След култа към Путин, Дугин предлага да бъде създадена идеология на путинизма
Ксения Кирилова, Center for European Policy Analysis
" Придворният " кремълски мъдрец Александър Дугин призовал „ путинизмът “ да бъде закрепен институционално, като държавна идеология. При това в Русия към този момент не една година съществува същински фетиш към Владимир Путин.
Един от главните идеолози на модерна Русия Александър Дугин към този момент не едно десетилетие приканва за основаването в Русия на особена „ евразийска “ идеология.
В новата си публикация той разясни, че има поради не просто преданост персонално към Путин, а
„ институционализация на курса на Путин “
" Това допуска одобряването на нова идеология, своего рода „ путинизъм “, в който да бъдат узаконени главните правила на интегралния суверенитет. А по-късно би трябвало от тях да бъдат изведени останалите политико-административни механизми “, написа Дугин.
Всъщност „ путинизмът като идеология “ съществува в Русия много от дълго време и стартира с установяването на публична цензура и агитация. След това идва образуването на имиджа на „ вожда “: Путин-джудист, супергерой, новият християнин и по този начин нататък. В същия ред би трябвало да се сложи и основаването на прокремълските юношески организации „ Наши “ и „ Млада армия “.
И все пак към 2011 година въпросът съществува ли в Русия фетиш към Владимир Путин остава спорен. Към оня миг болшинството анализатори смятаха, че „ за путиномания може да се приказва при започване на ръководството му “, само че дори тя кардинално се различаваше от култа към Сталин, учреден на боязън и почитание.
Кореспондентът на Военновъздушни сили Артьом Кречетников даже един път разяснява, че положителното отношение към Путин в зората на неговото ръководство носи леко подигравателен и очевидно безцеремонен темперамент. Женски групи пък пееха, че „ желаят подобен като Путин “, а мъжете виждаха в него „ собствен човек “.
Имиджът на " наше момче “ може да бъде наименуван основен за позиционирането на Владимир Путин пред руснаците до 2012 година. Той беше предназначен да сътвори в съзнанието на руснаците заслужен за удивление облик на „ мачо “ и „ същински национален водач “, само че дружно с това допускащ известна подигравка.
На екраните на тв приемниците по това време към момента участват, въпреки и не остри, само че пародии на Путин, а рецензията на властта към момента не се възприема като закононарушение.
Следващата крачка в развиването на култа към личността на съветския деспот става
позиционирането на Путин като „ по-малкото зло “
На фона на стихийните национални митинги от 2011-2012 година срещу фалшификацията на парламентарните избори, към този момент образуваната държавна агитация стартира интензивно да играе със страховете на хората.
Пропагандистите внушават на руснаците, че промяна на властта в страната неизбежно ще докара до разпад на Русия, кървясъл безпорядък и война. Населението беше убеждавано, че сюжетът „ Блатната гражданска война “ е основан от Централно разузнавателно управление на САЩ, което готви на Русия ориста на Либия и Сирия.
На този декор пропагандата пробва да показа Путин като, въпреки и не съвършен, само че в настоящите условия само вероятният човек, кадърен да предотврати този сюжет.
Опозиционните публицисти означават, че през февруари 2012 година най-често звучащият мотив става въпросът: „ Кой, в случай че не Путин “.
Все още е възможно " националният водач " да бъде „ сдържано “ подложен на критика, само че апелите за отдръпването му към този момент се прави оценка като „ работа за врага “.
Мирът, стабилността и суверенитета в този миг към този момент са толкоз мощно свързани с личността на Владимир Путин, че хората стартират да имат вяра, че „ без него няма да я има и Русия “, а това значи, че битката с Путин непосредствено води до опасност за съществуването на страната.
" Вождът " може да бъде подложен на критика единствено от ултрапатриотични позиции за незадоволителна неотстъпчивост и за това, че не е отишъл до край в разрива със Запада, както постоянно прави по това време Александър Дугин.
Впрочем, и тази рецензия бързо е поправена. В частност стартират интензивно да се популяризират конспирологичните теории на депутата от „ Единна Русия “ Евгений Фьодоров, който твърди, че „ днешна Русия е отчасти окупирана от Съединени американски щати посредством многочислените си сътрудници във властта “.
С тези сътрудници е в положение да се оправи единствено „ същинският родолюбец “ Владимир Путин, и единствено в случай че съветският народ му даде всенародна поддръжка. По този метод, виновността за продължаването на „ американската окупация “ пада върху народа, който незадоволително мощно поддържа своя „ народен водач “.
От 2014 година тази линия става преобладаваща. Путин към този момент не е „ по-малкото зло “, а
„ спасителят на Русия “
и единствената и вяра в бъдеще. Култът към този момент не позволява ироничност или рецензия.
" Патриотичната юноша “ в стила на хитлерюгенд моли Путин да и даде команда, с цел да се разправи с враговете му, а някогашният опозиционер, а през днешния ден коренен пропагандист Антон Красовский твърди, че единственият метод да бъде променено нещо в Русия е „ като обикнем Путин “.
Особено мощно стартира да се насажда фетиш към Путин измежду децата. На 23 февруари 2017 година децата от парамилитаристичната организация " Юнармия " вземат участие в концерт по държавната телевизия, отдаден на празника на съветските въоръжени сили и скандират: " Армия! Россия! ". През март 2021 година в Наказателния кодекс на Русия е прибавен член за наказателно гонене при положение на „ обществено огорчение или клюка с потреблението на интернет по отношение на президента “.
Според едно изследване от октомври 2021 година повече от една четвърт от руснаците признават, че в страната има фетиш към личността на Владимир Путин.
След началото на войната в Украйна, пропагандата дефинитивно сътвори на Путин
облика на „ цар “,
„ безгрешен главнокомандващ “, чиито престиж е категоричен.
Даже пропагандистите започнаха да приказват за „ изконно съветската “ политическа система, в която основната роля играе царят, опиращ се на желанията на народа.
При това, началото на войната с Украйна се афишира за „ същинско царско решение “, което „ народът е очаквал от властта “.
Аналогия на Путин с царя е звучала и преди, освен това напълно не иронично. Например, още през 2012 година президентът на Татарстан Рустам Минниханов споделяше, че „ страната би трябвало да бъде ръководена от неустрашим цар, а най-хубавият вид е Владимир Путин “.
Тогава сходни теории не получаваха поддръжка от необятните маси, до момента в който в този момент мнозина от тези, които поддържат Путин, виждат в него точно цар.
В документалния филм на Андрей Лошак „ Прекъсване на връзката “ руснаците подкрепящи по този начин наречената „ спецоперация “, назовават Путин „ нашият татко “ и не крият, че мнението им значи за тях доста повече, в сравнение с това на личните им деца.
И е мъчно да си представим за каква спомагателна институционализация на путинизма упорства Дугин.
Напълно е допустимо да става дума не за усилване на така и така достигналия „ сталинско равнище “ фетиш към личността, а в противен случай, за институционализация на съществуващата тирания, с цел да може режимът да преживее Путин и да не рухне със гибелта му.
Като се имат поради настроенията и упованията на съветското общество, които в тези години бяха пределно деформирани от пропагандата, сходен риск е прекомерно огромен.
Превод: Faktor.bg
" Придворният " кремълски мъдрец Александър Дугин призовал „ путинизмът “ да бъде закрепен институционално, като държавна идеология. При това в Русия към този момент не една година съществува същински фетиш към Владимир Путин.
Един от главните идеолози на модерна Русия Александър Дугин към този момент не едно десетилетие приканва за основаването в Русия на особена „ евразийска “ идеология.
В новата си публикация той разясни, че има поради не просто преданост персонално към Путин, а
„ институционализация на курса на Путин “
" Това допуска одобряването на нова идеология, своего рода „ путинизъм “, в който да бъдат узаконени главните правила на интегралния суверенитет. А по-късно би трябвало от тях да бъдат изведени останалите политико-административни механизми “, написа Дугин.
Всъщност „ путинизмът като идеология “ съществува в Русия много от дълго време и стартира с установяването на публична цензура и агитация. След това идва образуването на имиджа на „ вожда “: Путин-джудист, супергерой, новият християнин и по този начин нататък. В същия ред би трябвало да се сложи и основаването на прокремълските юношески организации „ Наши “ и „ Млада армия “.
И все пак към 2011 година въпросът съществува ли в Русия фетиш към Владимир Путин остава спорен. Към оня миг болшинството анализатори смятаха, че „ за путиномания може да се приказва при започване на ръководството му “, само че дори тя кардинално се различаваше от култа към Сталин, учреден на боязън и почитание.
Кореспондентът на Военновъздушни сили Артьом Кречетников даже един път разяснява, че положителното отношение към Путин в зората на неговото ръководство носи леко подигравателен и очевидно безцеремонен темперамент. Женски групи пък пееха, че „ желаят подобен като Путин “, а мъжете виждаха в него „ собствен човек “.
Имиджът на " наше момче “ може да бъде наименуван основен за позиционирането на Владимир Путин пред руснаците до 2012 година. Той беше предназначен да сътвори в съзнанието на руснаците заслужен за удивление облик на „ мачо “ и „ същински национален водач “, само че дружно с това допускащ известна подигравка.
На екраните на тв приемниците по това време към момента участват, въпреки и не остри, само че пародии на Путин, а рецензията на властта към момента не се възприема като закононарушение.
Следващата крачка в развиването на култа към личността на съветския деспот става
позиционирането на Путин като „ по-малкото зло “
На фона на стихийните национални митинги от 2011-2012 година срещу фалшификацията на парламентарните избори, към този момент образуваната държавна агитация стартира интензивно да играе със страховете на хората.
Пропагандистите внушават на руснаците, че промяна на властта в страната неизбежно ще докара до разпад на Русия, кървясъл безпорядък и война. Населението беше убеждавано, че сюжетът „ Блатната гражданска война “ е основан от Централно разузнавателно управление на САЩ, което готви на Русия ориста на Либия и Сирия.
На този декор пропагандата пробва да показа Путин като, въпреки и не съвършен, само че в настоящите условия само вероятният човек, кадърен да предотврати този сюжет.
Опозиционните публицисти означават, че през февруари 2012 година най-често звучащият мотив става въпросът: „ Кой, в случай че не Путин “.
Все още е възможно " националният водач " да бъде „ сдържано “ подложен на критика, само че апелите за отдръпването му към този момент се прави оценка като „ работа за врага “.
Мирът, стабилността и суверенитета в този миг към този момент са толкоз мощно свързани с личността на Владимир Путин, че хората стартират да имат вяра, че „ без него няма да я има и Русия “, а това значи, че битката с Путин непосредствено води до опасност за съществуването на страната.
" Вождът " може да бъде подложен на критика единствено от ултрапатриотични позиции за незадоволителна неотстъпчивост и за това, че не е отишъл до край в разрива със Запада, както постоянно прави по това време Александър Дугин.
Впрочем, и тази рецензия бързо е поправена. В частност стартират интензивно да се популяризират конспирологичните теории на депутата от „ Единна Русия “ Евгений Фьодоров, който твърди, че „ днешна Русия е отчасти окупирана от Съединени американски щати посредством многочислените си сътрудници във властта “.
С тези сътрудници е в положение да се оправи единствено „ същинският родолюбец “ Владимир Путин, и единствено в случай че съветският народ му даде всенародна поддръжка. По този метод, виновността за продължаването на „ американската окупация “ пада върху народа, който незадоволително мощно поддържа своя „ народен водач “.
От 2014 година тази линия става преобладаваща. Путин към този момент не е „ по-малкото зло “, а
„ спасителят на Русия “
и единствената и вяра в бъдеще. Култът към този момент не позволява ироничност или рецензия.
" Патриотичната юноша “ в стила на хитлерюгенд моли Путин да и даде команда, с цел да се разправи с враговете му, а някогашният опозиционер, а през днешния ден коренен пропагандист Антон Красовский твърди, че единственият метод да бъде променено нещо в Русия е „ като обикнем Путин “.
Особено мощно стартира да се насажда фетиш към Путин измежду децата. На 23 февруари 2017 година децата от парамилитаристичната организация " Юнармия " вземат участие в концерт по държавната телевизия, отдаден на празника на съветските въоръжени сили и скандират: " Армия! Россия! ". През март 2021 година в Наказателния кодекс на Русия е прибавен член за наказателно гонене при положение на „ обществено огорчение или клюка с потреблението на интернет по отношение на президента “.
Според едно изследване от октомври 2021 година повече от една четвърт от руснаците признават, че в страната има фетиш към личността на Владимир Путин.
След началото на войната в Украйна, пропагандата дефинитивно сътвори на Путин
облика на „ цар “,
„ безгрешен главнокомандващ “, чиито престиж е категоричен.
Даже пропагандистите започнаха да приказват за „ изконно съветската “ политическа система, в която основната роля играе царят, опиращ се на желанията на народа.
При това, началото на войната с Украйна се афишира за „ същинско царско решение “, което „ народът е очаквал от властта “.
Аналогия на Путин с царя е звучала и преди, освен това напълно не иронично. Например, още през 2012 година президентът на Татарстан Рустам Минниханов споделяше, че „ страната би трябвало да бъде ръководена от неустрашим цар, а най-хубавият вид е Владимир Путин “.
Тогава сходни теории не получаваха поддръжка от необятните маси, до момента в който в този момент мнозина от тези, които поддържат Путин, виждат в него точно цар.
В документалния филм на Андрей Лошак „ Прекъсване на връзката “ руснаците подкрепящи по този начин наречената „ спецоперация “, назовават Путин „ нашият татко “ и не крият, че мнението им значи за тях доста повече, в сравнение с това на личните им деца.
И е мъчно да си представим за каква спомагателна институционализация на путинизма упорства Дугин.
Напълно е допустимо да става дума не за усилване на така и така достигналия „ сталинско равнище “ фетиш към личността, а в противен случай, за институционализация на съществуващата тирания, с цел да може режимът да преживее Путин и да не рухне със гибелта му.
Като се имат поради настроенията и упованията на съветското общество, които в тези години бяха пределно деформирани от пропагандата, сходен риск е прекомерно огромен.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ