Кой ще определя кучешката агресивност или всичко е на килограм
Кристина Петкова е юрист и член на Демократи за мощна България. Мнението й е от " Facebook " профила й и се разгласява със единодушието й.
А в този момент оттатък хумора, макар опасенията ми, че за доста хора единствено той остана, е време да поговорим за следващите безумия, на които ставаме очевидци в Народното събрание.
Трябва да призная, че равнището на политически популизъм е много високо и професионално, само че чудя се икономическият интерес дотолкоз ли е замъглил ясната визия за публичен морал и работа в името на жителите, че представителите в Народното събрание се държат като всичко останало, само че не и национални.
Темата за животните, в частност на кучетата, е на дневен ред, само че както с останалите политически тематики, и тази бива изтласкана от публичния спор, който се подменя със " незабавни ограничения за отбрана ". Ама кого, по какъв начин пазиме и от какво - не излиза наяве.
Проблем с животните има, и той не е от през вчерашния ден.
Проблем има и с бездомните животни, и с домашните.
При бездомните главният аспект е неналичието на осъществяване на стратегиите за кастрация от общините, неконтролираното и нелегално домашно отглеждане (в този ред на мисли Столичната община, поучавам ви да ревизирате обектите на ваша територия наричащи се " фермерски пазари ", на които се случва тъкмо гореописаното. Пример може да дадем с битака в с. Долни Богров, само че там още чакаме Следствен отдел към окръжна прокуратура регион Кремиковци, нали?), както и отношението като че ли към движимости.
При домашните животни казусът е неналичието на надзор и знание що е то куче и какво вършим ние в този момент с него.
Аз като притежател на две кучета мога да кажа, че в никакъв случай не съм била проверявана дали моите кучета са паспортизирани, регистрирани, кастрирани (съответно съм ли аз освободена от данък). Да, те са, и аз нося техните паспорти, по този начин както го изисква законът, дружно с техните мотиви и каишки. Което обаче не анулира обстоятелството, че страната в лицето на общините и общинските региони няма и бегла визия за статистиката на населяваните на нейна територия животни по домовете. Да, това би подкрепило хазната, само че на кого ли му дреме, когато може да вършим ремонт на ремонта и да " усвояваме кинти ".
Та, бидейки тематиката за домашните животни " гореща " в Народно събрание, нашият обичан Валери Симеонов - НФСБ, СКАТ, яхна вълната на популизма и реши да бори тез пусти животни!
Всичко над 5 кила - с намордник!
Вербализирайки незабавния си проект, той не организира нито публично разискване, нито се поучава с специалисти (да, такива хора съществуват), а на ангро приема, че всичко над 5 кг е нападателно и предстои на усмиряване. И тъй като сме на тематиката с агресивността, запитвам аз - кой ще дефинира тази кучешка настъпателност или всичко е на кг? Наред с това, в случай че приемем, че всяко куче над 5 кг е нападателно, какво вършим с тези клетите, живеещи на открито? Убиваме ги? Залавяме ги и ги натиряме в подслон? Дори на Симеонов да му се ще някое от горните, то няма по какъв начин да се случи тъй като:
1) страната ни е поела (слава Богу) задължения за хуманно справяне с казуса
2) решението не е в това да убиеш 10 000, като не можеш да спреш притока на останалите Х хиляди. Изградените приюти са към този момент цялостни и това също не би било решение. Не и такова, което да пасва на популисткия профил на Симеонов.
Убедена съм, че законови промени в Закона за ветеринарномедицинската активност са прекомерно нужни, само че:
1) в напълно друга тенденция
2) откакто се изслушат специалистите и законодателите могат да уверят, че законът не просто ще се одобри, само че и ще се съблюдава, а няма да бъде следващият акт, построен от кухи правила, които нямат приложение.
Защото когато приказваме за национално посланичество и за публичен дълг, какъвто е политиката, приказваме и за морал, господа депутати. Все още има чест в тая работа.
А в този момент оттатък хумора, макар опасенията ми, че за доста хора единствено той остана, е време да поговорим за следващите безумия, на които ставаме очевидци в Народното събрание.
Трябва да призная, че равнището на политически популизъм е много високо и професионално, само че чудя се икономическият интерес дотолкоз ли е замъглил ясната визия за публичен морал и работа в името на жителите, че представителите в Народното събрание се държат като всичко останало, само че не и национални.
Темата за животните, в частност на кучетата, е на дневен ред, само че както с останалите политически тематики, и тази бива изтласкана от публичния спор, който се подменя със " незабавни ограничения за отбрана ". Ама кого, по какъв начин пазиме и от какво - не излиза наяве.
Проблем с животните има, и той не е от през вчерашния ден.
Проблем има и с бездомните животни, и с домашните.
При бездомните главният аспект е неналичието на осъществяване на стратегиите за кастрация от общините, неконтролираното и нелегално домашно отглеждане (в този ред на мисли Столичната община, поучавам ви да ревизирате обектите на ваша територия наричащи се " фермерски пазари ", на които се случва тъкмо гореописаното. Пример може да дадем с битака в с. Долни Богров, само че там още чакаме Следствен отдел към окръжна прокуратура регион Кремиковци, нали?), както и отношението като че ли към движимости.
При домашните животни казусът е неналичието на надзор и знание що е то куче и какво вършим ние в този момент с него.
Аз като притежател на две кучета мога да кажа, че в никакъв случай не съм била проверявана дали моите кучета са паспортизирани, регистрирани, кастрирани (съответно съм ли аз освободена от данък). Да, те са, и аз нося техните паспорти, по този начин както го изисква законът, дружно с техните мотиви и каишки. Което обаче не анулира обстоятелството, че страната в лицето на общините и общинските региони няма и бегла визия за статистиката на населяваните на нейна територия животни по домовете. Да, това би подкрепило хазната, само че на кого ли му дреме, когато може да вършим ремонт на ремонта и да " усвояваме кинти ".
Та, бидейки тематиката за домашните животни " гореща " в Народно събрание, нашият обичан Валери Симеонов - НФСБ, СКАТ, яхна вълната на популизма и реши да бори тез пусти животни!
Всичко над 5 кила - с намордник!
Вербализирайки незабавния си проект, той не организира нито публично разискване, нито се поучава с специалисти (да, такива хора съществуват), а на ангро приема, че всичко над 5 кг е нападателно и предстои на усмиряване. И тъй като сме на тематиката с агресивността, запитвам аз - кой ще дефинира тази кучешка настъпателност или всичко е на кг? Наред с това, в случай че приемем, че всяко куче над 5 кг е нападателно, какво вършим с тези клетите, живеещи на открито? Убиваме ги? Залавяме ги и ги натиряме в подслон? Дори на Симеонов да му се ще някое от горните, то няма по какъв начин да се случи тъй като:
1) страната ни е поела (слава Богу) задължения за хуманно справяне с казуса
2) решението не е в това да убиеш 10 000, като не можеш да спреш притока на останалите Х хиляди. Изградените приюти са към този момент цялостни и това също не би било решение. Не и такова, което да пасва на популисткия профил на Симеонов.
Убедена съм, че законови промени в Закона за ветеринарномедицинската активност са прекомерно нужни, само че:
1) в напълно друга тенденция
2) откакто се изслушат специалистите и законодателите могат да уверят, че законът не просто ще се одобри, само че и ще се съблюдава, а няма да бъде следващият акт, построен от кухи правила, които нямат приложение.
Защото когато приказваме за национално посланичество и за публичен дълг, какъвто е политиката, приказваме и за морал, господа депутати. Все още има чест в тая работа.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ