Кралиците на красотата на Кройдън
Кройдън в никакъв случай не е бил готин. Но като израснах там, не осъзнавах степента на неговата неприятна известност, до момента в който не пресякох границата му. Връстниците се подиграваха за пощенския код и кимаха прочувствено, когато разкривах домашния си адрес. Защо Кройдън се трансформира в знак на всичко, което е извънредно, в никакъв случай не беше ясно, само че наподобява, че е претендирал за голяма хватка на въображението на обществеността като формулировка за крайградски пъкъл.
Мислех, че родният ми град е много отегчителен, само че постоянно съм бил комплициран от омразата към Кройдън. Може би следвоенните му желания да се възвърне като „ мини Манхатън “ са били прекомерно претенциозни? Може би градът беше прекомерно кипящ? Твърде бетон?
Няма подозрение, Кройдън беше противен и изсечен от основни пътища. Беше и културен вакуум: единствените му огромни места бяха нощен клуб Blue Orchid и Fairfield Halls, ненапълно трагична постройка от архитектура от 60-те години на предишния век, известна най-много с организирането на коледни пантоси, обедни концерт...
Прочетете целия текст »
