При белите коне и безкръвната корида във френската област Камарг
Крикор Асланян към този момент е гостувал в Покана за пътешестване, само че когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и стартира да споделя мемоари от Париж, единствено съумях да му кажа “Чакай да включа записвачката ”, с цел да не прекъсна забавния му роман. Кой и какъв е събеседникът ми ще научите по-късно. Интервюто стартира с обстоятелството, че е посетил едно място в Париж - оберж (ресторант) Никола Фламел, с няколко десетилетия разлика.
Докато записвах любопитните мемоари на Крикор Асланян за най-стария съхранен феодален дом в Париж, връзката с Монреал се оказа неприятна на най-интересното място. Затова ще ви изтъквам в резюме казаното от него:
“Въпреки лукса, макар скъпите кристали и сребърните прибори атмосферата в ресторанта не беше същата. Но, когато на сервитьора казах, че съм бил тук преди 52 години, той онемя. Хвана ме за ръката и ме води отзад в кухнята да разкажете на личния състав какво е било преди 52 години. И аз повече от 20 минути споделях какъв е бил този ресторант.
Никой от тях, естествено, не беше посещавал това заведение преди половин век. Най-вероятно множеството от тях не са били и родени тогава. Самата постройка благодарение на френското държавно управление е реновирана и непокътната в своя достоверен тип.
Монмартр преди половин век също беше друг. Още пазеше отпечатъка на Модилиани, на Толуз Лотрек, на Бодлер, на всички тези огромни имена, които ние познаваме от историята на изкуството и на литературата. Изобилстваше от дребни кръчмички, миниатюрни бистра, толкоз присъщи за френската столица. Бяха запазили своята парижка атмосфера. Докато през 2018 година всичко това беше мощно комерсиализирано, американизирано и изгубило, най-малко за мен, своя чар.
Да, Париж е постоянно Париж без значение в кое време на годината и в кой век. За първи път отидох там през 1965 година на посетители и останах два месеца там. Моят зет беше полицай и тогава ми беше написал всички забележителности в една тетрадка и аз методично, всеки ден си планувах къде какво да отида, какво да видя и съм обиколил Париж с един сандвич в джоба на шлифера, приключва тази част от описа си Крикор Асланян.
Париж в този момент и преди половин век, по кое време ще имате опция да научите разликите от свидетел?! С него се запознахме около книгата му за Стара София “Един софийски хлапак споделя ”, само че като странник той е посетил 35 страни и с изключение на в Канада е живял и в Мароко. Ако се чудите по какъв начин може да се събере в един живот - отговорът е елементарен: моят посетител е на 88 години, само че единственото, което му пречи да пътува по света е, че застрахователите отхвърлят да издават полици на хора с неговата възраст. А паметта му за места, дати и хора, както чухте с ушите си, е удивително точна.
Не знам дали сте чували остарелия виц “Каква е разликата сред Париж и мъжа? Че Париж е постоянно Париж ”. От описа на Крикор Асланян, обаче излиза, че най-малко в неговите очи френската столица не е същата от спомените на младостта му. Но от него човек постоянно може да научи нещо ново - за мен това беше обстоятелството, че във Франция, в региона Камарг, има корида, при която тореадорите не са въоръжени и единствено сграбчват червени панделки от рогата на биковете.
Това е крайбрежен район в Южна Франция, ситуиран на юг от град Арл, сред Средиземно море и двата ръкава на делтата на река Рона. Мястото е прелестно за онези, които мечтаят за дейна отмора: конна езда, планинско колоездене, кайтсърфинг, разходки измежду природата. Гостите могат да се приближат до диви животни, розови фламинго и чапли.
Освен това ще се потопят в локалните обичаи с визити на музеи и демонстрации на безкръвно бикоборство, а за да се съвземат след толкоз доста страсти... страхотните плажове ги чакат! Запитах Крикор с какво още е фамозна тази по-непозната за нас част на Франция. С обстоятелството, че там всички коне са снежнобели.
С пелерината си на виртуален Батман от креслото си в Монреал Асланян още веднъж ни придвижи от Париж и Камарг до Прованс - мястото за същински романтици. Земя на лавандулови поля и маслинови гори, уханни скатове, плодородни земи, ослепителни цветове и пленителна природа. Наричат мястото райска градина с плодов мирис, изискани виновност, римска архитектура, парфюми, обилни фестивали и красиви плажове.
Този цветен и ослепителен нюанс, от който въздухът като че ли вибрира, е вдъхновил десетки художници. На първо място несъмнено е Винсент ван Гог въплътил в над 150 картини невероятния провансалски пейзаж. Тук са творили и Сезан, Гоген, Шагал, Реноар, Пикасо…
Меденият глас на актрисата Нели Топалова е прочут на всички. Представяте ли си какво наслаждение е тя да ви споделя за пътешествия. При това в непознатата част на Китай провинция Чезян, където се намира изумително живописният водоем на Китай езерото на хилядата острова.
Всъщност езеро надали е най-точната дума, защото става дума за язовир, изгладен вследствие на първата в страната водноелектрическа централа. Различното е, че изкуственото езеро се трансформира в една от естествените забележителности на Китай, която притегля всяка година хиляди туристи.
За да бъде основан подоемът през 1959 година били изселени хората от над 1300 села. Под водата се озовали повече от 20 хиляди хектара земеселска земя. Като в следствие зародило езеро с обща повърхност 537 кв.м. и 1078 острова. Днес това е най-големият естествен резерват в киай, населяван от 80 типа животни и над 90 типа птици.
Ресторант със 100 типа кебап претворява бабини предписания от цяла Турция. Ако не се загледате в изрезките от вестници по стените, по ситуацията в никакъв случай няма да се досетите, че в това заведение готви гастрономическа звезда.
Повече - четете тук:
https://dromomania.bg/2025/08/19/%d0%b1%d0%b0%d0%b1%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b3%d0%be%d0%b7%d0%b1%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%ba%d1%80%d1%8f%d1%82-%d0%b2-%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%82-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bf%d1%8f/
