Шест области отново са в критичната зона на зараза с COVID-19
Кривата на коронавирусната зараза още веднъж потегли нагоре. Засега, покачването на новите случаи на зараза е гладко, съотнесено към картината за цялата страна, само че има няколко области, които отново влизат в сериозната, алена зона със заболеваемост на над 120 на 100 хил души, излиза наяве от изявление на директора на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев за организация " Фокус ".
" На уеб страницата на Националния център по заразни и паразитни заболявания качихме през днешния ден седмичния графичен разбор на данните от Националната осведомителна система. При него се дава информация за 14-дневната заболеваемост, която в страната върви нагоре. Дава се седмичният % на позитивни проби, които се усилват, както и седмичният брой лабораторни проучвания на 100 000 от популацията. Новото, което представяме, е 14-дневната заболеваемост по възрастови групи. В картата на България, която даваме, има области където заболеваемостта е повече от 120 на 100 000 за 14 дни. Най-критичните са областите Кюстендил с 329 на 100 000, Пазарджик – 160, София-град – 161, Бургас – 189, Шумен – 143, Плевен – 170, Враца – 164 . Областите с най-ниска заболеваемост за 14 дни са Видин, Добрич, Разград и Търговище. От месец февруари се вижда гладко нарастване на броя на случаите, като при започване на месеца бяха 90 на 100 000 на дневна база, а в този момент към този момент са 132 ", разяснява проф. Кантраджиев.
По думите му това всичко би трябвало да ни държи нащрек и да се търси къде не се съблюдават ограниченията. " Неспазване на ограниченията са събирания по борси, събиране на доста хора без съблюдаване на отстоения и носене на маска навън, като на пешеходните зони в огромните градове. В моловете наблюденията са, че няма съблюдаване ", разясни той.
Според проф. Кантарджиев, не трябва да позволяваме навлизането в България на южноафриканския, бразилския и латиноамериканския вариант, тъй като при тях един човек заразява повече хора. " Трябва да поставим старания да не допуснем разпространяването на английския вид. Той към този момент е в България и е в разнообразни области на страната. Не би трябвало обаче да допуснем влизането на южноафриканския, бразилския и латиноамериканския вид на варианта, тъй като особено за тези три разновидността, дали нови генетични линии е, че усилват опцията за предаване на болестта. Тоест, заболяването става по-прилепчива и един човек заразява повече хора, в сравнение с до момента циркулиращите в Европа варианти и генетични линии на вируса ", изясни проф. Кантарджиев.
Националният център по заразни и паразитни заболявания тази седмица ще изследва около 100 варианта с целогеномно секвениране, с цел да се види какъв брой британски разновидности има в страната. " Активно търсим и други разновидности на вируса ", добави той.
" На уеб страницата на Националния център по заразни и паразитни заболявания качихме през днешния ден седмичния графичен разбор на данните от Националната осведомителна система. При него се дава информация за 14-дневната заболеваемост, която в страната върви нагоре. Дава се седмичният % на позитивни проби, които се усилват, както и седмичният брой лабораторни проучвания на 100 000 от популацията. Новото, което представяме, е 14-дневната заболеваемост по възрастови групи. В картата на България, която даваме, има области където заболеваемостта е повече от 120 на 100 000 за 14 дни. Най-критичните са областите Кюстендил с 329 на 100 000, Пазарджик – 160, София-град – 161, Бургас – 189, Шумен – 143, Плевен – 170, Враца – 164 . Областите с най-ниска заболеваемост за 14 дни са Видин, Добрич, Разград и Търговище. От месец февруари се вижда гладко нарастване на броя на случаите, като при започване на месеца бяха 90 на 100 000 на дневна база, а в този момент към този момент са 132 ", разяснява проф. Кантраджиев.
По думите му това всичко би трябвало да ни държи нащрек и да се търси къде не се съблюдават ограниченията. " Неспазване на ограниченията са събирания по борси, събиране на доста хора без съблюдаване на отстоения и носене на маска навън, като на пешеходните зони в огромните градове. В моловете наблюденията са, че няма съблюдаване ", разясни той.
Според проф. Кантарджиев, не трябва да позволяваме навлизането в България на южноафриканския, бразилския и латиноамериканския вариант, тъй като при тях един човек заразява повече хора. " Трябва да поставим старания да не допуснем разпространяването на английския вид. Той към този момент е в България и е в разнообразни области на страната. Не би трябвало обаче да допуснем влизането на южноафриканския, бразилския и латиноамериканския вид на варианта, тъй като особено за тези три разновидността, дали нови генетични линии е, че усилват опцията за предаване на болестта. Тоест, заболяването става по-прилепчива и един човек заразява повече хора, в сравнение с до момента циркулиращите в Европа варианти и генетични линии на вируса ", изясни проф. Кантарджиев.
Националният център по заразни и паразитни заболявания тази седмица ще изследва около 100 варианта с целогеномно секвениране, с цел да се види какъв брой британски разновидности има в страната. " Активно търсим и други разновидности на вируса ", добави той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ