Колко опасни могат да са котките за природата
Кристин Елис не харесва диви котки. Като рейнджър от аборигенската група Уарлпири в резервата за диви животни в Нюхейвън в Голямата пясъчна пустиня в Централна Австралия, тя знае какво могат да създадат те с локалните животни: за малко над 230 години, откогато са на континента, дивите котки унищожават повече от 10 типа, които съжителстват дружно с народа на Елис в продължение на хилядолетия, и тласкат други до ръба на изгубването. Както тя споделя, „ Тук няма истории без котки “.
Phascogale calura
Като решение на казуса е направена ограда в Нюхейвън, приключена през март 2018 година Земята, която загражда – зона, издигната, с цел да държи нежелани животни на открито – е оповестена за свободна от диви хищници на идната година. Вътре в заграждението са сложени застрашените локални типове като Phascogale calura и Dasyurus geoffroii (и двата типа от семейство Торбести мишки), които в този момент към този момент са почнали да се възвръщат.
Нюхейвън е на първа линия в битката на Австралия да отбрани локалните си животни от котките. Докато времето на доста типове изтича, този февруари федералният парламент на страната разгласява отчет, който удостоверява, че котките са главните мотори на изгубването на разнообразни типове бозайници в страната. В отчета се твърди, че Австралия е водеща в света с 34 унищожени типа и още 74 типа сухоземни бозайници под опасност. След като дефинира тази рецесия, отчетът започва „ Проекта Ной “ – проект за увеличение на броя на предпазените зони като Нюхейвън. Докладът също по този начин предлага по-голямо съдействие сред всички равнища на ръководство при оправянето с диви и домашни котки в Австралия.
Създадена през юни 2020 година, комисията организира редица чувания и получава повече от 200 заявки от учени, природозащитни организации и групи за хуманно отношение към животните единствено за втората половина на 2020 година На тази база е образуван финален отчет, които открива, че всяка година всяка обособена пума в Австралия убива 390 бозайника, 225 влечуги и 130 птици. И тези числа се акумулират бързо – всяка година дивите котки убиват 1,4 милиарда локални австралийски животни, почти същия брой, който умират при пагубните пожари през 2019-2020 година, когато изгарят повече от 190 000 квадратни километра.
За да се понижи въздействието, което домашните котки имат върху локалните животни, отчетът предлага три съществени стъпки. Първо, притежателите на домашни любимци да бъдат задължени да записват котките си, мярка, предопределена да насърчи виновното владеене на домашни любимци и да подсигурява, че доближават доходи до локалните препоръки, които ползват наредбите за надзор на котките. Второ, притежателите на котки би трябвало да бъдат задължени да ги кастрират, с цел да понижат броя родилките и надлежно на изхвърлените бездомни котки. Най-противоречиво отчетът също по този начин приканва държавните управления на обособените австралийски щати да наложат вечерен час, с цел да не излизат домашните котки по мрачно.
Някои природозащитници се надяват отчетът да предприеме и още ограничения, даже по-строги. Вечерният час през нощта „ ще е от изгода за локалните бозайници, които излизат по мрачно, само че няма да избави птици и влечуги, които са най-вече дейни денем “, пишат Войнарски и други в отговор на ограниченията в отчета. „ Домашните котки убиват 83 милиона локални влечуги и 80 милиона локални птици в Австралия всяка година. От позиция на дивата природа, поддържането на домашните котки у дома непрекъснато е единствената виновна алтернатива.
Мерките за ограничение на котките даже имат поддръжката на Кралското сдружение за предварителна защита на жестокостта към животните (RSPCA) – най-развитата организация за хуманно отношение към животните в Австралия. Приютите за животни на RSPCA одобряват 65 000 котки всяка година и към 40% от тях са евтаназирани. В отчет от 2018 година Дружеството споделя, че „ Регламентите за ограничение на котките би трябвало да постановат 24-часово ограничение, а освен вечерен час, в случай че желаят доста да понижат ловуването им измежду дивата природа, както и нежелателното размножаване. “
Картина на процеса против Бил Бърнс, който довежда до първата в света присъда за свирепост към животни, откакто Бърнс е забелязан да бие магарето си. Този развой е част от аргументите за основаването на организации като RSPCA
Подкрепата от RSPCA е в контрастност с политическата обстановка в Съединените щати. Проучване от 2019 година, оповестено в Conservation Letters, открива, че до момента в който Австралия и Съединени американски щати имат сходен брой застрашени типове, държавните разноски за отбраната им са повече от 15 пъти по-високи в Съединени американски щати. Дори и по този начин, когато става въпрос за котки, другите организации за хуманно отношение към животните в Щатите мощно се опълчват на предложенията на учени и природозащитници за понижаване на популацията на котки и държавните управления на всички равнища не желаят да се заемат с въпроса. А въпросът е толкоз сериозен в Съединени американски щати, колкото и в Австралия; там има повече от 58 милиона домашни котки и някъде сред 30 милиона и 100 милиона бездомни. Проучване от 2013 година, оповестено в Nature открива, че котките убиват до 22,3 милиарда най-вече локални бозайници в Съединени американски щати годишно.
Пийт Мара, академик по опазването на природата, създател на Cat Wars: The Devastating Consequeces of a Cuddly Killer и водещ бранител на ограниченията за надзор на котките, споделя, че в Съединените щати организации за хуманно отношение към животните като Alley Cat Allies и Best Friends Animal Society се опълчват нападателно на всевъзможни опити за надзор на броя на котките. През 2019 година Беки Робинсън, президент и създател на Alley Cat Allies, разказва проектите на австралийското държавно управление като „ безчовечен, неоправдателен и морално неверен избор “.
Шансовете американското държавно управление да организира следствие на проблемите, породени от бездомните и домашните котки, са дребни, съгласно биолога Кристофър Лепчик от университета Обърн, частично тъй като лобито за запазване на околната среда е фокусирано върху други належащи въпроси, като да вземем за пример справяне с изменението на климата и прекосяване към по-зелени енергийни източници. „ Сега се тормозя, както съм се тормозил и през цялата си кариера, че котките просто не са задоволително огромен проблем, с цел да се повдигнат до върха на целите “, споделя Лепчик. „ И прибавяме към този проблем и котешкото лоби. Различните организации, които съставляват това лоби, са извънредно добре финансирани, имат огромна поддръжка измежду известните персони и обществеността (всички от които може и да не схващат изцяло въздействието на котките върху околната среда) и са в положение да лобират по способи, които учените от държавните организации не могат. “
