Кристиян Шкварек: В България има криза на политическото
Кристиян Шкварек, политически анализатор, представител на групата на Европейските консерватори и реформисти, в изявление за предаването " България, Европа и Светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Шкварек, вие наблюдавате протичащото се у нас и имате постоянно персонално мнение, което отстоявате. Какви политически процеси ви вършат усещане през последните няколко месеца у нас?
На вътрешно равнище в България доста мъчно е сега да се приказва за политически процеси заради простата причина, че се намираме в една доста тежка политическа рецесия. Тази тежка политическа рецесия е украсена в допълнение с още един по-дълбок пласт с рецесия изобщо политическото в България. Т.е. в България политическото съвсем отмира, на дневен ред взимат тези обикновени да речем нападки сред партиите на личностна основа, обвинявания, естествено в корупция, злоупотреби и така нататък – неща, които в България от ден на ден се бъркат с политическото. Това не е политическото. Политиката като идея, като просвета е това, което касае полиса, това, което касае бъдещето развиване на нашето общество.
А какво е, какво е това тогава?
Точно по този начин. Ако се приказва за това какво е, би трябвало да се влезе в диалога за евентуалните пътища, които постоянно малко или доста ни свеждат до диалога за идеологиите. Ние няма да открием топлата вода нито с вас тук в това студио.
Разбира се.
Нито в България. Те в Европа са почти начертани в западния свят. Може би главно сега има 2 съществени пътя: това е към повече демократизъм, който сега Западът е поел, този постмодерният вид демократизъм, не класическият, или някакъв вид консервативна реакция. Оттам нататък други пътища сега към този момент, както имаше през ХХ век – комунизъм, фашизъм и така нататък, няма от дълго време, популярност Богу, че няма. Следователно консервативното и демократичното като конфликт са двата съществени пътя, които едно общество и политика може да поеме. България изобщо не го разисква това нещо, тъй като както споделих когато започнах, в България политическото е в рецесия.
На какво съгласно вас разчитат нашите политици? Смятате ли, че доминират тези, които залагат на бъдещето на България за свои користни цели?
Това е нещо, което е като камшик за всяко едно демократично общество. Аз не съм чак подобен черноглед, че ние сме най-зле постоянно, в България всичко е най-зле, политиците са ни най-зле, хората са ни най-зле. Не, не е по този начин. Човек който малко се разноски из света или най-малкото огледа какво се случва, ние не сме някакъв очевиден образец нито за най-корумпирана страна, нито за страна с най-лошите политици, камо ли за най-лошите гласоподаватели и хора. Просто в България сега за разлика от това, което беше камо ли 90-те, само че и даже през последните може 5-6 години, помня 2017 година какви бяха тематиките, помните ли – Истанбулска спогодба, миграция, тактика за детето, т.е. тематики, които без значене какво е мнението ви по тях, те в себе си съдържат политически и идеологически заряд.
Те са настоящи и през днешния ден апропо тези тематики.
Те могат да са настоящи, само че сега тематиките нямат политически и идеологически заряд, които са водещи в партийното съревнование. Темите са: този крал ли е, оня злоупотребил ли е, този какво е споделил, по какъв начин се е записал, в случай че щете даже имало ли е парапет или не е имало – едни такива простотии съгласно мен, които на практика нямат място в една зряла народна власт.
Можем ли да приказваме съгласно вас, че се употребяват избрани схеми за политическа връзка?
Схеми? Какво имате поради под схеми?
Схеми на партиите.
Тя всяка партия си има тактика някаква за връзка, естествено за най-ефективен метод за изпращане на послания. Проблемът в България е, че най-вече партиите в последните години изпращат тези послания единствено и само към ядрото си. Те са изцяло насочени към ядрото си.
А не към хората.
Не към периферията, която вероятно може да се разшири, и това се вижда на изборите. Ние сега имаме, осъзнавате ли, че първите две политически сили в България сега взимат 500 до 600 хиляди гласа? Само преди 5 години, единствено през 2017 година първата мощ взе 1.2 милиона, втората – 1 милиона. Т.е. тогава първата политическа мощ, даже и втората взе толкоз, колкото в този момент първата и втората дружно взети, а оправдавам се, само че за 5 години популацията на България не е намаляло на половина. Това демонстрира, това е признак на това, че сега се приказва единствено на ядрата, партиите са се затворили вътре в себе си, и съществува една огромна външна страна, която към този момент изобщо не се интересува от политиката.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направи тези дни едно забавно изявление, което гласеше, че това, което беше породено на България, османлия не го е правил. Какво мислите по въпроса? Вие сте историк.
Какво засяга съгласно съответно от това, което беше породено? Последните 2 години допускам, тъй като по принцип такава им е реториката.
Да.
Смятам, че това е доста пресилено. Естествено, че 5 века, аз го назовавам турско иго, аз съм малко по-ретрограден, не го назовавам османско наличие или нещо от този вид.
И аз го назовавам турско иго.
Не може да се съпоставя с безусловно нито един идващ интервал по своята свирепост и тежест като последици даже цивилизационен на България. Последните 2 години имат доста защо да бъдат подложени на критика. Според мен има по-резонни способи това да се направи. Аз по принцип не обичам да изпадам в сходни крайности, тъй като те от време на време ти отслабват тезата. Вместо да кажеш: Вижте в последните 2 години по този начин и по този начин, ние да речем загърбихме 25 години консервативна фискална политика дясна, която беше наследена още от Иван Костов насам, и България непрекъснато се стремеше да няма дефицити. Ето, вместо да се каже: Това беше голяма неточност, се споделят някакви такива хиперболи, които съгласно мен множеството хора дори ги отблъскват.
Сега ще се насочим към последното изследване на Агенция " Алфа Рисърч “, през днешния ден излезе то, знаете, господин Шкварек, на старта на предизборната акция. Кои изборни данни съгласно вас би трябвало да се вземат поради идните парламентарни избори в страната на 2 април и какво ви направи на вас усещане?
Кои изборни данни – имате поради на коя партия или на коя организация?
От " Алфа Рисърч “ приказвам, какво ви направи усещане?
Най-голямо усещане ми направи това, че понижават партиите в Народното събрание, че най-вероятно няма да влязат тези най-малки обединения, които сега се борят. Те всичките са на 3 и нещо, Има Такъв Народ беше на 3 и нещо, " Левицата “ и " Български напредък “. Т.е. в случай че и трите не влязат, първото което е, че този парламент ще бъде по-малък, по-стегнат, по-малко шансове има по този начин прочее и за коалиция за сформиране на държавно управление, тъй като огромните би трябвало да се схващат, а те са в най-жестоко обтегнати връзки. И другият проблем е, че това демонстрира, че има все по-голямо непредставителство на политиката. Значи, в случай че имаш огромен брой партии отвън Народното събрание, и всичките са с значителен %, тъй като 3-3.5% не е чак толкоз малко, това са десетки, в случай че не и над 100 000 индивида, демонстрира, че изборите и съставът на този парламент ще е все по-малко внушителен за общото болшинство в страната.
Според вас " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ способни ли са да прекратят политическата рецесия в страната?
Аз съм на малко по може би отрицателно ли или по какъв начин да го нарека, нападателно мнение, съгласно мен те я провокират. Според мен в България има едно разделяне сега, което е тройно, то не е просто ляво и дясно или нещо от този вид, просто двойно както е в западните страни, сега имаш 1/3 от политически партии от спектъра, от тези 6, които са в Народното събрание, Българска социалистическа партия и " Възраждане “ можем да ги назовем неевроатлантически. Това е 1/3. Има 2/3 партии, които са евроатлантически. Това са ГЕРБ и Движение за права и свободи, и " Демократична България “ и " Продължаваме промяната “. Тези обаче 2/3 евроатлантически партии са в революция на практика. И единственият метод за кабинет е по някакъв метод да се случи кабинет сред тях. Те сега в изискванията на войната в Украйна не могат да си разрешат да създадат кабинет, коалирайки се с нещо отвън тези 2/3 евроатлантически консенсус, с Българска социалистическа партия или с " Възраждане “. Значи, единствено тези партии вътре в този евроатлантически консенсус могат да създадат кабинет. И единствената причина да се случва той според мен, най-малко от това, което следя в последните 6 месеца, тъй като половината от този евроатлантически консенсус " Демократична България “ и " Продължаваме промяната “ отказват да се направи подобен кабинет. Не знам тъкмо какво чакат, тъй като в случай че продължаваме просто да отхвърляме кабинет, ние можем още 3 години да си продължим по този метод без каквото и да било държавно управление.
Какво очаквате от новите избори?
Очаквам почтено казано повече от същото. Според мен нещата ще са съвсем идентични с тези на предходните избори, като се изключи " Български напредък “, които няма да влязат, и това, че обединяването " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ дружно може би ще вземат толкоз колкото ГЕРБ взе на предходните избори дружно. Т.е. те по-скоро ще изгубят няколко % от своето обединяване, от това, което имаха разграничени на предишните, което е разумно. Защото вижте в този момент, в тях има едно ядро – това е демократичното градско ядро в София, в огромните градове, най-вече на " Демократична България “, и към това ядро " Продължаваме промяната “ донесоха една огромна външна страна от хора в страната, които не са градски демократично-либерални хора, по този начин космополитни хора. Съчетаването на двете отблъсква тази външна страна. И аз считам, че още повече хора ще отпадат от тази външна страна, които в един миг си споделят: " Абе тез ни набутаха в коалиция с градските либерали “.
Вие смятате по този начин, Бойко Борисов счита, че това ще бъде най-лесната акция.
Лесна в какъв смисъл го споделя?
Ами не знам, може би елементарно ще победи?
Не съм сигурен дали е тъкмо по този начин и не съм сигурен какво засяга. Според мен няма да е лесна акция за безусловно никой, защото да се прави акция в изискванията на пети поред такива избори най-малкото е срамно. То е срамно пред гласоподавателите. Представете си, че сте на тяхно място, че сте политик, който за пети път си отива в региона, изборния регион – и какво им казваш, по какъв начин ги поглеждаш? " Айде отново, айде този път ще стане “ – но ти по този начин сподели предходните 4 пъти. Какво му е лесното на това? Много е мъчно да се прави акция за пети път поред.
Със сигурност е по този начин, да. Г-н Шкварек, бих желала да насочим диалога и малко по този начин да го разтеглим, в по-широк аспект да погледнем на нещата. Каква съгласно вас би трябвало да бъде политиката на България през днешния ден по отношение на съседите ни през актуалната година? Знаем какво се случва.
Аз се тормозя, че за последните години, то не са години, пардон, те са може би са към този момент дори десетилетия, по-скоро съседите на България имат политика по отношение на нея, а тя няма по отношение на тях. Т.е. в прилежащите ни страни има някаква целенасочена политика, някаква изобщо визия какъв е техният интерес по отношение на България. Турците имат един интерес по отношение на България, сърбите имат различен, в Македония даже стартира да се оформя политика по отношение на България – те да речем финансират свои лобисти в Словения, в Бенелюкс, които всеобщо облъчват по този начин да се каже западната академия и медии с тяхната позиция за история по отношение на България. България сякаш няма политика по отношение на своите съседи. България не съм чул да извади 20-30 милиона, което за България са нищо де факто като бюджет, и да ги даде на някакви западни лобисти, които да пазят нашата позиция през историята по отношение на Македония и Сърбия, и да имаме някаква целенасочена политика по отношение на нашето малцинство в Сърбия. Ние сякаш нямаме политика към нашите съседи, а би трябвало да имаме. Така че преди да ви кажа каква да е, първо ви споделям, че ние би трябвало да стартираме да имаме политика по отношение на съседите си, след това можем да приказваме каква тя би трябвало да бъде.
А за какво съгласно вас липсва такава?
Ами лисва воля, политическа воля, а липсва политическа воля, и тук към този момент ще трансферира топката от политиците към гласоподавателите, тъй като политиците в една демократична страна, в една народна власт по принцип вършат това, което гласоподавателите ги натискат. Значи гръцките политици опазиха гръцкия народен интерес по отношение на Македония и упорстваха за промяната на името, тъй като гърците излязоха, стотици хиляди, мисля 300 000 излязоха в Солун на митинги за името. Ами тогава системата работи. В България без значение какво се случва, без значение какви дейности подхващат българите примерно към Македония, излизат 5 индивида на митинг, 6 индивида. Значи, българите нямат напън към своите политици, затова политиците нямат политика към нашите съседи. И това ще продължава по този начин до момента в който в България има политическа незаинтересованост, тук към този момент навързваме към предходния ни диалог преди 10-15 минути, че в България има рецесия на политическото.
Г-н Шкварек, вие наблюдавате протичащото се у нас и имате постоянно персонално мнение, което отстоявате. Какви политически процеси ви вършат усещане през последните няколко месеца у нас?
На вътрешно равнище в България доста мъчно е сега да се приказва за политически процеси заради простата причина, че се намираме в една доста тежка политическа рецесия. Тази тежка политическа рецесия е украсена в допълнение с още един по-дълбок пласт с рецесия изобщо политическото в България. Т.е. в България политическото съвсем отмира, на дневен ред взимат тези обикновени да речем нападки сред партиите на личностна основа, обвинявания, естествено в корупция, злоупотреби и така нататък – неща, които в България от ден на ден се бъркат с политическото. Това не е политическото. Политиката като идея, като просвета е това, което касае полиса, това, което касае бъдещето развиване на нашето общество.
А какво е, какво е това тогава?
Точно по този начин. Ако се приказва за това какво е, би трябвало да се влезе в диалога за евентуалните пътища, които постоянно малко или доста ни свеждат до диалога за идеологиите. Ние няма да открием топлата вода нито с вас тук в това студио.
Разбира се.
Нито в България. Те в Европа са почти начертани в западния свят. Може би главно сега има 2 съществени пътя: това е към повече демократизъм, който сега Западът е поел, този постмодерният вид демократизъм, не класическият, или някакъв вид консервативна реакция. Оттам нататък други пътища сега към този момент, както имаше през ХХ век – комунизъм, фашизъм и така нататък, няма от дълго време, популярност Богу, че няма. Следователно консервативното и демократичното като конфликт са двата съществени пътя, които едно общество и политика може да поеме. България изобщо не го разисква това нещо, тъй като както споделих когато започнах, в България политическото е в рецесия.
На какво съгласно вас разчитат нашите политици? Смятате ли, че доминират тези, които залагат на бъдещето на България за свои користни цели?
Това е нещо, което е като камшик за всяко едно демократично общество. Аз не съм чак подобен черноглед, че ние сме най-зле постоянно, в България всичко е най-зле, политиците са ни най-зле, хората са ни най-зле. Не, не е по този начин. Човек който малко се разноски из света или най-малкото огледа какво се случва, ние не сме някакъв очевиден образец нито за най-корумпирана страна, нито за страна с най-лошите политици, камо ли за най-лошите гласоподаватели и хора. Просто в България сега за разлика от това, което беше камо ли 90-те, само че и даже през последните може 5-6 години, помня 2017 година какви бяха тематиките, помните ли – Истанбулска спогодба, миграция, тактика за детето, т.е. тематики, които без значене какво е мнението ви по тях, те в себе си съдържат политически и идеологически заряд.
Те са настоящи и през днешния ден апропо тези тематики.
Те могат да са настоящи, само че сега тематиките нямат политически и идеологически заряд, които са водещи в партийното съревнование. Темите са: този крал ли е, оня злоупотребил ли е, този какво е споделил, по какъв начин се е записал, в случай че щете даже имало ли е парапет или не е имало – едни такива простотии съгласно мен, които на практика нямат място в една зряла народна власт.
Можем ли да приказваме съгласно вас, че се употребяват избрани схеми за политическа връзка?
Схеми? Какво имате поради под схеми?
Схеми на партиите.
Тя всяка партия си има тактика някаква за връзка, естествено за най-ефективен метод за изпращане на послания. Проблемът в България е, че най-вече партиите в последните години изпращат тези послания единствено и само към ядрото си. Те са изцяло насочени към ядрото си.
А не към хората.
Не към периферията, която вероятно може да се разшири, и това се вижда на изборите. Ние сега имаме, осъзнавате ли, че първите две политически сили в България сега взимат 500 до 600 хиляди гласа? Само преди 5 години, единствено през 2017 година първата мощ взе 1.2 милиона, втората – 1 милиона. Т.е. тогава първата политическа мощ, даже и втората взе толкоз, колкото в този момент първата и втората дружно взети, а оправдавам се, само че за 5 години популацията на България не е намаляло на половина. Това демонстрира, това е признак на това, че сега се приказва единствено на ядрата, партиите са се затворили вътре в себе си, и съществува една огромна външна страна, която към този момент изобщо не се интересува от политиката.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направи тези дни едно забавно изявление, което гласеше, че това, което беше породено на България, османлия не го е правил. Какво мислите по въпроса? Вие сте историк.
Какво засяга съгласно съответно от това, което беше породено? Последните 2 години допускам, тъй като по принцип такава им е реториката.
Да.
Смятам, че това е доста пресилено. Естествено, че 5 века, аз го назовавам турско иго, аз съм малко по-ретрограден, не го назовавам османско наличие или нещо от този вид.
И аз го назовавам турско иго.
Не може да се съпоставя с безусловно нито един идващ интервал по своята свирепост и тежест като последици даже цивилизационен на България. Последните 2 години имат доста защо да бъдат подложени на критика. Според мен има по-резонни способи това да се направи. Аз по принцип не обичам да изпадам в сходни крайности, тъй като те от време на време ти отслабват тезата. Вместо да кажеш: Вижте в последните 2 години по този начин и по този начин, ние да речем загърбихме 25 години консервативна фискална политика дясна, която беше наследена още от Иван Костов насам, и България непрекъснато се стремеше да няма дефицити. Ето, вместо да се каже: Това беше голяма неточност, се споделят някакви такива хиперболи, които съгласно мен множеството хора дори ги отблъскват.
Сега ще се насочим към последното изследване на Агенция " Алфа Рисърч “, през днешния ден излезе то, знаете, господин Шкварек, на старта на предизборната акция. Кои изборни данни съгласно вас би трябвало да се вземат поради идните парламентарни избори в страната на 2 април и какво ви направи на вас усещане?
Кои изборни данни – имате поради на коя партия или на коя организация?
От " Алфа Рисърч “ приказвам, какво ви направи усещане?
Най-голямо усещане ми направи това, че понижават партиите в Народното събрание, че най-вероятно няма да влязат тези най-малки обединения, които сега се борят. Те всичките са на 3 и нещо, Има Такъв Народ беше на 3 и нещо, " Левицата “ и " Български напредък “. Т.е. в случай че и трите не влязат, първото което е, че този парламент ще бъде по-малък, по-стегнат, по-малко шансове има по този начин прочее и за коалиция за сформиране на държавно управление, тъй като огромните би трябвало да се схващат, а те са в най-жестоко обтегнати връзки. И другият проблем е, че това демонстрира, че има все по-голямо непредставителство на политиката. Значи, в случай че имаш огромен брой партии отвън Народното събрание, и всичките са с значителен %, тъй като 3-3.5% не е чак толкоз малко, това са десетки, в случай че не и над 100 000 индивида, демонстрира, че изборите и съставът на този парламент ще е все по-малко внушителен за общото болшинство в страната.
Според вас " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ способни ли са да прекратят политическата рецесия в страната?
Аз съм на малко по може би отрицателно ли или по какъв начин да го нарека, нападателно мнение, съгласно мен те я провокират. Според мен в България има едно разделяне сега, което е тройно, то не е просто ляво и дясно или нещо от този вид, просто двойно както е в западните страни, сега имаш 1/3 от политически партии от спектъра, от тези 6, които са в Народното събрание, Българска социалистическа партия и " Възраждане “ можем да ги назовем неевроатлантически. Това е 1/3. Има 2/3 партии, които са евроатлантически. Това са ГЕРБ и Движение за права и свободи, и " Демократична България “ и " Продължаваме промяната “. Тези обаче 2/3 евроатлантически партии са в революция на практика. И единственият метод за кабинет е по някакъв метод да се случи кабинет сред тях. Те сега в изискванията на войната в Украйна не могат да си разрешат да създадат кабинет, коалирайки се с нещо отвън тези 2/3 евроатлантически консенсус, с Българска социалистическа партия или с " Възраждане “. Значи, единствено тези партии вътре в този евроатлантически консенсус могат да създадат кабинет. И единствената причина да се случва той според мен, най-малко от това, което следя в последните 6 месеца, тъй като половината от този евроатлантически консенсус " Демократична България “ и " Продължаваме промяната “ отказват да се направи подобен кабинет. Не знам тъкмо какво чакат, тъй като в случай че продължаваме просто да отхвърляме кабинет, ние можем още 3 години да си продължим по този метод без каквото и да било държавно управление.
Какво очаквате от новите избори?
Очаквам почтено казано повече от същото. Според мен нещата ще са съвсем идентични с тези на предходните избори, като се изключи " Български напредък “, които няма да влязат, и това, че обединяването " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ дружно може би ще вземат толкоз колкото ГЕРБ взе на предходните избори дружно. Т.е. те по-скоро ще изгубят няколко % от своето обединяване, от това, което имаха разграничени на предишните, което е разумно. Защото вижте в този момент, в тях има едно ядро – това е демократичното градско ядро в София, в огромните градове, най-вече на " Демократична България “, и към това ядро " Продължаваме промяната “ донесоха една огромна външна страна от хора в страната, които не са градски демократично-либерални хора, по този начин космополитни хора. Съчетаването на двете отблъсква тази външна страна. И аз считам, че още повече хора ще отпадат от тази външна страна, които в един миг си споделят: " Абе тез ни набутаха в коалиция с градските либерали “.
Вие смятате по този начин, Бойко Борисов счита, че това ще бъде най-лесната акция.
Лесна в какъв смисъл го споделя?
Ами не знам, може би елементарно ще победи?
Не съм сигурен дали е тъкмо по този начин и не съм сигурен какво засяга. Според мен няма да е лесна акция за безусловно никой, защото да се прави акция в изискванията на пети поред такива избори най-малкото е срамно. То е срамно пред гласоподавателите. Представете си, че сте на тяхно място, че сте политик, който за пети път си отива в региона, изборния регион – и какво им казваш, по какъв начин ги поглеждаш? " Айде отново, айде този път ще стане “ – но ти по този начин сподели предходните 4 пъти. Какво му е лесното на това? Много е мъчно да се прави акция за пети път поред.
Със сигурност е по този начин, да. Г-н Шкварек, бих желала да насочим диалога и малко по този начин да го разтеглим, в по-широк аспект да погледнем на нещата. Каква съгласно вас би трябвало да бъде политиката на България през днешния ден по отношение на съседите ни през актуалната година? Знаем какво се случва.
Аз се тормозя, че за последните години, то не са години, пардон, те са може би са към този момент дори десетилетия, по-скоро съседите на България имат политика по отношение на нея, а тя няма по отношение на тях. Т.е. в прилежащите ни страни има някаква целенасочена политика, някаква изобщо визия какъв е техният интерес по отношение на България. Турците имат един интерес по отношение на България, сърбите имат различен, в Македония даже стартира да се оформя политика по отношение на България – те да речем финансират свои лобисти в Словения, в Бенелюкс, които всеобщо облъчват по този начин да се каже западната академия и медии с тяхната позиция за история по отношение на България. България сякаш няма политика по отношение на своите съседи. България не съм чул да извади 20-30 милиона, което за България са нищо де факто като бюджет, и да ги даде на някакви западни лобисти, които да пазят нашата позиция през историята по отношение на Македония и Сърбия, и да имаме някаква целенасочена политика по отношение на нашето малцинство в Сърбия. Ние сякаш нямаме политика към нашите съседи, а би трябвало да имаме. Така че преди да ви кажа каква да е, първо ви споделям, че ние би трябвало да стартираме да имаме политика по отношение на съседите си, след това можем да приказваме каква тя би трябвало да бъде.
А за какво съгласно вас липсва такава?
Ами лисва воля, политическа воля, а липсва политическа воля, и тук към този момент ще трансферира топката от политиците към гласоподавателите, тъй като политиците в една демократична страна, в една народна власт по принцип вършат това, което гласоподавателите ги натискат. Значи гръцките политици опазиха гръцкия народен интерес по отношение на Македония и упорстваха за промяната на името, тъй като гърците излязоха, стотици хиляди, мисля 300 000 излязоха в Солун на митинги за името. Ами тогава системата работи. В България без значение какво се случва, без значение какви дейности подхващат българите примерно към Македония, излизат 5 индивида на митинг, 6 индивида. Значи, българите нямат напън към своите политици, затова политиците нямат политика към нашите съседи. И това ще продължава по този начин до момента в който в България има политическа незаинтересованост, тук към този момент навързваме към предходния ни диалог преди 10-15 минути, че в България има рецесия на политическото.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ