Януш Бугайски: Правителството в София загуби власт заради руската стратегическа корупция, създадена и от „Газпром“
Кремъл поддържа сходство на държавност - неизбежно е отделянето на която и да е от 22-те етнически републики и претенции за самоопределяне в няколко района
Всяка промосковска политика, провеждана от водачите на която и да е държава-членка на НАТО и Европейски Съюз, ще ги направи съучастници във военните закононарушения, споделя пред Faktor.bg анализаторът
Януш Бугайски е старши научният помощник във фонда " Джеймстаун " и създател на 21 книги за Русия, Европа и трансатлантическите връзки. Миналата седмица излезе новото му проучване: " Провалена страна: Наръчник за разрива на Русия ".
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Бугайски, преди дни седмица излезе новата ви книга " Провалена страна: Наръчник за разрива на Русия ", приключил сте работа си над нея през януари тази година – преди експанзията против Украйна. Промени ли войната тезите и заключенията ви, както и визиите за тази империя на злото?
- Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна удостовери моите тези и заключения, че Руската Федерация е изправена пред екзистенциална рецесия. Разбира се, че войната форсира този развой. Кремъл няма да успее да „ обезврежда “ Украйна и военната невъзможност или провалянето на Русия ще разкрият още по-ясно присъщата уязвимост на съветската страна. Ескалирането на военните загуби ще провокира вътрешни разтърсвания и остро опълчване в Москва. Успехът на украинската опозиция ще въодушеви подвластните нации в Руската федерация да изискат автономност и самостоятелност. А интернационалните стопански наказания, които срутват виталния стандарт, ще предизвикат публични безредици, районни протести и битка за власт сред и измежду съветските елити.
- Преди книгата ви да се появи публично в съветски медии и конгреси към този момент са факт офанзиви против нея, за какво са толкоз изнервени в Кремъл от вашето проучване?
-Много дълга е историята на „ Бугайскофобията “ в съветските медии, тя е откогато написах книгата си за съветския империализъм през 2004 година. Параноята измежду ръководещите кръгове от евентуалния разпад на Русия набъбна през последните години, които аз разказвам в последната си книга. Освен това дълги обичаи има и „ поланофобията “ измежду политическия и културен хайлайф, която се основа на вековни спорове и 18 войни. Кремъл гледа на Полша като на главен противник в Европа, освен във връзка с историческите тълкования, политически модели и културни въздействия, само че и като директна конкуренция сред страните, които до неотдавна бяха част от Съветско-руската империя, само че в миналото са били част от Полско-литовската страна. Тази битка няма да завърши, до момента в който продължава разпадът на Русия и нейните някогашни жители не реализиран правото си на свободен избор да станат част от интернационалните институции, каквито са НАТО и Европейския съюз.
-Наричате Русия провалена страна, изчерпателен ли е този неуспех, къде е генезисът?
-Провалена страна значи, че Москва се оказа неспособна да сътвори постоянна политическа основа, която да подсигурява преданост във връзка с всички жители. Руската федерация се провали в превръщането й в национална страна, в страна на жителите, нито даже в постоянна имперска страна. Многобройните недостатъци на Русия се задълбочават вследствие на натрупването на разнообразни фактори, в това число зависимостите от приходите от експорт, основан главно на естествени запаси и горива, свиваща се стопанска система с лимитирани благоприятни условия за напредък или интернационална конкурентноспособност, и усилване не районното и етническо напрежение. Освен това съветската Конституция дефинира страната като федерация, само че в реалност тя е централизирана неоимперска структура. Тази изкуствена страна наближава края на цикъла на един режим, в който политическото статукво става все по-несигурно и рисково. Дори след разпада на Съветския съюз не са били чак толкоз остри последвалите едновременни рецесии, в това число неспособността на държавното управление да обезпечи стабилно икономическо развиване, разрастващи се разлики сред Москва и федералните райони, задълбочаващо се съмнение към ръководството на Кремъл, лимитирана резултатност на всеобщите репресии и задаващо се военно проваляне или затъване в тресавището в Украйна.
-Има ли въпреки всичко късмет империята да продължи да съществува в този си тип, в случай че ги няма страха, репресиите и тоталната концентрация от режима на Путин?
-Москва е изправена пред съдбоносен избор – децентрализация или дезинтеграция. Без политически плурализъм, стопански промени и районна самостоятелност федералната конструкция ще става все по-трудно управляема. Но даже и да бъдат подхванати демократични промени, няколко района ще се възползват от опцията да се отделят. В случай на систематични промени опциите за основаването на спорове могат да намалеят, само че в случай че промените бъдат блокирани за неопределен срок, тогава вероятностите за насилствени спорове доста се усилват. Докато страната е подвластна на вътрешни разтърсвания, съществуващата федерална система ще се преглежда като нелегитимна за популацията от периферните райони. Тогава може да се осъществя набор от вътрешни сюжети, които ще тласнат страната към фрагментация, в това число усилване на битката за власт вътре в елитите, ескалиране на спорове сред Кремъл и районните държавни управления, фракционни битки в институциите на силоваците и раздробяване на централния надзор в няколко елементи на страната.
-Войната против Украйна направи ли по-бърз процеса на пропукване и разпад на страната, какви са сюжетите, вероятни ли са междуетнически спорове в републиките?
-В новата си книга аз обрисувам няколко сюжета на разрушение и разпад на федералната структура. Движенията към обособяване на която и да е от 22-те етнически републики евентуално ще предизвикат претенции за самоопределяне в няколко района, в които болшинството от популацията са етнически руснаци. Това доста ще отслаби центъра и ще понижи опцията да бъде непокътната автократичната страна. Поучително е, че при започване на 90-те години, когато Съветският съюз стартира да се разпада, 40% от районите с най-вече съветско етническо население упорстваха за по-голяма автономност, а някои желаеха суверенитет, какъвто имат етническите републики. Сепаратистките придвижвания постоянно стартират с претенции за икономическа децентрализация и по-късно те ескалират в отговор на дейностите на централното държавно управление и възходящите желания измежду локалните елити и обществото. Има необятна гама от сюжети, по които може да протече разривът с страната и те може да не обиден еднообразно цялата страна. Някои федерални единици могат да упорстват за обособяване, а други за необятна автономност и конфедерация, до момента в който федералният център продължава да поддържа някакво сходство на държавност. В някои случаи могат да избухнат междуетнически спорове, без значение дали са водени от съветски или неруски шовинизъм, от опити на Кремъл да „ разделя и владее “ или от обновени разногласия за територия и запаси. Независимо от това, в някои случаи може да е явно междуетническо съдействие, макар съпротивата против московската доминация.
-Краят на тази провалена страна може ли да роди ново страшилище и разпадът в този момент да се окаже по-кървав и заплашителен от разпада на Съюз на съветските социалистически републики?
-Разрухата на Русия в този момент евентуално ще бъде по-насилствена от крахът на Съветския съюз. В прочут смисъл това може да е огледален облик на войните за югославското завещание през 90-те години. Струва си да се помни, че „ югославският сюжет “ се характеризираше единствено с лимитирани военни конфликти в Словения, дребна партизанска война в Македония, къси бомбардировки на НАТО в Сърбия и местни въоръжени спорове в Черна гора. За разлика от тях, войните в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово лишиха живота на десетки хиляди хора и още милиони бяха разселени. В разнообразни елементи на Руската федерация биха могли да последват тези разнообразни сюжети – на действителен боен конфликт сред центъра и някои републики и райони. Москва може да подражава на Сърбия през 90-те години на предишния век, като активизира етническите руснаци за отделянето на етнически хомогенни райони от бунтуващите се републики. Тя може да активизира, финансира, въоръжава и насочва национални опълчения и доброволчески придвижвания, както в Югославия по времето на Милошевич, с цел да убиват, ограбват и тероризират неруското население. Завръщащите се бойци от Украйна и други конфликтни зони също могат да бъдат привлечени към вътрешни териториални и етнически конфликтни точки.
-Войната против Украйна ще завърши рано или късно, само че по какъв начин светът ще се научи да живее с руснаците, огромна част от които са в честен и духовен крах, одобряват експанзията, убийствата, разрухата, грабежите, изнасилванията като естествени и възможни средства за реализиране на някакви цели?
-По-лесно ще бъде да се живее с пост-имперска страна, когато териториите и ресурсите, които има, бъдат върнати на съответните народи, където районите с преобладаващо съветско население могат да разчитат на политическите институции, на действително икономическо развиване и интернационалните връзки, където военните на една към този момент по-малка като страна Русия да не могат повече да заплашват целостта и независимостта на своите съседи. Ще бъде нужен също един нескончаем развой на дедезинформация и деимпериализация, с цел да може всяка по-малка поструска национална страна да получи доверието на своите съседи. В допълнение, новите самостоятелни неруски републики и районни единици би трябвало да бъдат тясно ангажирани със западните държавни управления и многонационални институции, с цел да оказват помощ за развиването на едни постоянни и мирни страни. Европа, Северна Америка, Япония, Южна Корея и други страни от Източна Азия ще играят роля в стабилизирането на нововъзникващите страни в Тихоокеанския район – от Саха до Сахалин. В някои случаи стремежът на някои от възраждащите се страни може да бъде обединяване със сродни страни – да вземем за пример Карелия с Финландия, или Бурятия с Монголия. Освен това Съединени американски щати ще би трябвало да се ангажират тясно с политиката на огромните съседи на Русия, каквито са Китай, Турция и Казахстан, във връзка с пост-имперска Русия. Деимпериализацията и деколонизацията ще бъдат комплицирани и продължителни процеси, само че планирането на всички вероятни събития, свързани с тях, би трябвало да стартира неотложно.
-Следите обстановката в България, по какъв начин оценявате изгонването на 70-те съветски дипломати и отхвърли на държавното управление от доставка на съветски газ?
-Ултиматумът на Москва към София да заплаща за съветския газ в рубли, или той ще бъде спрян, не проработи. България има други възможности за доставки на газ от Азербайджан, Съединени американски щати и други източници. Пазарът ви е дребен и намирането на други източници на газ не е проблем, защото инфраструктурата към този момент е налице. Правителството прояви увереност и отбрани националните ползи на България. Мисля, че експулсирането на 70 съветски дипломати беше смела стъпка във връзка с дейните шпионски интервенции на Москва в България и на Балканите. Огромните посолства, които Русия поддържа в Европа, се употребяват за шпионаж, подривна активност и дезинформация, и по тази причина те би трябвало или да бъдат доста понижени до естествените размери, нужни за дипломатическа активност, или да бъдат затворени, тъй като са съществени източници на дезинформация и корупция.
-Но тази политика на Кирил Петков докара до събаряне на държавното управление и мощни проруски настроения, в това число дирижирани и от президента Румен Радев, по какъв начин България може да оцелее в тази взривоопасна геополитическа обстановка?
-Правителството загуби власт поради съветската стратегическа корупция. „ Газпром “ сътвори и финансира корумпирана лобистка мрежа в продължение на доста години, само че този стратегически клан на Кремъл загуби облагите си, откакто България мина към различни доставки на газ. Трудно е да се схванат каквито й да било пропутински настроения в миг, когато Москва е въвлечена в геноцидна война против самостоятелна Украйна и повтаря военните закононарушения на своите царски и руски прародители – изтребване на невъоръжени цивилни посредством ориентирани военни удари към лечебни заведения, учебни заведения и жилищни региони, осъществяване на всеобщи изтезания, депортации, изтезания и изнасилвания. Всяка промосковска политика, провеждана от водачите на която и да е държава-членка на НАТО и Европейски Съюз, ще ги направи съучастници във военните закононарушения, осъществени от съветската войска. Това в никакъв случай няма да бъде забравено нито от Украйна, нито от най-близките й съдружници като Полша, нито от Съединени американски щати.
Всяка промосковска политика, провеждана от водачите на която и да е държава-членка на НАТО и Европейски Съюз, ще ги направи съучастници във военните закононарушения, споделя пред Faktor.bg анализаторът
Януш Бугайски е старши научният помощник във фонда " Джеймстаун " и създател на 21 книги за Русия, Европа и трансатлантическите връзки. Миналата седмица излезе новото му проучване: " Провалена страна: Наръчник за разрива на Русия ".
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Бугайски, преди дни седмица излезе новата ви книга " Провалена страна: Наръчник за разрива на Русия ", приключил сте работа си над нея през януари тази година – преди експанзията против Украйна. Промени ли войната тезите и заключенията ви, както и визиите за тази империя на злото?
- Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна удостовери моите тези и заключения, че Руската Федерация е изправена пред екзистенциална рецесия. Разбира се, че войната форсира този развой. Кремъл няма да успее да „ обезврежда “ Украйна и военната невъзможност или провалянето на Русия ще разкрият още по-ясно присъщата уязвимост на съветската страна. Ескалирането на военните загуби ще провокира вътрешни разтърсвания и остро опълчване в Москва. Успехът на украинската опозиция ще въодушеви подвластните нации в Руската федерация да изискат автономност и самостоятелност. А интернационалните стопански наказания, които срутват виталния стандарт, ще предизвикат публични безредици, районни протести и битка за власт сред и измежду съветските елити.
- Преди книгата ви да се появи публично в съветски медии и конгреси към този момент са факт офанзиви против нея, за какво са толкоз изнервени в Кремъл от вашето проучване?
-Много дълга е историята на „ Бугайскофобията “ в съветските медии, тя е откогато написах книгата си за съветския империализъм през 2004 година. Параноята измежду ръководещите кръгове от евентуалния разпад на Русия набъбна през последните години, които аз разказвам в последната си книга. Освен това дълги обичаи има и „ поланофобията “ измежду политическия и културен хайлайф, която се основа на вековни спорове и 18 войни. Кремъл гледа на Полша като на главен противник в Европа, освен във връзка с историческите тълкования, политически модели и културни въздействия, само че и като директна конкуренция сред страните, които до неотдавна бяха част от Съветско-руската империя, само че в миналото са били част от Полско-литовската страна. Тази битка няма да завърши, до момента в който продължава разпадът на Русия и нейните някогашни жители не реализиран правото си на свободен избор да станат част от интернационалните институции, каквито са НАТО и Европейския съюз.
-Наричате Русия провалена страна, изчерпателен ли е този неуспех, къде е генезисът?
-Провалена страна значи, че Москва се оказа неспособна да сътвори постоянна политическа основа, която да подсигурява преданост във връзка с всички жители. Руската федерация се провали в превръщането й в национална страна, в страна на жителите, нито даже в постоянна имперска страна. Многобройните недостатъци на Русия се задълбочават вследствие на натрупването на разнообразни фактори, в това число зависимостите от приходите от експорт, основан главно на естествени запаси и горива, свиваща се стопанска система с лимитирани благоприятни условия за напредък или интернационална конкурентноспособност, и усилване не районното и етническо напрежение. Освен това съветската Конституция дефинира страната като федерация, само че в реалност тя е централизирана неоимперска структура. Тази изкуствена страна наближава края на цикъла на един режим, в който политическото статукво става все по-несигурно и рисково. Дори след разпада на Съветския съюз не са били чак толкоз остри последвалите едновременни рецесии, в това число неспособността на държавното управление да обезпечи стабилно икономическо развиване, разрастващи се разлики сред Москва и федералните райони, задълбочаващо се съмнение към ръководството на Кремъл, лимитирана резултатност на всеобщите репресии и задаващо се военно проваляне или затъване в тресавището в Украйна.
-Има ли въпреки всичко късмет империята да продължи да съществува в този си тип, в случай че ги няма страха, репресиите и тоталната концентрация от режима на Путин?
-Москва е изправена пред съдбоносен избор – децентрализация или дезинтеграция. Без политически плурализъм, стопански промени и районна самостоятелност федералната конструкция ще става все по-трудно управляема. Но даже и да бъдат подхванати демократични промени, няколко района ще се възползват от опцията да се отделят. В случай на систематични промени опциите за основаването на спорове могат да намалеят, само че в случай че промените бъдат блокирани за неопределен срок, тогава вероятностите за насилствени спорове доста се усилват. Докато страната е подвластна на вътрешни разтърсвания, съществуващата федерална система ще се преглежда като нелегитимна за популацията от периферните райони. Тогава може да се осъществя набор от вътрешни сюжети, които ще тласнат страната към фрагментация, в това число усилване на битката за власт вътре в елитите, ескалиране на спорове сред Кремъл и районните държавни управления, фракционни битки в институциите на силоваците и раздробяване на централния надзор в няколко елементи на страната.
-Войната против Украйна направи ли по-бърз процеса на пропукване и разпад на страната, какви са сюжетите, вероятни ли са междуетнически спорове в републиките?
-В новата си книга аз обрисувам няколко сюжета на разрушение и разпад на федералната структура. Движенията към обособяване на която и да е от 22-те етнически републики евентуално ще предизвикат претенции за самоопределяне в няколко района, в които болшинството от популацията са етнически руснаци. Това доста ще отслаби центъра и ще понижи опцията да бъде непокътната автократичната страна. Поучително е, че при започване на 90-те години, когато Съветският съюз стартира да се разпада, 40% от районите с най-вече съветско етническо население упорстваха за по-голяма автономност, а някои желаеха суверенитет, какъвто имат етническите републики. Сепаратистките придвижвания постоянно стартират с претенции за икономическа децентрализация и по-късно те ескалират в отговор на дейностите на централното държавно управление и възходящите желания измежду локалните елити и обществото. Има необятна гама от сюжети, по които може да протече разривът с страната и те може да не обиден еднообразно цялата страна. Някои федерални единици могат да упорстват за обособяване, а други за необятна автономност и конфедерация, до момента в който федералният център продължава да поддържа някакво сходство на държавност. В някои случаи могат да избухнат междуетнически спорове, без значение дали са водени от съветски или неруски шовинизъм, от опити на Кремъл да „ разделя и владее “ или от обновени разногласия за територия и запаси. Независимо от това, в някои случаи може да е явно междуетническо съдействие, макар съпротивата против московската доминация.
-Краят на тази провалена страна може ли да роди ново страшилище и разпадът в този момент да се окаже по-кървав и заплашителен от разпада на Съюз на съветските социалистически републики?
-Разрухата на Русия в този момент евентуално ще бъде по-насилствена от крахът на Съветския съюз. В прочут смисъл това може да е огледален облик на войните за югославското завещание през 90-те години. Струва си да се помни, че „ югославският сюжет “ се характеризираше единствено с лимитирани военни конфликти в Словения, дребна партизанска война в Македония, къси бомбардировки на НАТО в Сърбия и местни въоръжени спорове в Черна гора. За разлика от тях, войните в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово лишиха живота на десетки хиляди хора и още милиони бяха разселени. В разнообразни елементи на Руската федерация биха могли да последват тези разнообразни сюжети – на действителен боен конфликт сред центъра и някои републики и райони. Москва може да подражава на Сърбия през 90-те години на предишния век, като активизира етническите руснаци за отделянето на етнически хомогенни райони от бунтуващите се републики. Тя може да активизира, финансира, въоръжава и насочва национални опълчения и доброволчески придвижвания, както в Югославия по времето на Милошевич, с цел да убиват, ограбват и тероризират неруското население. Завръщащите се бойци от Украйна и други конфликтни зони също могат да бъдат привлечени към вътрешни териториални и етнически конфликтни точки.
-Войната против Украйна ще завърши рано или късно, само че по какъв начин светът ще се научи да живее с руснаците, огромна част от които са в честен и духовен крах, одобряват експанзията, убийствата, разрухата, грабежите, изнасилванията като естествени и възможни средства за реализиране на някакви цели?
-По-лесно ще бъде да се живее с пост-имперска страна, когато териториите и ресурсите, които има, бъдат върнати на съответните народи, където районите с преобладаващо съветско население могат да разчитат на политическите институции, на действително икономическо развиване и интернационалните връзки, където военните на една към този момент по-малка като страна Русия да не могат повече да заплашват целостта и независимостта на своите съседи. Ще бъде нужен също един нескончаем развой на дедезинформация и деимпериализация, с цел да може всяка по-малка поструска национална страна да получи доверието на своите съседи. В допълнение, новите самостоятелни неруски републики и районни единици би трябвало да бъдат тясно ангажирани със западните държавни управления и многонационални институции, с цел да оказват помощ за развиването на едни постоянни и мирни страни. Европа, Северна Америка, Япония, Южна Корея и други страни от Източна Азия ще играят роля в стабилизирането на нововъзникващите страни в Тихоокеанския район – от Саха до Сахалин. В някои случаи стремежът на някои от възраждащите се страни може да бъде обединяване със сродни страни – да вземем за пример Карелия с Финландия, или Бурятия с Монголия. Освен това Съединени американски щати ще би трябвало да се ангажират тясно с политиката на огромните съседи на Русия, каквито са Китай, Турция и Казахстан, във връзка с пост-имперска Русия. Деимпериализацията и деколонизацията ще бъдат комплицирани и продължителни процеси, само че планирането на всички вероятни събития, свързани с тях, би трябвало да стартира неотложно.
-Следите обстановката в България, по какъв начин оценявате изгонването на 70-те съветски дипломати и отхвърли на държавното управление от доставка на съветски газ?
-Ултиматумът на Москва към София да заплаща за съветския газ в рубли, или той ще бъде спрян, не проработи. България има други възможности за доставки на газ от Азербайджан, Съединени американски щати и други източници. Пазарът ви е дребен и намирането на други източници на газ не е проблем, защото инфраструктурата към този момент е налице. Правителството прояви увереност и отбрани националните ползи на България. Мисля, че експулсирането на 70 съветски дипломати беше смела стъпка във връзка с дейните шпионски интервенции на Москва в България и на Балканите. Огромните посолства, които Русия поддържа в Европа, се употребяват за шпионаж, подривна активност и дезинформация, и по тази причина те би трябвало или да бъдат доста понижени до естествените размери, нужни за дипломатическа активност, или да бъдат затворени, тъй като са съществени източници на дезинформация и корупция.
-Но тази политика на Кирил Петков докара до събаряне на държавното управление и мощни проруски настроения, в това число дирижирани и от президента Румен Радев, по какъв начин България може да оцелее в тази взривоопасна геополитическа обстановка?
-Правителството загуби власт поради съветската стратегическа корупция. „ Газпром “ сътвори и финансира корумпирана лобистка мрежа в продължение на доста години, само че този стратегически клан на Кремъл загуби облагите си, откакто България мина към различни доставки на газ. Трудно е да се схванат каквито й да било пропутински настроения в миг, когато Москва е въвлечена в геноцидна война против самостоятелна Украйна и повтаря военните закононарушения на своите царски и руски прародители – изтребване на невъоръжени цивилни посредством ориентирани военни удари към лечебни заведения, учебни заведения и жилищни региони, осъществяване на всеобщи изтезания, депортации, изтезания и изнасилвания. Всяка промосковска политика, провеждана от водачите на която и да е държава-членка на НАТО и Европейски Съюз, ще ги направи съучастници във военните закононарушения, осъществени от съветската войска. Това в никакъв случай няма да бъде забравено нито от Украйна, нито от най-близките й съдружници като Полша, нито от Съединени американски щати.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ