Сидеров и ДПС - историята на една голяма любов
Крайно време е да стартираме да преглеждаме Сидеров и Движение за права и свободи като едно цяло. Защото "Атака " някак постоянно е в синхрон с ползите на Доган, Пеевски и тяхната партия. Ето образци, отбелязва Иван Бедров за „ Дойче веле “.
Партиите оповестиха своите номинации за членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) от парламентарната квота. „ Атака” предложи Йордан Стоев, който преди време като прокурор отхвърли да проверява Делян Пеевски по сигнала на „ Протестна мрежа” против него, Цветан Василев и Николай Бареков. Откъде се познават Сидеров и Стоев - това не е обяснено. Но тази случайност припомня на една друга случайност отпреди пет години - тогава „ Атака” предложи за член на Висш съдебен съвет Ясен Тодоров, който през днешния ден е най-гласовитият бранител на позициите на основния прокурор, а думите му повтарят версиите и оценките за правосъдната система, споделяни от медиите на Пеевски. Конкретната номинациия е подписана тогава от някогашния народен представител от „ Атака” Николай Пехливанов, който през днешния ден към този момент е назначен за регионален шеф на София. Също по този начин инцидентно преди две години Пехливанов купува от майката на Пеевски ипотекирана в КТБ къща в центъра на София за над 2 милиона лв..
И още...
Влечението на Волен Сидеров към комфортни за Движение за права и свободи и Пеевски номинации не се изчерпва с тези случаи. „ Атака” предложи за министър на стопанската система някогашния началник на Агенцията за приватизация Емил Караниколов. В годините, когато към този момент съвсем няма приватизация, той подписва продажбата на „ Булгартабак” на офшорна компания, зад която - по думите на Цветан Василев - стои Пеевски. Караниколов подписва и продажбата на Дипломатическия клуб „ Бояна” на трима младежи без никакъв опит в бизнеса, които получават парцела с заем, а обвързваните с тях компании също водят към депутата от Движение за права и свободи. Отново Сидеров номинира за зам.-министър на финансите досегашния началник на Национална агенция за приходите Бойко Атанасов, назначен на поста от държавното управление на Пламен Орешарски, в което въздействието на тогавашния тандем Василев-Пеевски си беше напълно явно. Тогавашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи Светлозар Лазаров пък стана вторият в „ Атака” след Сидеров - това е индивидът, който бе назначен да управлява полицията, когато Пеевски планираше да оглави ДАНС.
"Златният пръст "
Най-неизличимият спомен за топлите връзки сред Сидеров и Движение за права и свободи е избирането на държавното управление на Орешарски през 2013 година. Тогава Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи имат тъкмо 120 депутати и точно Волен Сидеров обезпечава „ златния” един глас за нужния кворум от 121 народни представители. Разбира се, не стопира да приказва какъв брой противоконституционна партия е Движение за права и свободи, по какъв начин би трябвало да бъде неразрешена и така нататък Но класическият антитурски репертоар на Сидеров не му пречи да прави комфортни за Движение за права и свободи политически дейности. При такава синергия надали може да бъде изненада, че един някогашен евродепутат от „ Атака” - Слави Бинев, и един някогашен народен представител - Камен Петков, се оказаха в листите на Движение за права и свободи на последните избори. Какво пък толкоз да ги разделя?
Топла поддръжка от страна на Сидеров получи и Доган - при изгонването на някогашния водач на Движение за права и свободи Лютви Местан. На фона на условното разделяне на „ протурско” и „ проруско” крило в Движение за права и свободи, „ Атака” се нарежда в лагера на бранителите на Ахмед Доган - почти като през 2013 година, когато и Делян Пеевски можеше да разчита на другарски жест от страна на Волен Сидеров, който потегли на физическа разпра с протестиращите против избора на депутата от Движение за права и свободи за началник на ДАНС.
Защо е по този начин?
И още един индикативен сюжет: преди години в медиите изтича един явен фалшификат - докладна на самоубилия се някогашен шеф на кабинета на Доган за изплатена голяма сума пари на Волен Сидеров за предизборната акция през 2005 година. Тази интервенция има за цел да опровергае всички изказвания за тясна връзка сред Движение за права и свободи и „ Атака” - ето, това е фалшификат, стига с тези спекулации! Фактите обаче са пред очите на всички. И не са от през днешния ден. Още преди 20 години Сидеров е представител на „ Топенерджи” от съзвездието на „ Мултигруп”, а Движение за права и свободи извършва тогава ролята на политическо крило на групировката. Следва постоянно и комфортно подаване на топката сред двете партии, изключително в предизборни интервали, когато има потребност от сгъстяване на малцинствени и националистически гласоподаватели.
„ Атака” желае възбрана на Движение за права и свободи. Движение за права и свободи сочи с пръст страшилището „ Атака”. Волен Сидеров и навалица симпатизанти атакуват спокойно молещи се мюсюлмани пред софийската джамия, само че Движение за права и свободи няма проблем да не помни за това ненаказано закононарушение. А това, че от името на „ Атака” във властта се назначават хора, които са комфортни за Движение за права и свободи, е черешката върху цялата тази торта. Може да е връзка още по генезис, може да е финансова обязаност, може да е „ укротяване” през институциите - изключително на фона на правосъдните каузи против Сидеров. Но каквато и да е повода за трайната обич сред „ Атака” и Движение за права и свободи, значителното е, че тази обич към този момент е обществена. И може би ще ни бъде по-лесно, в случай че стартираме да одобряваме тези две партии като представители на едни и същи ползи в политиката.
Партиите оповестиха своите номинации за членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) от парламентарната квота. „ Атака” предложи Йордан Стоев, който преди време като прокурор отхвърли да проверява Делян Пеевски по сигнала на „ Протестна мрежа” против него, Цветан Василев и Николай Бареков. Откъде се познават Сидеров и Стоев - това не е обяснено. Но тази случайност припомня на една друга случайност отпреди пет години - тогава „ Атака” предложи за член на Висш съдебен съвет Ясен Тодоров, който през днешния ден е най-гласовитият бранител на позициите на основния прокурор, а думите му повтарят версиите и оценките за правосъдната система, споделяни от медиите на Пеевски. Конкретната номинациия е подписана тогава от някогашния народен представител от „ Атака” Николай Пехливанов, който през днешния ден към този момент е назначен за регионален шеф на София. Също по този начин инцидентно преди две години Пехливанов купува от майката на Пеевски ипотекирана в КТБ къща в центъра на София за над 2 милиона лв..
И още...
Влечението на Волен Сидеров към комфортни за Движение за права и свободи и Пеевски номинации не се изчерпва с тези случаи. „ Атака” предложи за министър на стопанската система някогашния началник на Агенцията за приватизация Емил Караниколов. В годините, когато към този момент съвсем няма приватизация, той подписва продажбата на „ Булгартабак” на офшорна компания, зад която - по думите на Цветан Василев - стои Пеевски. Караниколов подписва и продажбата на Дипломатическия клуб „ Бояна” на трима младежи без никакъв опит в бизнеса, които получават парцела с заем, а обвързваните с тях компании също водят към депутата от Движение за права и свободи. Отново Сидеров номинира за зам.-министър на финансите досегашния началник на Национална агенция за приходите Бойко Атанасов, назначен на поста от държавното управление на Пламен Орешарски, в което въздействието на тогавашния тандем Василев-Пеевски си беше напълно явно. Тогавашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи Светлозар Лазаров пък стана вторият в „ Атака” след Сидеров - това е индивидът, който бе назначен да управлява полицията, когато Пеевски планираше да оглави ДАНС.
"Златният пръст "
Най-неизличимият спомен за топлите връзки сред Сидеров и Движение за права и свободи е избирането на държавното управление на Орешарски през 2013 година. Тогава Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи имат тъкмо 120 депутати и точно Волен Сидеров обезпечава „ златния” един глас за нужния кворум от 121 народни представители. Разбира се, не стопира да приказва какъв брой противоконституционна партия е Движение за права и свободи, по какъв начин би трябвало да бъде неразрешена и така нататък Но класическият антитурски репертоар на Сидеров не му пречи да прави комфортни за Движение за права и свободи политически дейности. При такава синергия надали може да бъде изненада, че един някогашен евродепутат от „ Атака” - Слави Бинев, и един някогашен народен представител - Камен Петков, се оказаха в листите на Движение за права и свободи на последните избори. Какво пък толкоз да ги разделя?
Топла поддръжка от страна на Сидеров получи и Доган - при изгонването на някогашния водач на Движение за права и свободи Лютви Местан. На фона на условното разделяне на „ протурско” и „ проруско” крило в Движение за права и свободи, „ Атака” се нарежда в лагера на бранителите на Ахмед Доган - почти като през 2013 година, когато и Делян Пеевски можеше да разчита на другарски жест от страна на Волен Сидеров, който потегли на физическа разпра с протестиращите против избора на депутата от Движение за права и свободи за началник на ДАНС.
Защо е по този начин?
И още един индикативен сюжет: преди години в медиите изтича един явен фалшификат - докладна на самоубилия се някогашен шеф на кабинета на Доган за изплатена голяма сума пари на Волен Сидеров за предизборната акция през 2005 година. Тази интервенция има за цел да опровергае всички изказвания за тясна връзка сред Движение за права и свободи и „ Атака” - ето, това е фалшификат, стига с тези спекулации! Фактите обаче са пред очите на всички. И не са от през днешния ден. Още преди 20 години Сидеров е представител на „ Топенерджи” от съзвездието на „ Мултигруп”, а Движение за права и свободи извършва тогава ролята на политическо крило на групировката. Следва постоянно и комфортно подаване на топката сред двете партии, изключително в предизборни интервали, когато има потребност от сгъстяване на малцинствени и националистически гласоподаватели.
„ Атака” желае възбрана на Движение за права и свободи. Движение за права и свободи сочи с пръст страшилището „ Атака”. Волен Сидеров и навалица симпатизанти атакуват спокойно молещи се мюсюлмани пред софийската джамия, само че Движение за права и свободи няма проблем да не помни за това ненаказано закононарушение. А това, че от името на „ Атака” във властта се назначават хора, които са комфортни за Движение за права и свободи, е черешката върху цялата тази торта. Може да е връзка още по генезис, може да е финансова обязаност, може да е „ укротяване” през институциите - изключително на фона на правосъдните каузи против Сидеров. Но каквато и да е повода за трайната обич сред „ Атака” и Движение за права и свободи, значителното е, че тази обич към този момент е обществена. И може би ще ни бъде по-лесно, в случай че стартираме да одобряваме тези две партии като представители на едни и същи ползи в политиката.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ