Гражданите искат прозрачен избор на главен прокурор и критично отношение от медиите
Криза в доверието към институциите, подозрения за незадоволително добра и транспарантна процедура за избор на основен прокурор и утвърждение към общественото оповестяване на доказателства по висящи каузи и следствия.
Това сочат данните от социологическо изследване проучване на Маркет Линкс, извършено след 1025 души над 18 година, в интервала 16-25 август, оповестява БТВ.
Според данните 54% от българите утвърждават дейностите на прокуратурата да изнася информация по настоящи каузи в медиите. 28% от запитаните не могат да преценяват, а 18% - не са съгласни да се разгласяват обществено данни преди делото да е влезнало в съда.
" Гражданите чакат повече бистрота, имаме потребност да виждаме, че работа се прави, а ползите на страната биват предпазени. Това е тази нужда да усещаме, че институциите работят ", разяснява социoлогът Добромир Живков в ефира на БТВ.
По-малко от половината интервюирани считат, че процедурата за избор на основен прокурор е задоволително добра. 47% от участниците в изследването са на мнение, че процедурата се нуждае от смяна, а едвам 16 на 100 считат, че тя е задоволително добра сега. 37% са споделили, че не могат да преценяват.
Според 57% от участвалите в допитването процедура по желание на основен прокурор единствено с един претендент е опорочена. Едва 15 на 100 са на противоположното мнение и одобряват, че може да има автентичен избор даже и с един претендент. 28% не могат да отговорят на въпроса.
" В подтекста на този недостиг на доверие, виждаме, че процедурата не се прави оценка от българските жители като съответна. Малка част от обществото обаче познават процедурата в елементи ", добави специалистът.
По думите на социолога, жителите нямат чувство, че могат да влияят върху това, което се случва в страната, а това води до съмнение. Той изясни, че хората не са съгласни в процедурата да взе участие единствено един претендент.
" Не се вижда спортен темперамент за тази значима позиция, а такива упования бяха основани в публичното пространство ", съобщи Живков.
Близо 2/3 от интервюираните показват мнение, че медиите и обществото би трябвало да показват рецензии към процедурата по желание на основен прокурор и претендентите в нея.
Изследването демонстрира и рецесията на доверие към българските институции - най-ниско е към Народното събрание - към 15%, правосъдната система и държавното управление се употребяват с доверието на към 25% от интервюираните.
" През юни, директно след изборите (б.р. за Европейски парламент), хората дават своя глас, усещат, че имат въздействие върху това, което се случва в страната. Тогава се покачва доверието в институциите. През юли и август, когато още веднъж имаше кавги, доверието още веднъж спадна ", разяснява социологът.
" Гражданите чакат повече бистрота, имаме потребност да виждаме, че работа се прави, а ползите на страната биват предпазени. Това е тази нужда да усещаме, че институциите работят ", уточни социологът.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (76)
Това сочат данните от социологическо изследване проучване на Маркет Линкс, извършено след 1025 души над 18 година, в интервала 16-25 август, оповестява БТВ.
Според данните 54% от българите утвърждават дейностите на прокуратурата да изнася информация по настоящи каузи в медиите. 28% от запитаните не могат да преценяват, а 18% - не са съгласни да се разгласяват обществено данни преди делото да е влезнало в съда.
" Гражданите чакат повече бистрота, имаме потребност да виждаме, че работа се прави, а ползите на страната биват предпазени. Това е тази нужда да усещаме, че институциите работят ", разяснява социoлогът Добромир Живков в ефира на БТВ.
По-малко от половината интервюирани считат, че процедурата за избор на основен прокурор е задоволително добра. 47% от участниците в изследването са на мнение, че процедурата се нуждае от смяна, а едвам 16 на 100 считат, че тя е задоволително добра сега. 37% са споделили, че не могат да преценяват.
Според 57% от участвалите в допитването процедура по желание на основен прокурор единствено с един претендент е опорочена. Едва 15 на 100 са на противоположното мнение и одобряват, че може да има автентичен избор даже и с един претендент. 28% не могат да отговорят на въпроса.
" В подтекста на този недостиг на доверие, виждаме, че процедурата не се прави оценка от българските жители като съответна. Малка част от обществото обаче познават процедурата в елементи ", добави специалистът.
По думите на социолога, жителите нямат чувство, че могат да влияят върху това, което се случва в страната, а това води до съмнение. Той изясни, че хората не са съгласни в процедурата да взе участие единствено един претендент.
" Не се вижда спортен темперамент за тази значима позиция, а такива упования бяха основани в публичното пространство ", съобщи Живков.
Близо 2/3 от интервюираните показват мнение, че медиите и обществото би трябвало да показват рецензии към процедурата по желание на основен прокурор и претендентите в нея.
Изследването демонстрира и рецесията на доверие към българските институции - най-ниско е към Народното събрание - към 15%, правосъдната система и държавното управление се употребяват с доверието на към 25% от интервюираните.
" През юни, директно след изборите (б.р. за Европейски парламент), хората дават своя глас, усещат, че имат въздействие върху това, което се случва в страната. Тогава се покачва доверието в институциите. През юли и август, когато още веднъж имаше кавги, доверието още веднъж спадна ", разяснява социологът.
" Гражданите чакат повече бистрота, имаме потребност да виждаме, че работа се прави, а ползите на страната биват предпазени. Това е тази нужда да усещаме, че институциите работят ", уточни социологът.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (76)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ