живот. Жителки на Бурятия, да вземем за пример, се оплакаха пред публицисти, че към този момент са се сблъсквали със полов тормоз от страна на пияни ветерани и се боят да вървят по улиците, тъй като се притесняват, че може да станат жертви на изнасилвания или убийства.
В дадения случай, както към този момент стана дума, главният проблем е освен в закононарушенията на съветските военни, само че и в това, че страната в голямата част от случаите застава
на страната на нарушителите,
а от време на време и непосредствено преследва жертвите им. Има обстановки, в които самите жертви на някогашни военни или просто хора, опитващи се да им попречат да нарушават закона, са ставали обвинени по наказателни каузи за " дискредитиране " военнослужещи.
Фактически, на фона на войната, в Русия беше построена пълноценна престъпна страна, в която жертвите и нарушителите си смениха местата. Затова даже за елементарните руснаци, които в множеството случаи се пробват да „ не виждат " войната и да не престават да живеят по нормалния си метод, е все по-трудно да пренебрегват последствията от същата тази война.
Превод: Faktor.bg
В началото на април в съветски следствен изолатор (СИЗО) умря доброволецът Александър Демиденко, който помагаше на украински бежанци. (Става дума за хора, които заради свързани с войната условия са се озовали наложително на съветска територия, само че не са считали да остават – б.р.) Демиденко им е съдействал да се върнат в родината си, превозвал ги е до границата, давал им е заслон в дома си, оповестяват самостоятелни медии. При него са живели за разнообразни интервали от време до 900 души, някои – в продължение на седмици. Демиденко постоянно им е помагал с медикаменти и с пари. Хората, за които се е погрижил, и до през днешния ден са му признателни за оказаната помощ, написа СЕРА.
Ако не броим първия антивоенен протест при започване на пълномащабната съветска инвазия, Демиденко не се е занимавал с никаква политическа или антивоенна активност, посветил се е извънредно на това да оказва помощ на хората. Арестът му се свързва с местен спор с граничари и с това, че Демиденко е подлагал на критика изискванията, в които украинците са били принудени да чакат на опашката при граничния пункт. През есента на 2023 година доброволецът беше
упрекнат в противозаконен трафик на оръжие
Всички, които познават Александър, считат, че делото е изфабрикувано, изключително предвид на това, че арестуваният е изтезаван грубо в изолатора. Официалната версия на управляващите за гибелта му е самоубийство, само че синът на Александър Демиденко се съмнява, че татко му би могъл да се самоубие. Както беше изяснено, ден преди гибелта си доброволецът е схванал, че против него е формирано дело за държавна измяна.
Такова углавно дело е доста обезпокоителен признак за ставащото в Русия. През последните две години присъдите с дълготрайно отнемане от независимост – даже за най-умерена рецензия на войната, станаха ежедневие. Но Александър Демиденко умишлено се опитваше да се въздържа от всевъзможни политически изявления и концентрира своята активност извънредно върху помощта за бежанците. Както означават очевидци, по време на своята активност доброволецът даже е съумял да предразположи офицерите от граничната работа на ФСБ.
Подобна присъда демонстрира, че дори обществената работа по избавяне на хора, официално непротиворечаща на съветското законодателство, може да стане мотив за наказателно гонене.
Ситуацията, когато
положителното и злото безусловно си сменят местата,
в този момент е много банална. Още от първите дни на пълномащабната война експанзията биваше наричана отбрана, войната – мир, убийствата – подвиг и т. н. Мнозинството от руснаците се приспособиха задоволително бързо към сходни подмени за оправдаване на " далечната " за тях външна политика или даже на личните им закононарушения и морална нечистоплътност – примерно, опитите да се възползват от войната, с цел да си изпълнят джобовете.
Но в този момент " преобърнатият морал " се отнася освен за отношението към войната и политиката. Той навлезе надълбоко във всекидневния живот на руснаците на равнище закони и правоприлагане, и може директно да засегне всеки. Сега човек може да попадне в категорията " врагове на страната " и за най-невинната и публично потребна активност – като се стартира от помощта за бежанците и се стигне до всевъзможни районни начинания, в които управляващите може да привидят " сепаратистки " или " екстремистки " трендове. Както означават правозащитници, точно поради битката против сходни начинания в Русия се постанова възбрана на следващата несъществуваща организация – " Антируско сепаратистко придвижване ".
Същевременно доста действителни углавни закононарушения остават безнаказани или нарушителите получават смехотворно дребни санкции. Както изясниха самостоятелни публицисти, присъединяване във войната в този момент освобождава от отговорност причинители освен на леки и или приблизително тежки закононарушения (съгласно признатия през предишното лято закон), само че на процедура и за тежки закононарушения.
Анализът на съответните присъди сподели, че за убийства, грабежи и принуждение, завърналите се от фронта получават оптимално меки, а постоянно и условни присъди. Например, условни присъди постоянно се произнасят по каузи за разпространяване на опиати или причиняване на тежко увреждане на здравето, до момента в който " елементарните “ хора, неучаствали във войната, постоянно получават ефикасни присъди за същите закононарушения. Ситуацията се утежнява от това, че завърналите се от фронта постоянно са били съдени по-рано, само че поради тяхното присъединяване във войната предходните им присъди се считат за погасени, заради което новите каузи не се преглеждат като рецидив.
Вчерашните углавни нарушители не просто съумяват да избегнат санкции, а стават
персонажи в патриотични комикси,
всеобщо популяризирани по съветските учебни заведения. Журналисти изясниха, че измежду героите на комиксите, създадени по поръчка на курираното от Администрацията на президента общество " Знание ", попада полковник Азатбек Омурбеков – той е включен в санкционните описи на Съединени американски щати, тъй като е обвързван с военните закононарушения в Буча. В комиксите Омурбеков е показан като воин и " богатир ", блян за съветски офицер.
При това всевъзможни опити да се опише истината за закононарушенията на съветските военни носят риск от наказателно гонене. Показателно е, че в границите на две години 10 военнослужещи са били наказани поради " фейкове " за съветската войска. Най-често като мотив за арестите са послужили диалози с хора, с които са служили дружно. Най-малко един от обвинените – полковникът от Руската армия Валерий Котович, е получил ефикасна присъда – шест години отнемане от независимост.
Премълчаването на закононарушенията на съветските военни заради боязън от репресии обаче не може да скрие информацията за тях най-малкото тъй като редовите руснаци все по-често страдат от тези закононарушения във всекидневния си живот. Жителки на Бурятия, да вземем за пример, се оплакаха пред публицисти, че към този момент са се сблъсквали със полов тормоз от страна на пияни ветерани и се боят да вървят по улиците, тъй като се притесняват, че може да станат жертви на изнасилвания или убийства.
В дадения случай, както към този момент стана дума, главният проблем е освен в закононарушенията на съветските военни, само че и в това, че страната в голямата част от случаите застава
на страната на нарушителите,
а от време на време и непосредствено преследва жертвите им. Има обстановки, в които самите жертви на някогашни военни или просто хора, опитващи се да им попречат да нарушават закона, са ставали обвинени по наказателни каузи за " дискредитиране " военнослужещи.
Фактически, на фона на войната, в Русия беше построена пълноценна престъпна страна, в която жертвите и нарушителите си смениха местата. Затова даже за елементарните руснаци, които в множеството случаи се пробват да „ не виждат " войната и да не престават да живеят по нормалния си метод, е все по-трудно да пренебрегват последствията от същата тази война.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ