Кризата свали лютата чушка от сурвачката, но пак кичат дряна

Кризата смъкна лютата чушка от сурвачката, само че отново кичат дряна по традицията. Ако са задоволително съобразителни, следващата година в пловдивския квартал „ Кючук Париж “ могат да си създадат публично фестивал на сурвачката.
А още тази година си го направиха импровизирано.
Тротоарите към комерсиалните обекти против полицейското ръководство през целия ден бяха завардени от търговци, които оферират дряновици, накичени по националния бит. Всички са ръчно направени – множеството
със сукани вълнени конци,
пуканки, кравайчета и чесън. Тая година икономисали единствено лютите чушлета, признаха продавачите. Вдигат цената, пък така и така пазарът не е доста многолюден.

Според направията и размера, сурвачките се търгуват на цени от 3 до 10 лв.. А мъж от село Искра предлага накичена красавица от дрян за 15 лв..

Сурвачките се  украсяват посвоему в другите краища на България, споделя Светлана Василева, музеен възпитател в Регионалния
етнографски музей в Пловдив.
Някъде свиват клончетата на кръг, другаде – на осмица. Но има няколко задъжителни детайла, с цел да се трансформира накичената върлина в ритуален предмет за благословение.

Първата стъпка е да се избере дрянова клонка – тъй като дрянът е жилаво дърво с дълъг живот, последно дава плод и първо цъфти, изяснява Светлана Василева. Вълната се свързва с изобилието на стадата.
Пуканки се нижат, с цел да се пука хамбарът
от жито, сушените плодове – да има благодат. Лютите чушлета и чесънът гонят злите сили. А паричката се прибавя за обилие, само че като парченце метал – за здраве. Колачето, несъмнено, е залък от свещения самун в дома на българина.

Сурвачките се украсяват единствено с естествени материали. А когато се сурвака, посредством наричането силата на всички знаци минава в индивида, споделя Светлана Василева.

Дори експертите са затруднени да кажат от кой момент датира традицията и къде първо са почнали да сурвакат.
Свързана е още с предхристиянски племена.
Различни са хипотезите и за думата. Според някои сур идва от остарялата дума, употребена за нещо непознато. Според други има връзка със смисъла на сур – разгорещен.

Сурвачката постоянно се подготвя в деня преди Нова година. В предишното в някои краища на България я оставяли да „ пренощува “ под звездите, с цел да добие още мощ.
Магическото й деяние обаче е единствено
в първия ден на годината, когато потеглят сурвакарчетата. На идващия ден сурвачката би трябвало да се изгори или да се пусне в течаща вода, изяснява музейният възпитател.
Тези и още забавни неща разказала
Светлана Василева на децата, които се присъединили в работилнички за сурвачки в Регионалния етнографски музей преди празниците.

Важно е да знаят, че пръчка с гирлянди по нея не е сурвачка.

И да ги посветим в целия цикъл на коледните и новогидишните празници в българската традиция –
от Игнажден до Ивановден
– споделя тя. – Магично време, в което слънцето към този момент пораства и носи вярата за по-добър живот “.

И в работилничката на Стрина Пепина на Улицата на занаятите в Стария град кичиха сурвакници в
навечерието на празниците.
Макар по доста земи да е съществувала такава традиция, в днешно време сурвачки към момента се вършат единствено в България и Румъния, прецизират от Етнографския музей.