Крокодила, един от босовете на ВИС – групировка, контролираща навремето

...
Крокодила, един от босовете на ВИС – групировка, контролираща навремето
Коментари Харесай

СТУДЕНИ ДОСИЕТА: КРОКОДИЛА и крървавата диря, която остави след себе си

Крокодила, един от босовете на ВИС – формация, контролираща преди време си незаконния трафик на ембаргово гориво през западната ни граница, е убит простъпка от личния му телохранител.

Това се случва на 1 февруари 1995 година в кюстендилското село Горановци.

След гибелта му Емил Кирилов-Крокодила остава в престъпната история на България като контрабандист номер едно по интернационалния път през Граничен контролно-пропусквателен пункт в Олтоманци.

А също и като създател на крилатата фраза: „ У нас няма мафиоти, има предприемачи! “

Ето какво декларира Крокодила пред вестник „ Труд “ година преди гибелта му:

„ Няма мафиоти в България, има предприемачи. Всеки предприемач, който от малко малко се е замогнал, го упрекват в противозаконна активност. Аз да вземем за пример на никого нищо неприятно не съм направил. А някои служители на реда и публицисти направиха кариера от шума към мене. Халал да им е. Независимо от всичко, когато слизам на гарата, влизам в ресторанта, излизам на площада, аз съм Кроки! Създал съм го това име по някакъв метод, а другите какво са?

Не умишлен, а подведен патрон лишава живота на мафиота, който се гордее с прякора си на земноводно.

Големият му наследник Иван Емилов, прочут като Малкия Крокодил, продължава през 90-те години на предишния век сенчестите каузи на татко си, като оглавява канал за експорт на емигранти през македонската граница.

Дойде време за първото бойно кръщение на Крокодилчето – разяснява кюстендилски служител на реда през октомври 1996 година, когато арестуват двайсетгодишния Иван за обир от кюрди бегълци.

Ударен веднъж-дваж от органите на реда, Малкия Крокодил кротва и след 2000 година зарязва бабаитлъка и отваря магазин за зеленчуци.

Бившият телохранител на Крокодила Асен Асенов натиска, без да желае, спусъка против работодателя си. Той е търсен по-късно от полицията и поради грабежа, за който е обвинен Иван Емилов-Малкия Крокодил.

Асен, Иван и някогашният пандизчия Кирил Грозданов-Гръздата връзват за дървета в гората нелегално пребиваващи у нас кюрди, пребиват ги и ги ограбват.

Чужденците изтърпяват това злочинство на 22 октомври 1996 година, откакто приятелите на Малкия Крокодил схващат, че са излъгани от медиатор и няма да получат нито марка за незаконното им превозване през българската граница.

По това време Крокодила е към този момент заровен, а килърът му Асен Асенов се радва на топли усеща от страна на вдовицата и сираците. Той е неразлъчен с Малкия Крокодил в редица незаконни действия. Освен това кумува на сестра му, която се омъжва малко след гибелта на татко им.

Асен Асенов е умъртвил шефа си по несъобразителност, гласи заключението на кюстендилското разследване. Главната прокуратура връща делото за доразследване.

Повторното умозаключение на следователите е малко по-друго: „ Убийство с прочут предумисъл. “

Съдебният развой се точи две години. Къщата на убития контрабандист е обрана след гибелта му. Крадците проникват в дома на улица „ Цар Симеон “ в Кюстендил година и половина след погребението на стопанина му. Вратата е разрушена в отсъствието на вдовицата Мая Кирилова. Отмъкнати са персоналният компютър на Крокодила и тв приемник „ Самсунг “.

УБИЙСТВОТО В СЕЛО ГОРАНОВЦИ е в детайли разказано в обвинителия акт.

Привечер на 31 януари 1995 година в ресторант „ Кроки “ на улица „ Толбухин “ 2 се събира шумна младежка компания: дъщерята на Крокодила Антоанета – тогава студентка по право в Благоевградския университет, бодигардът на боса Асен Асенов, неговата другарка Ивона Николова, телохранителите Валери Гергинов и Драгомир Пенков.

Групата получава задача да закара в Сръбско бензин и да го продаде.

Действието се развива по време на ембаргото, наложено с резолюция на Организация на обединените нации над федеративната република Югославия. Забраната за импорт на гориво в западната ни съседка се смята за първоизточник на престъпността и корупцията в демократична България.

Югоембаргото е поради войните, които избухват в Босна и Херцеговина, а след това и в Косово при разпадането на федерацията. То е отменяно на два пъти – в началото – на 21 ноември 1995 година, а дефинитивно – на 10 юни 1999 година.

Последния час на януари 1995 година

Бензиновозът „ Ауди “ и джипът „ Сузуки Витара “ на Крокодила идват на бариерата на Олтоманци измежду нощ – в последния час на януари 1995 година.

Рутинната интервенция по нарушение на ембаргото щяла да мине безпрепятствено, в случай че в близката механа не била отседнала конкурентна група от контрабандисти: притежателят на заведението Александър Илиев-Санде Брадата, Любомир Илиев-Ломски и Васил Велинов-Хитлера.

Между съперниците избухва скандал, последван от сборичкване.

Скандалът е поради бензиностанция край Горановци, открита няколко дни по-рано от Ломски в съдружничество с подполковник от запаса на Министерство на вътрешните работи. Крокодила бил изискал от съдружниците 5000 марки рекет.

„ Пет хилядарки, инак обектът няма да проработи “ – споделил той.

Ядосани, че ги изнудват, Ломски и компания атакуват хората на Кроки. След минути митничарите викат полиция. Тя въдворява ред, само че единствено краткотрайно. Фаталната им среща с трите коли на Крокодила става към 2 часа на един завой в Горановци.

Крокодила слиза от джипа, само че преди този момент дава 7,65-милиметровия си „ Валтер “ на телохранителя Асен. Предупреждава го да внимава, тъй като пищовът е зареден. Валери се въоръжава с крик от колата.

Тримата от жигулата също се изсипват на пътя.

Крокодила доближава към съперниците с туристически нож в дясната ръка и с калъфа му – в лявата. На към метър след него върви наведен, прикривайки се, Асен. Престрелката избухва, когато двамата минават около джипа и фолксвагена.

Пръв стреля Хитлера с 9-милиметров автомат „ Хеклер и Кох “. Паникьосан, с треперещи ръце гръмва и Асен. Вместо съперника обаче патронът му улучва Крокодила в лявата ръка.

Изтегляйки се обратно около десния заден калник на джипа Асен Асенов стреля повторно. Този път проклетото олово пронизва главата на Крокодила над слепоочието. Качвайки се в джипа след този изстрел, Асен натиска трети път спусъка. Изстрелът този път отива на вятъра.

Като се поокопитва, се сеща, че е зарязал приятелката си Ивона във фолксвагена. Когато се връща, Брадата, Хитлера и Ломски към този момент са изчезнали безследно.

До фолксвагена лежи човек – вика Ивона, виждайки Асен.

Минават повече от два часа, когато двамата разпознават в поваления мъж Крокодила. Без да знаят, че подвигат труп, те се заемат го да довлекат до предната седалка. Трудно е, трупът тежи над 100 кг. Преди да съумеят, откъм гърба стопира кола.

Изплашени, Асен и Ивона пускат безжизненото тяло и дават газ към Драговищица. Крокодила остава да лежи пред една необитаема къща на пътя.

От инцидентно минаващата кола го виждат, една пътничка вика полиция от единствения в Горановци телефон. През това време Асен и Ивона слизат от колата и побягват през овощните градини. Между дърветата телохранителят укрива револвера и пълнителя.

Аутопсията потвърждава изрично, че Крокодила е погубен със 7,65-милиметров патрон от „ Валтер “.

Следва разкритието, че килърът е Асен Асенов.

В средата на март 1995 година 22-годишният телохранител е арестуван. Той е родом от кюстендилското село Дворище, излиза наяве от обвинителния акт.

Живее в Кюстендил на квартира. По специалност е готвач, по предопределение незает. Има остаряла условна присъда за кражба. Заради убийството на Крокодила лежи 3 месеца в прелиминарен арест, след това го пускат под гаранция от 20 000 остарели лв..

Докато е зад решетките, приятелката му Ивона е бременна. Двамата подписват брак, ражда им се наследник.

присъдата

9 месеца отнемане от независимост – такава е присъдата, която състав на Окръжния съд в Кюстендил, произнася против Асенов на 10 юли 1998 година.

Магистратите одобряват, че телохранителят е гръмнал работодателя си по несъобразителност. Като зачитат и тримесечния период на предварителното задържане, съдиите постановяват обвиненият да остане в пандиза единствено половин година.

Както и да заплати 1 милион и 7 хиляди остарели лв. на вдовицата Мая Кирилова и на сирачето Борис Кирилов – третото дете на Крокодила от втория му брак. По-големите му деца – Иван и Антоанета остават без обезщетение.

Според мълвата някой е платил на Асен Асенов, с цел да поеме виновността за убийството, като му е подсигурил, че няма доста да лежи.

Тази догадка се поддържа от обстоятелството, че до ден сегашен не е открито оръжието на покушението. Асен и Ивона декларират пред следователя, че са го хвърлили в един напоителен канал посред овошките край Драговищица, до момента в който бягали през къра към Кюстендил.

Асенов излежава добродушно присъдата си и се изнася в чужбина. Остава да живее някъде в Словения може би.

ПРЕДИ ДА съдебна експертиза ЗАЕМЕ С КОНТРАБАНДА

Крокодила работи като тракторист. В трудовата му брошура е маркирана единствено една държавна работа – в машинно-тракторната станция (МТС) в село Шишковци. Трудолюбив и предвидлив, Крокодила се издига до чорбаджия.

След 10 ноември 1098 година се отдава на частен бизнес като записва компания „ Мерлин “. Преди да почине единствено на 39 години, стопанисва седем обекта в Кюстендил – сергии, видеотека и ресторант. Над 30 души получават от него заплатите си.

Въпреки всичко Крокодила печели най-вече от ембарговия трафик на бензин. За разлика от играчите на едро, които отдалеч командват влакови композиции, тирове и шлепове по Дунава, той е фактор на локално ниво.

Близо 10 негови коли, натоварени с бензин, прекосяват всекидневно ничията земя сред нашия и сръбския граничен пункт. По това време литър от горивото се харчи в Сърбия до 2 и половина немски марки.

Тогавашен началник на Регионална дирекция на вътрешните работи – Кюстендил, си спомня:

„ Хората на Кроки крадяха от крадците. Босът им беше измежду най-богатите хора в България. Много безразсъден беше краят му… “

На 2 февруари 1995 година Емил Кирилов-Крокодила е изпратен с почести до последния му дом в кюстендилските гробища.

Момчета с черни очила придвижват на ръце ковчега му през целия град.

Някой от тия, що го носят, го е умъртвил – оракулски декларира бабичка, излязла да погледа траурната върволица.

Съдът удостоверява думите й след повече от три години.

 

Димитър Димитров/SafeNews

Още вести четете в: Живот, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
Източник: safenews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР