Лавината НАТУРА 2000 може да помете управляващите
Кризата с Калиакра е върхът на айсберга в акция за дестабилизация на държавното управление, режисирана от Зелените, "Да, България ", Нова Република и коалиция „ За да остане природа в България " на Тома Белев. Това се споделя в разбор, оповестен в "Стандарт ".
По средата на срещата сред държавното управление и протестиращите против заграбването на земите под претекст „ НАТУРА " от Каварна, Шабла и Балчин, един локален човек се обърна към министър-председателя с думите: „ господин Борисов, Вие спечелихте Македония, само че загубихте Добруджа ".
Надали има по-явно доказателство от тези думи за истината, че казусът с НАТУРА 2000 е акция за дестабилизация на държавното управление, режисирана от Зелените, "Да, България " на Христо Иванов, Нова Република на Радан Кънев и коалиция „ За да остане природа в България " на Тома Белев. Именно нездравата упоритост на последния е коренът на днешната политико-природо-икономико-социална злополука, впил се в българската земя още преди 10 години.
Когато лавината беше снежна топка
Скандалът в Калиакра с НАТУРА 2000 е типичен образец за резултата на снежната топка – развой, който стартира от малко и очевидно нищожно събитие, само че с течение на времето придобива все по-значим мащаб и надлежно сериозен риск. Вече няма подозрение, че НАТУРА 2000 ескалира до размерите на свлачище, единственият въпрос все още е какви ще са вредите за ръководещото болшинство, когато казусът се разрасне до мащаба на лавина.
Днешните проблеми с НАТУРА 2000 могат да бъдат проследени обратно във времето до държавното управление на Тройната коалиция и предприсъединителния интервал на България към Европейския съюз. Един от детайлите на участието ни е мрежата от предпазени зони НАТУРА 2000, като българското държавно управление би трябвало да ги подаде на Брюксел преди да бъдем признати публично. Тогавашното ръководство на страната по незнайни аргументи разпорежда цялата задача на две неправителствени организации, които към тогавашния миг имат релативно скромна история и резултати, само че солидни политически контакти – Зелени Балкани и Българско сдружение за отбрана на птиците.
Поради липса на потенциал, а евентуално и предпочитание, двете организации не организират теренни изследвания, а стартират ограждане на големи територии върху картата безусловно „ на око ". Срамният развой тече в една от канцелариите на Министерство на околната среда и водите, която е предоставена нерегламентирано на Зелени Балкани и Българско дружество за защита на птиците. В последна сметка, над 1/3 от България е оповестена за част от НАТУРА, което е повече от два пъти над междинното за Европейския съюз.
Снежната топка стартира да се търкаля...
Министерство на околната среда и водите приема безрезервно работата на двете НПО-та и я входира в Брюксел, от кое място също я одобряват безрезервно. Министърът на околната среда Нено Димов към този момент загатна, че във ведомството няма никаква детайлна документи, която да удостовери въз основата на какви данни и изследвания са начертани предпазените зони в България. Прокуратурата също стартира инспекция, откакто откри, че има разлика сред оповестените със заповед граници и откритите в процедурата. Допълнителните картирания пък не престават да създават резултати, повдигащи съществени подозрения дали зад основаването на НАТУРА 2000 в България има въобще някакви данни или всичко е рисувано на коляно – редица проучени типове, които сякаш би трябвало да пазиме, по този начин и не могат да бъдат открити на терен към днешна дата. Тоест, България преди 10 години евентуално е подала към Брюксел местообитания на биологични типове, които въобще не са съществували и не съществуват в нашата страна (например, степен и пъстър пор; по информация на „ Стандарт ", в един от първичните формуляри даже е бил написан тюлен духовник в хабитат към нос Емине).
Собствениците на земи и кметовете стартират да схващат що за проблеми се задават още през 2007-2008, като се появяват спорадични дребни митинги и участия в медии с очебийно сериозно отношение. Управляващият плана на Зелени Балкани Симеон Марин успокоява напрежението с думите:
"В природозащитата не е признато просташкото, принудително налагане на ограничавания. Има подобен принцип - да не се ползва възбрана, в случай че тя не се възприема от притежателя [...] Този метод на координиране със притежателите е обезпечен и от закона. [...] Например ще има диалози, договаряния, увещание да съблюдават нужните режими [...] Аз доста се колебая, че ще има потребност от възбрана, която да се постанова на притежателя принудително. Подобни забрани могат да провокират по-големи вреди. "
Тези изказвания и обхваналата българското общество еуфория по влизането ни в Европейския съюз тушират напрежението и го отсрочват напред във времето.
Снежната топка към този момент е свлачище...
След приемането на описаните зони по НАТУРА 2000, България би трябвало да стартира процесите по детайлно картиране и разработване на проектите за ръководство. Имено там ще бъдат написани в детайлности другите правила и режими, с които притежателите на предпазени зони ще би трябвало да се преценяват. Българското държавно управление се забавя сериозно с проектите, защото стартира да осъзнава що за автогол си е вкарало с безкритичното приемане на работата на двете зелени неправителствени организации. Политиците последователно схващат, че ще би трябвало да „ сложат чертата " върху 35% от територията на страната, създавайки неуправляемо публично и икономическо неодобрение.
Забавянето на проектите за ръководство и тежките забрани основава в това време други проблеми – без да знаят, че са в НАТУРА или пък неосъзнавайки що за процеси предстоят, притежатели на земи и кметове не престават естествените си стопански действия – орат, сеят, строят, сменят предопределения, тъй наречените Брюксел в даден миг взема решение, че забавянето ни е минало всякаква граница и по сигнал на Зелените (парадокс) стартира дело против България за предпазените зони в Калиакра, Шабла и Балчик.
ЕК вижда само това, което България е подала – там сме писали, че имало някакви понто-сарматски степи, дето ги няма на никое място в света. Както към този момент стана ясно, зелените НПО-та не са стъпвали на терен и не знаят, че са нанесли степни територии върху гробища, летища, кметства, овощни градини и какво ли още не. Брюксел вижда тези парадокси, само че не е тяхна работа да ни поправят кашите – те желаят да съблюдаваме това, което сами сме си определили.
И снежната топка към този момент се трансформира в свлачище...
А следва да падне лавина
За благополучие, трите общини Шабла, Балчик и Каварна са релативно дребни и неособено богати. По един или различен метод, настоящето държавно управление ще успее да обезщети хората за земите им, включени на хартия в терените с най-строги забрани – понто-сарматските степи. Засилването на към този момент съществуващи забрани и ограничавания ще утвърди към този момент почналите процеси по обезлюдяване на крайбрежните общини в района. Например, популацията в най-тежко засегнатата от еко-регулации община Шабла е намаляло съвсем три пъти за 28 години.
Потушаването на районната рецесия в трите морски общини, обаче, ще обезпечи само няколкомесечно мъртвило пред стихия. Под опасност от европейски наказания, кабинетът към този момент няма излаз, с изключение на да премине към изработването на проектите за ръководство на зоните по НАТУРА и надлежно налагане на тежките забрани и ограничавания.
Тук държавното управление стои пред евентуално предопределен избор – на кого да разпореди изработването на проектите за ръководство на зоните по НАТУРА 2000.
Кампанията „ загаси пожара " минава през това кабинетът намерено да признае пред Брюксел грешките по подаването на предпазените зони от Тройната коалиция през 2007-2008 година, като разпореди проектите за ръководство на мрежата НАТУРА в България на потвърдени интернационалните еко-инженерни сдружения и научни институти. Като стъпка от процеса е допустимо да се заложи разширение на детайлното картиране и преразглеждане на хабитатите, които са подадени на Европейската комисия въз основа на изчезнали или подправени данни. Не би трябвало да се не помни, че опазването на природата също страда от бутафорното разчертаване на предпазените зони – в случай че, примерно, сме писали, че във Видин опазваме тюлени (каквито там няма), а в това време локалните патици са в заплаха, то в последна сметка ще създадем повече вреди, в сравнение с изгоди за природата. Поемането по този път ще понижи напрежението и ще даде най-малко светлина в края на тунела на хората в България, които живеят или чиито занаят зависи от ръководството на тези 35% от българските територии в НАТУРА.
Ако, обаче, проектите за ръководство на НАТУРА бъдат харизани още веднъж на псевдо-екологични неправителствени организации, то резултатът ще бъде пагубен. Забраните ще бъдат тежки, без научна аргументация, без да се съгласуват с локалните хора и с единствена цел да оправдаят вълна от нови планове с многомилионно финансиране за самите НПО-та – да вземем за пример, заложили са бдителен център за степите с 15 млн. бюджет в Калиакра и план за преброяване на делфини със самолети с „ празен чек ". Със сигурност, това ще приключи с всеобщи митинги на локалните общности в цяла България, политически безпорядък и евентуално необратим колапс в доверието към ГЕРБ и Обединени Патриоти.
По средата на срещата сред държавното управление и протестиращите против заграбването на земите под претекст „ НАТУРА " от Каварна, Шабла и Балчин, един локален човек се обърна към министър-председателя с думите: „ господин Борисов, Вие спечелихте Македония, само че загубихте Добруджа ".
Надали има по-явно доказателство от тези думи за истината, че казусът с НАТУРА 2000 е акция за дестабилизация на държавното управление, режисирана от Зелените, "Да, България " на Христо Иванов, Нова Република на Радан Кънев и коалиция „ За да остане природа в България " на Тома Белев. Именно нездравата упоритост на последния е коренът на днешната политико-природо-икономико-социална злополука, впил се в българската земя още преди 10 години.
Когато лавината беше снежна топка
Скандалът в Калиакра с НАТУРА 2000 е типичен образец за резултата на снежната топка – развой, който стартира от малко и очевидно нищожно събитие, само че с течение на времето придобива все по-значим мащаб и надлежно сериозен риск. Вече няма подозрение, че НАТУРА 2000 ескалира до размерите на свлачище, единственият въпрос все още е какви ще са вредите за ръководещото болшинство, когато казусът се разрасне до мащаба на лавина.
Днешните проблеми с НАТУРА 2000 могат да бъдат проследени обратно във времето до държавното управление на Тройната коалиция и предприсъединителния интервал на България към Европейския съюз. Един от детайлите на участието ни е мрежата от предпазени зони НАТУРА 2000, като българското държавно управление би трябвало да ги подаде на Брюксел преди да бъдем признати публично. Тогавашното ръководство на страната по незнайни аргументи разпорежда цялата задача на две неправителствени организации, които към тогавашния миг имат релативно скромна история и резултати, само че солидни политически контакти – Зелени Балкани и Българско сдружение за отбрана на птиците.
Поради липса на потенциал, а евентуално и предпочитание, двете организации не организират теренни изследвания, а стартират ограждане на големи територии върху картата безусловно „ на око ". Срамният развой тече в една от канцелариите на Министерство на околната среда и водите, която е предоставена нерегламентирано на Зелени Балкани и Българско дружество за защита на птиците. В последна сметка, над 1/3 от България е оповестена за част от НАТУРА, което е повече от два пъти над междинното за Европейския съюз.
Снежната топка стартира да се търкаля...
Министерство на околната среда и водите приема безрезервно работата на двете НПО-та и я входира в Брюксел, от кое място също я одобряват безрезервно. Министърът на околната среда Нено Димов към този момент загатна, че във ведомството няма никаква детайлна документи, която да удостовери въз основата на какви данни и изследвания са начертани предпазените зони в България. Прокуратурата също стартира инспекция, откакто откри, че има разлика сред оповестените със заповед граници и откритите в процедурата. Допълнителните картирания пък не престават да създават резултати, повдигащи съществени подозрения дали зад основаването на НАТУРА 2000 в България има въобще някакви данни или всичко е рисувано на коляно – редица проучени типове, които сякаш би трябвало да пазиме, по този начин и не могат да бъдат открити на терен към днешна дата. Тоест, България преди 10 години евентуално е подала към Брюксел местообитания на биологични типове, които въобще не са съществували и не съществуват в нашата страна (например, степен и пъстър пор; по информация на „ Стандарт ", в един от първичните формуляри даже е бил написан тюлен духовник в хабитат към нос Емине).
Собствениците на земи и кметовете стартират да схващат що за проблеми се задават още през 2007-2008, като се появяват спорадични дребни митинги и участия в медии с очебийно сериозно отношение. Управляващият плана на Зелени Балкани Симеон Марин успокоява напрежението с думите:
"В природозащитата не е признато просташкото, принудително налагане на ограничавания. Има подобен принцип - да не се ползва възбрана, в случай че тя не се възприема от притежателя [...] Този метод на координиране със притежателите е обезпечен и от закона. [...] Например ще има диалози, договаряния, увещание да съблюдават нужните режими [...] Аз доста се колебая, че ще има потребност от възбрана, която да се постанова на притежателя принудително. Подобни забрани могат да провокират по-големи вреди. "
Тези изказвания и обхваналата българското общество еуфория по влизането ни в Европейския съюз тушират напрежението и го отсрочват напред във времето.
Снежната топка към този момент е свлачище...
След приемането на описаните зони по НАТУРА 2000, България би трябвало да стартира процесите по детайлно картиране и разработване на проектите за ръководство. Имено там ще бъдат написани в детайлности другите правила и режими, с които притежателите на предпазени зони ще би трябвало да се преценяват. Българското държавно управление се забавя сериозно с проектите, защото стартира да осъзнава що за автогол си е вкарало с безкритичното приемане на работата на двете зелени неправителствени организации. Политиците последователно схващат, че ще би трябвало да „ сложат чертата " върху 35% от територията на страната, създавайки неуправляемо публично и икономическо неодобрение.
Забавянето на проектите за ръководство и тежките забрани основава в това време други проблеми – без да знаят, че са в НАТУРА или пък неосъзнавайки що за процеси предстоят, притежатели на земи и кметове не престават естествените си стопански действия – орат, сеят, строят, сменят предопределения, тъй наречените Брюксел в даден миг взема решение, че забавянето ни е минало всякаква граница и по сигнал на Зелените (парадокс) стартира дело против България за предпазените зони в Калиакра, Шабла и Балчик.
ЕК вижда само това, което България е подала – там сме писали, че имало някакви понто-сарматски степи, дето ги няма на никое място в света. Както към този момент стана ясно, зелените НПО-та не са стъпвали на терен и не знаят, че са нанесли степни територии върху гробища, летища, кметства, овощни градини и какво ли още не. Брюксел вижда тези парадокси, само че не е тяхна работа да ни поправят кашите – те желаят да съблюдаваме това, което сами сме си определили.
И снежната топка към този момент се трансформира в свлачище...
А следва да падне лавина
За благополучие, трите общини Шабла, Балчик и Каварна са релативно дребни и неособено богати. По един или различен метод, настоящето държавно управление ще успее да обезщети хората за земите им, включени на хартия в терените с най-строги забрани – понто-сарматските степи. Засилването на към този момент съществуващи забрани и ограничавания ще утвърди към този момент почналите процеси по обезлюдяване на крайбрежните общини в района. Например, популацията в най-тежко засегнатата от еко-регулации община Шабла е намаляло съвсем три пъти за 28 години.
Потушаването на районната рецесия в трите морски общини, обаче, ще обезпечи само няколкомесечно мъртвило пред стихия. Под опасност от европейски наказания, кабинетът към този момент няма излаз, с изключение на да премине към изработването на проектите за ръководство на зоните по НАТУРА и надлежно налагане на тежките забрани и ограничавания.
Тук държавното управление стои пред евентуално предопределен избор – на кого да разпореди изработването на проектите за ръководство на зоните по НАТУРА 2000.
Кампанията „ загаси пожара " минава през това кабинетът намерено да признае пред Брюксел грешките по подаването на предпазените зони от Тройната коалиция през 2007-2008 година, като разпореди проектите за ръководство на мрежата НАТУРА в България на потвърдени интернационалните еко-инженерни сдружения и научни институти. Като стъпка от процеса е допустимо да се заложи разширение на детайлното картиране и преразглеждане на хабитатите, които са подадени на Европейската комисия въз основа на изчезнали или подправени данни. Не би трябвало да се не помни, че опазването на природата също страда от бутафорното разчертаване на предпазените зони – в случай че, примерно, сме писали, че във Видин опазваме тюлени (каквито там няма), а в това време локалните патици са в заплаха, то в последна сметка ще създадем повече вреди, в сравнение с изгоди за природата. Поемането по този път ще понижи напрежението и ще даде най-малко светлина в края на тунела на хората в България, които живеят или чиито занаят зависи от ръководството на тези 35% от българските територии в НАТУРА.
Ако, обаче, проектите за ръководство на НАТУРА бъдат харизани още веднъж на псевдо-екологични неправителствени организации, то резултатът ще бъде пагубен. Забраните ще бъдат тежки, без научна аргументация, без да се съгласуват с локалните хора и с единствена цел да оправдаят вълна от нови планове с многомилионно финансиране за самите НПО-та – да вземем за пример, заложили са бдителен център за степите с 15 млн. бюджет в Калиакра и план за преброяване на делфини със самолети с „ празен чек ". Със сигурност, това ще приключи с всеобщи митинги на локалните общности в цяла България, политически безпорядък и евентуално необратим колапс в доверието към ГЕРБ и Обединени Патриоти.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ