Критикуват ли ви често? Умеете ли да приемате забележките и

Критикуват ли ви постоянно? Умеете ли да приемате забележките и каква е тактиката ви към рецензията? В реалност това в действителност е проблем за много огромна част от хората. И, в случай че основателната рецензия е нещо, от което не можем да избягаме и даже постоянно се нуждаем, с цел да израстваме, неоснователната такава и грубите забележки без причина, не рядко са меко казано проблем и нещо, което може да съсипе целия ни ден, цялостното ни предпочитание за вървене на работа и даже прибирането ни у дома.

Не постоянно избираме с кого да поддържаме връзка, от време на време хората по този начин жестоко се намесват в персоналното ни пространство със заядливи думи, изключително в публичното пространство, а различен път просто се постанова да контактуваме с не изключително вежливи и прочувствено интелигентни хора. Обикновено желаеме да им отвърнем, " да ги слагаме на място ", само че съгласете се, това е прекомерно уморително и хабящо скъпа сила.

Дали един вербален удар ще ви улучи, това е релативно - зависи и от настроението ни сега и какъв брой точна е самата подигравка. Но по какъв начин ще реагирате - това към този момент зависи единствено от вас. Вие сами ще поискате да се впуснете в безсмислено заяждане или да го пропуснете около ушите си. Ако пожелаете първото, сигурно потвърждавате на “нападателя ”, че е съумял да реализира задачата си. И следва заплахата да попаднете в безсмислена свада, от която единствено ще се натоварите в допълнение. Ако изберете втората тактичност - да игнорирате нападката, има риск пасивното ви отношение да бъде признато за примирие, което обаче може да не ви се отрази добре в дълготраен проект. Обмислете - коства ли си тази борба, кой какво печели и какво губи.

Как да реагираме на нападките

Ако не желаете да приемете персонално някоя офанзива, вгледайте се в съперника. Той има собствен претекст да атакува някой, няма нищо инцидентно. Какъв би бил претекстът му, абстрахирайки се от страстите? Да ви ядоса? Може би, само че за начало не обръщайте внимание на думите, които произнася, а на положението му, на това, което демонстрира като страст, на изражението на лицето му. Много значимо е да оставите страстите си настрани и да анализирате обстановката с разсъдъка си.

Възползвайте от страстта на съперника. Обърнете я във ваша изгода. Представете си, че някой ви споделя, че сте доста глупави или некадърни за нищо, без в това да има градивна рецензия, ей по този начин в прав текст. Вместо да изръсите нещо от сорта на “ти да не си по-умен ” или нещо друго от първите реплики, които ви идват в мозъка, казвате с мразовит глас и премествате тематиката от себе си върху вербалния нападател: “ти май си се ядосал, а? ”, " овладей се и да продължаваме " Така показвате, че сте забелязали гнева на събеседника ви, само че думите му не са стигнали до вас и не са ви съкрушили.

Не се опитвайте да вършиме психоанализа на съперника и да го нападате прочувствено на собствен ред, даже и да ви се желае, даже и да знаете нещо уязвяващо го. Например да изречете нещо сходно на това: “ядосваш се и си го изкарваш на мен, тъй като жена ти продължава да ти къса нервите вкъщи, нали? ” Не вливайте спомагателна отрова и не се намесвайте в непознатите страсти. Проявете разсъдък и не задълбавайте, с цел да не стане сцената в действителност грозна. За страничните наблюдаващи, този, който отвърне на провокацията, наподобява по-зле.

Не търсете възмездие! Не можете да се примирите с думите, които са ви предиздвикали да се почувствате в действителност зле? А какво постигате, тръгвайки да си го връщате? По този метод само концентрирате силите си в нещо отрицателно и се “привързвате ” още повече към нападателя. Поставете преди всичко себе си и позитивните страсти, които бихте могли да изпитате, стига сами да пожелаете. Дори да си отмъстите, след време ще разберете, че в действителност не сте “получили ” нищо от това. Напротив- даже може да се почувствате по-зле.

Стратегии за справяне с непредвидени нападки

Печелите време да се овладеете като поглеждате някакъв документ, телефона си или записвате нещо. Игнорирането като тактика не постоянно сработва.

Неутрален коментар, който не показва нищо, само че отклонява офанзивата " Сериозно ли? " или “Хайде де! ”. Ако има и даже намек за страст, това влива още огън.

Констатирате безстрастно прочувственото положение на " нападателя " - " Как си се ядосал единствено! ", " Ама ти в действителност си запалил фитила ". Бърз взор острани може би ще му помогне да види какъв брой е смешно всичко това.

Игнорирате нападката и връщате тематиката на диалога, в случай че има подобен, всъщност. " Тази забележка не ме обиди. Може ли да сме малко по-делови и да поработим "

Не се впускайте в безумието на гнева. Вярно е, че всеки “кипва ” при дадена температура и че е мъчно да потушим това възприятие, само че е хубаво да помним, че яд, обиди и крясъци има там, където не доближават рационалните доводи и пояснения и демонстрират само беззащитност.