Михаил Ходорковски: На 17 март започва акция „На обяд против Путин“
Кремъл счита, че може да победи Украйна, че Западът към този момент се е отказал да и оказва помощ
Войната се поддържа от повече хора, в сравнение с поддържат водача на „ Единна Русия “, споделя известният опозиционер
Интервю на Константин Егерт, „ Дойче веле “
- На 17 март Русия отново ли ще се разсъни такава, каквато си беше и преди?
-За мен огромно признание беше Екатерина Дунцова, журналистката, която опита да се пребори за президентския пост. Аз мислех, че Кремъл въпреки всичко е съумял да деморализира съветското общество по този начин, че никой повече да не се осмели директно да се опълчи на политиката му. И ето тази забележителна жена сподели, че съветското общество в действителност не спи. Следващата стъпка беше появяването на Борис Надеждин.
Видимо, той беше игра замислена преди Дунцова, и Кремъл съгласува продължението на тази игра просто по инерция.
- А Дунцова не е ли план на Кремъл?
- Не, аз прелестно познавам хората, които взеха присъединяване в този план.
Опашките на които стояха (за да се подпишат в подписката за регистрирането на Надеждин като претендент за президент), доста съществено удариха по проектите на Кремъл.
Те демонстрираха, първо, че напълно не цяла Русия е „ за “ Владимир Путин. А второ, къде бяха опашките за Путин, който споделят, че е събрал 3 милиона подписа за издигането му?
Ясно е, че всички подписи за Путин са чиста имитация.
Защото, в случай че бяха решили да съберат 3 милиона подписа, това щеше да стане очевидно.
Това беше огромна неточност на Кремъл, и не е несъмнено, че всичко ще свърши с това.
- Какво още може да се случи?
- Надеждин изначално е план на Кремъл и Кремъл на нещо разчиташе в работата с него. Но това не значи, че сметките им ще излязат. Помним, че преди време и Алексей Навални особено преди изборите за кмет на Москва през 2013 година го пуснаха от пандиза, дадоха му гласове от „ единоросите “*. И по какъв начин приключи това за властта?
Нищо положително не излезе от това. Може и този път да съжаляват.
Но в случай че не, то на 17 март ще имаме акция „ На обяд срещу Путин “ (Предложението е на Алексей Навални, който прикани всички, които са срещу Путин да отидат в изборните секции в 12 часа на обяд на 17 март, денят на президентските избори в Русия)
Въпросът е какъв брой хора ще излязат и по какъв начин ще възприемат обстановката: а, става известно, че освен аз съм срещу Путин.
Към сегашния миг действителната поддръжка за Путин е най-много 30%.
Войната се поддържа от повече хора, в сравнение с поддържат Путин.
- Какви изненади може да има?
- Авторитарните режими се държат на власт не тъй като ги поддържа болшинството от хората, а тъй като хората мислят, че болшинството ги поддържа.
Когато хората схванат, че срещу вожда не са единствено те, само че и всички в близост, в някакъв миг се случва катурване.
То може да има и външен спусък, да вземем за пример, някакъв проблем на фронта или, помним, че Борис Елцин почти на същата възраст, на която в този момент е Путин получи сърдечен припадък.
Ние, опозицията, можем да опитваме да победим десетки пъти, те ще изгубят единствено един път, по тази причина ние ще опитваме.
- Тези, които мислят, че имат някакво електорално бъдеще в Русия схващат, че съветският електорат сигурно няма да е доста надъхан да съобщи окупираните украински земи.
- Именно по тази причина аз съм срещу президентски модел за Русия. Защото всеки човек в такава голяма и разнородна страна пробвайки се да бъде изразител на общата позиция, ще бъде заставен да лъже забележителна част от обществото, в случай че не и цялото общество.
Именно по тази причина считам за доста по-правилна, откровена и модерна парламентарната народна власт, в която всеки човек споделя: “ „ Аз съставлявам ползите на ето тази група от обществото “.
- А Вие бихте желали да станете министър председател на Русия?
- Не, към този момент не.
- А кой бихте желали да бъдете в Русия?
- Аз не съм огромен мечтател. Когато ме питат: „ Кога най-сетне ще „ загуби “ Путин? “, аз давам отговор: „ Може и още на следващия ден “. Но реалистичната оценка е от 5 до 10 години.
До тогава няма да съм задоволително млад за функционалностите на началник в страна в преход. Смятам, че изпълнителната власт е работа за 40-годишните.
- Нямате ли чувството, че за младежите вие сте неразбираеми? Когато им говорите за Елцин, за избори, за „ гласувай или губиш “ – за тях това е като на санскритски?
- Разбирам и признавам това. Средната възраст на чиновниците в естествена държавна администрация е 40 години.
Ако съгласно моето съмнение промяната на властта се случи след 5-10 години, то в този момент би трябвало да лансираме 30-годишните.
Ние би трябвало да им дадем опцията да станат разпознаваеми, с цел да може, когато се сменя властта, те да бъдат запомнени.
- Тогава с кого ще работите в този момент? Вие бихте ли могли да се обърнете към дамите на мобилизираните, които не стачкуват срещу войната, а стачкуват да им върнат мъжете? Какво бихте могли да им кажете?
- Вие без подозрение вярно се пробвате да върнете околните си вкъщи. Но сте длъжни да разберете какво значи това: че вместо тях на фронта ще отиде съседът ви. И съседите схващат това и не ви поддържат.
На властта не и доближава живо месо и по тази причина мъжът ви ще остане там.
За да чуят настояванията ви в Кремъл ви е нужна поддръжката и на съседите. А вие ще я получите единствено при положение, че никой, с изключение на лудите, не се съгласи повече да взе участие в тази война.
Войната би трябвало да бъде спряна.
- Имаше известия, че Путин посредством медиатори е предал в Съединени американски щати и Европейски Съюз, че е подготвен да стартира договаряния за Украйна, само че в случай че всички окупирани територии останат за Русия. Но пък против това Украйна може да стане член на НАТО, и Европейски Съюз. Мислите ли, че това може да бъде решение на спора?
- Да, знам, че хора, свързани с Роман Абрамович облъчват с тази концепция западните столици.
Аз нямам доверие доста в това, тъй като Путин счита, че може да победи Украйна. Смята, че Западът към този момент се е отказал да оказва помощ на Украйна.
Това, съгласно него, значи че през 2025 година Украйна ще се пречупи и ще капитулира.
И по-късно Путин ще може да сложи свое държавно управление в Киев.
Ако това не стане, то той фактически ще бъде заставен да се съгласи на някакви споразумения, тогава подобен диалог ще е вероятен.
Но след две години Путин ще има задоволително въоръжение, с цел да стартира още веднъж война. А тази политическа база, която го поддържа в този момент в забележителната си част се състои от хора, които завоюваха от войната. Тези хора ще бъдат недоволни от нейното преустановяване.
Затова сходно решение би трябвало да бъде обвързвано с действителната подготвеност за опълчване на Путин след две години.
- Но в случай че Украйна бъде призната бързо в НАТО, това към този момент ще бъде война с НАТО.
- Сега от НАТО в Русия никой не се опасява. А Путин е твърдо уверен, че в случай че нападне със мощ балтийските страни, НАТО няма да се намеси и в следствие ще се разпадне. Затова доверието към това, че страна, призната в НАТО, ще бъде предпазена, няма да е огромно.
Ще се наложи действително да бъде ситуирана войска в зоната на делене.
- Да си представим, че Путин към този момент го няма и би трябвало да бъде решен този проблем? Това значи ли връщане към границите от 1991 година?
- Несъмнено, належащо е връщане към интернационално приетите граници.
Това ще може да се направи неотложно единствено при положение на спешно развиване на обстановката вътре в страната. И едно такова спешно развиване носи в себе си голямо количество опасности за целия свят.
Ако това развиване бъде повече или по-малко гладко, то гладко ще бъде и връщането към интернационално приетите граници.
Такава позиция ще откри безусловна поддръжка измежду умните хора и в Киев, и в Европа.
Защото, в случай че на следващия ден някой, който е пристигнал на власт и устройва в една или друга степен всички, внезапно разгласи незабавна деокупация, евакуиране на всички войски – до какво ще докара това?
- До нищо. Даже в случай че на следващия ден Путин разгласи, че изтегля войските, нито един човек няма да излезе на улицата да стачкува.
- В изискванията на властнически режим – без подозрение. Но в случай че приказваме за повече или по-малко демократично развиване на страната – когато в районите има друго политическо устройство, само че на федерално равнище е извършена демократизация – властта в доста по-голяма степен зависи от публичните настроения.
Ясно е, че 600 хиляди бежанци от Крим и още почти милион и половина от окупираните територии по този начин ще промени салдото, че властта ще попадне в ръцете на реваншистите.
Но при властнически режим - не. Защото не го е грижа какво мислите, в случай че би трябвало ще ви хвърли в пандиза и толкоз.
Когато властта зависи от системите на взаимното въздържане и баланс и тази система е неустойчива, то това в доста сериозна степен трансформира политическата картина.
Превод: Faktor.bg
Войната се поддържа от повече хора, в сравнение с поддържат водача на „ Единна Русия “, споделя известният опозиционер
Интервю на Константин Егерт, „ Дойче веле “
- На 17 март Русия отново ли ще се разсъни такава, каквато си беше и преди?
-За мен огромно признание беше Екатерина Дунцова, журналистката, която опита да се пребори за президентския пост. Аз мислех, че Кремъл въпреки всичко е съумял да деморализира съветското общество по този начин, че никой повече да не се осмели директно да се опълчи на политиката му. И ето тази забележителна жена сподели, че съветското общество в действителност не спи. Следващата стъпка беше появяването на Борис Надеждин.
Видимо, той беше игра замислена преди Дунцова, и Кремъл съгласува продължението на тази игра просто по инерция.
- А Дунцова не е ли план на Кремъл?
- Не, аз прелестно познавам хората, които взеха присъединяване в този план.
Опашките на които стояха (за да се подпишат в подписката за регистрирането на Надеждин като претендент за президент), доста съществено удариха по проектите на Кремъл.
Те демонстрираха, първо, че напълно не цяла Русия е „ за “ Владимир Путин. А второ, къде бяха опашките за Путин, който споделят, че е събрал 3 милиона подписа за издигането му?
Ясно е, че всички подписи за Путин са чиста имитация.
Защото, в случай че бяха решили да съберат 3 милиона подписа, това щеше да стане очевидно.
Това беше огромна неточност на Кремъл, и не е несъмнено, че всичко ще свърши с това.
- Какво още може да се случи?
- Надеждин изначално е план на Кремъл и Кремъл на нещо разчиташе в работата с него. Но това не значи, че сметките им ще излязат. Помним, че преди време и Алексей Навални особено преди изборите за кмет на Москва през 2013 година го пуснаха от пандиза, дадоха му гласове от „ единоросите “*. И по какъв начин приключи това за властта?
Нищо положително не излезе от това. Може и този път да съжаляват.
Но в случай че не, то на 17 март ще имаме акция „ На обяд срещу Путин “ (Предложението е на Алексей Навални, който прикани всички, които са срещу Путин да отидат в изборните секции в 12 часа на обяд на 17 март, денят на президентските избори в Русия)
Въпросът е какъв брой хора ще излязат и по какъв начин ще възприемат обстановката: а, става известно, че освен аз съм срещу Путин.
Към сегашния миг действителната поддръжка за Путин е най-много 30%.
Войната се поддържа от повече хора, в сравнение с поддържат Путин.
- Какви изненади може да има?
- Авторитарните режими се държат на власт не тъй като ги поддържа болшинството от хората, а тъй като хората мислят, че болшинството ги поддържа.
Когато хората схванат, че срещу вожда не са единствено те, само че и всички в близост, в някакъв миг се случва катурване.
То може да има и външен спусък, да вземем за пример, някакъв проблем на фронта или, помним, че Борис Елцин почти на същата възраст, на която в този момент е Путин получи сърдечен припадък.
Ние, опозицията, можем да опитваме да победим десетки пъти, те ще изгубят единствено един път, по тази причина ние ще опитваме.
- Тези, които мислят, че имат някакво електорално бъдеще в Русия схващат, че съветският електорат сигурно няма да е доста надъхан да съобщи окупираните украински земи.
- Именно по тази причина аз съм срещу президентски модел за Русия. Защото всеки човек в такава голяма и разнородна страна пробвайки се да бъде изразител на общата позиция, ще бъде заставен да лъже забележителна част от обществото, в случай че не и цялото общество.
Именно по тази причина считам за доста по-правилна, откровена и модерна парламентарната народна власт, в която всеки човек споделя: “ „ Аз съставлявам ползите на ето тази група от обществото “.
- А Вие бихте желали да станете министър председател на Русия?
- Не, към този момент не.
- А кой бихте желали да бъдете в Русия?
- Аз не съм огромен мечтател. Когато ме питат: „ Кога най-сетне ще „ загуби “ Путин? “, аз давам отговор: „ Може и още на следващия ден “. Но реалистичната оценка е от 5 до 10 години.
До тогава няма да съм задоволително млад за функционалностите на началник в страна в преход. Смятам, че изпълнителната власт е работа за 40-годишните.
- Нямате ли чувството, че за младежите вие сте неразбираеми? Когато им говорите за Елцин, за избори, за „ гласувай или губиш “ – за тях това е като на санскритски?
- Разбирам и признавам това. Средната възраст на чиновниците в естествена държавна администрация е 40 години.
Ако съгласно моето съмнение промяната на властта се случи след 5-10 години, то в този момент би трябвало да лансираме 30-годишните.
Ние би трябвало да им дадем опцията да станат разпознаваеми, с цел да може, когато се сменя властта, те да бъдат запомнени.
- Тогава с кого ще работите в този момент? Вие бихте ли могли да се обърнете към дамите на мобилизираните, които не стачкуват срещу войната, а стачкуват да им върнат мъжете? Какво бихте могли да им кажете?
- Вие без подозрение вярно се пробвате да върнете околните си вкъщи. Но сте длъжни да разберете какво значи това: че вместо тях на фронта ще отиде съседът ви. И съседите схващат това и не ви поддържат.
На властта не и доближава живо месо и по тази причина мъжът ви ще остане там.
За да чуят настояванията ви в Кремъл ви е нужна поддръжката и на съседите. А вие ще я получите единствено при положение, че никой, с изключение на лудите, не се съгласи повече да взе участие в тази война.
Войната би трябвало да бъде спряна.
- Имаше известия, че Путин посредством медиатори е предал в Съединени американски щати и Европейски Съюз, че е подготвен да стартира договаряния за Украйна, само че в случай че всички окупирани територии останат за Русия. Но пък против това Украйна може да стане член на НАТО, и Европейски Съюз. Мислите ли, че това може да бъде решение на спора?
- Да, знам, че хора, свързани с Роман Абрамович облъчват с тази концепция западните столици.
Аз нямам доверие доста в това, тъй като Путин счита, че може да победи Украйна. Смята, че Западът към този момент се е отказал да оказва помощ на Украйна.
Това, съгласно него, значи че през 2025 година Украйна ще се пречупи и ще капитулира.
И по-късно Путин ще може да сложи свое държавно управление в Киев.
Ако това не стане, то той фактически ще бъде заставен да се съгласи на някакви споразумения, тогава подобен диалог ще е вероятен.
Но след две години Путин ще има задоволително въоръжение, с цел да стартира още веднъж война. А тази политическа база, която го поддържа в този момент в забележителната си част се състои от хора, които завоюваха от войната. Тези хора ще бъдат недоволни от нейното преустановяване.
Затова сходно решение би трябвало да бъде обвързвано с действителната подготвеност за опълчване на Путин след две години.
- Но в случай че Украйна бъде призната бързо в НАТО, това към този момент ще бъде война с НАТО.
- Сега от НАТО в Русия никой не се опасява. А Путин е твърдо уверен, че в случай че нападне със мощ балтийските страни, НАТО няма да се намеси и в следствие ще се разпадне. Затова доверието към това, че страна, призната в НАТО, ще бъде предпазена, няма да е огромно.
Ще се наложи действително да бъде ситуирана войска в зоната на делене.
- Да си представим, че Путин към този момент го няма и би трябвало да бъде решен този проблем? Това значи ли връщане към границите от 1991 година?
- Несъмнено, належащо е връщане към интернационално приетите граници.
Това ще може да се направи неотложно единствено при положение на спешно развиване на обстановката вътре в страната. И едно такова спешно развиване носи в себе си голямо количество опасности за целия свят.
Ако това развиване бъде повече или по-малко гладко, то гладко ще бъде и връщането към интернационално приетите граници.
Такава позиция ще откри безусловна поддръжка измежду умните хора и в Киев, и в Европа.
Защото, в случай че на следващия ден някой, който е пристигнал на власт и устройва в една или друга степен всички, внезапно разгласи незабавна деокупация, евакуиране на всички войски – до какво ще докара това?
- До нищо. Даже в случай че на следващия ден Путин разгласи, че изтегля войските, нито един човек няма да излезе на улицата да стачкува.
- В изискванията на властнически режим – без подозрение. Но в случай че приказваме за повече или по-малко демократично развиване на страната – когато в районите има друго политическо устройство, само че на федерално равнище е извършена демократизация – властта в доста по-голяма степен зависи от публичните настроения.
Ясно е, че 600 хиляди бежанци от Крим и още почти милион и половина от окупираните територии по този начин ще промени салдото, че властта ще попадне в ръцете на реваншистите.
Но при властнически режим - не. Защото не го е грижа какво мислите, в случай че би трябвало ще ви хвърли в пандиза и толкоз.
Когато властта зависи от системите на взаимното въздържане и баланс и тази система е неустойчива, то това в доста сериозна степен трансформира политическата картина.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ