Чистата съвест е най-добрата възглавница ♥ Хенрик ИБСЕН
Критичен, абсурден, поставящ под подозрение остарелите полезности на викторианската ера, Ибсен е една от най-знаковите фигури в театралното изкуство. Наричан „ татко на актуалната драма “, норвежкият стихотворец и драматург изследва морала на времето оттатък маските, а пиесите му са най-играните след тези на Шекспир - „ Призраци ”, „ Куклен дом ”, „ Дивата патица “, „ Морска жена “, „ Хеда Габлер “, „ Майстор Солнес “, „ Когато ние, мъртвите, се пробудим “.
„ Не натуралист е Ибсен, а модернизатор или, по-добре, регенератор на човешкия дух; тази си цел на своя живот преследва той с всичката гняв на един талант, натуралистичната форма пред нея е нищо, тя е черупка, не е ядка на съществото му ”, написа за него Александър Балабанов.
(1828 ~ 1906)
Болно е днешното човечество, то има потребност от лекуване. Светските хора за игри и веселби мислят. Празници си вършат. Искат да имат вяра малко, само че без да се замислят, стоварят всичкото задължение върху Оногова, който се е нагърбил с общото избавление.
От злото може положително да излезе, само че низостта вечно подлост си остава.
Ако часът на несгодите и тестванията не разсънят един народ за битка и благородни подвизи, подобен народ е стадо и нищо не заслужава.
Призванието е река, която не може да се спре, нито обратно да се върне, тя постоянно ще си пробие път към океана.
Защо моята душа се е родила в плът, когато всичко, що е благо за плътта, е гибел за душата?
И мотиката не е по-малко благородна от меча. И копачът е заслужен за рицарска чест.
За да обикнеш всички, би трябвало първом да обикнеш едного.
Туй, което не можеш, ще ти се елементарни, само че което не искаш - в никакъв случай.
Не е кръстът, не е гибелта, не са тъгите, които вършат мъченика. Преди всичко кръстът би трябвало да се желае.
Хуманност!… Ето една безсилна дума, що е станала девиз на цялата земя.
Искате премия, преди да успехите. Вий би трябвало да се отърсите от туй затишие. Инак, връщайте се в своите гробове.
Стълбата на Якова стигала до небесата; нашите стремежи, стремежите на нашата душа доближават до небесата.
Колкото веднъж е по-стръмен, толкова той е по-къс и по-прав.
(*В-к „ Витлиемска звезда ”, година 2, бр. 9, 17 януари 1923 г.)
...
Лошите времена пораждат лоши мисли.
Моля, не употребявайте тази непозната дума „ блян ”. Кажете го просто, по нашенски - „ неистина ”.
Какво значение има правото, когато нямаш власт у себе си?
Душата на индивида се демонстрира в неговите каузи.
Единственото, което оценявам в свободата, е битката за независимост. Притежанието не ме интересува.
Жената е най-могъщото създание в света – и от нея зависи да насочи мъжа натам, накъдето желае да го поведе Господ Бог.
За верния приятел никога не може да се направи прекалено много.
Щастлива е дамата, която има геройство.
За да имате учредения за творчество, би трябвало самия ви живот да бъде изчерпателен.
Каквото посееш в младостта, това ще пожънеш в зрелостта.
Най-подлото закононарушение е злоупотребата с доверието на приятеля.
Най-сигурният симптом, по който може да се познае същинският влъхва, е търпението.
Побеждава този, който бие съперника с неговите лични оръжия.
Страхливостта в своя напредък се обръща в свирепост.
Хилядите думи оставят по-малка диря, в сравнение с споменът за една постъпка.
Чистата съвест е най-хубавата възглавница.
Снимки: commons.wikimedia.org
