Koлĸo oт дoxoдитe нa българите "изядe" ĸopoнa ĸpизaтa?
Кризата, провокирана от пандемията от ковид в Европа вследствие на блокирането на стопанските системи, докара до забележителен растеж на хората, останали без работа, както и на тези, принудени да вземат неплатен отпуск, написа
В резултат на това всички страни членки регистрират спад на приходите през 2020 година спрямо миналата.
А това до какъв брой тежък е отрицателният резултат на пандемията върху този индикатор варира съществено по отношение на обособените страни, демонстрира настоящо изследване на европейската статистическа работа Евростат.
Във всички от тях обаче минимум наранена е категорията на хората с високи приходи, а най-потърпевша е тази на тези с ниски приходи.
От изчисленията излиза наяве, че Хърватия е понесла най-зле рецесията в това отношение, като там хората с ниски приходи са изгубили към 13 на 100 от тях през актуалната година спрямо миналата.
Спадът за тези в категорията с високи приходи е доста по-малък, само че още веднъж остава най-значителният за съюза - от близо 10 на 100.
Сред останалите страни, в които от Евростат регистрират най-голямо понижение на приходите от трудово правно отношение спрямо 2019 година, са прилежаща Гърция, Кипър, Франция и Ирландия.
Според статистиката България по-скоро се подрежда в групата от по-слабо наранени страни що се отнася до спада на приходите.
У нас категорията на хората с ниски приходи е най-потърпевша, като при тях спадът е от към 6 на 100. При тези с високи приходи рецесията съвсем не е била усетена. При тях понижението е под 2 на 100.
Около и под 2 на 100 е спадът за всички групи - с ниски, междинни и високи приходи, в Лавтия, която е минимум засегнатата страна членка.
След нея са надлежно Унгария, Швеция, Германия и Полша. Сред останалите страни членки България се оправя по-добре от Чехия, Литва и Естония, само че изостава зад Финландия, Дания и Румъния.
Според изчисленията корона рецесията е доведа до първи спад в медианният приход по трудово правно отношение за Европейския съюз (ЕС) от 2009 година насам.
Т.нар. медианен приход се разграничава от междинния, като той разделя изследваната група хора на две елементи - първата половина от тях получават по-висок приход, а останалата половина - по-нисък.
Така за 2020 година неговото ниво е с 5,2% по-ниско спрямо миналата година, когато индикаторът е бил на ниво от 25 000 евро годишно.
Що се отнася на резултата от подхванатите от държавните управления ограничения, ето по какъв начин наподобява обстановката със загубата на приходите преди и след въвеждането им:
В резултат на това всички страни членки регистрират спад на приходите през 2020 година спрямо миналата.
А това до какъв брой тежък е отрицателният резултат на пандемията върху този индикатор варира съществено по отношение на обособените страни, демонстрира настоящо изследване на европейската статистическа работа Евростат.
Във всички от тях обаче минимум наранена е категорията на хората с високи приходи, а най-потърпевша е тази на тези с ниски приходи.
От изчисленията излиза наяве, че Хърватия е понесла най-зле рецесията в това отношение, като там хората с ниски приходи са изгубили към 13 на 100 от тях през актуалната година спрямо миналата.
Спадът за тези в категорията с високи приходи е доста по-малък, само че още веднъж остава най-значителният за съюза - от близо 10 на 100.
Сред останалите страни, в които от Евростат регистрират най-голямо понижение на приходите от трудово правно отношение спрямо 2019 година, са прилежаща Гърция, Кипър, Франция и Ирландия.
Според статистиката България по-скоро се подрежда в групата от по-слабо наранени страни що се отнася до спада на приходите.
У нас категорията на хората с ниски приходи е най-потърпевша, като при тях спадът е от към 6 на 100. При тези с високи приходи рецесията съвсем не е била усетена. При тях понижението е под 2 на 100.
Около и под 2 на 100 е спадът за всички групи - с ниски, междинни и високи приходи, в Лавтия, която е минимум засегнатата страна членка.
След нея са надлежно Унгария, Швеция, Германия и Полша. Сред останалите страни членки България се оправя по-добре от Чехия, Литва и Естония, само че изостава зад Финландия, Дания и Румъния.
Според изчисленията корона рецесията е доведа до първи спад в медианният приход по трудово правно отношение за Европейския съюз (ЕС) от 2009 година насам.
Т.нар. медианен приход се разграничава от междинния, като той разделя изследваната група хора на две елементи - първата половина от тях получават по-висок приход, а останалата половина - по-нисък.
Така за 2020 година неговото ниво е с 5,2% по-ниско спрямо миналата година, когато индикаторът е бил на ниво от 25 000 евро годишно.
Що се отнася на резултата от подхванатите от държавните управления ограничения, ето по какъв начин наподобява обстановката със загубата на приходите преди и след въвеждането им:
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ