Изборът на Герт Вилдерс в Нидерландия не е нито началото, нито края на засилващата се националистична тенденция в Европа
„ Крайно-дясната ” Партия на свободата евентуално ще диктува политиките в страната на лалетата в идната четирилетка и това напълно не е инцидентно
Знакова победа на здравия разсъдъка над деструктивните демократични политики в Европа или просто популизмът надви в парламентарните избори в Нидерландия, провели се преди дни? Първа политическа мощ там сега е партията на Герт Вилдерс, който предстоящо е определян от съперниците си като „ русофил ”, „ ислямофоб ” и „ рисково десен ”. Реално каквито и съвременни прилагателни да му лепят обаче народът в Нидерландия се изрече в поддръжка на Партия за свободата, която съществува от 2006 година и до момента не е имала толкоз съществено политическо показване. И напълно не е инцидентно, че това се случва тъкмо в този момент.
Герт Вилдерс е на 60 години и напълно умерено може да бъде избран като нидерландският аналог на българския политик Костадин Костадинов. Донякъде и неговата политическа кариера до момента и възможното ѝ бъдеще могат да се сравнят с тази на водача на „ Възраждане ”.
Отявлен популист? Не, по-скоро реалист и национал-консерватист. Поне в очите на едни. Политическите убеждения на Вилдерс могат да се изразят в няколко точки, които ясно и в действителност предстоящо резонират с локалното, немигрантско население на Нидерландия.
Той се бори за доста намаляне на налозите и държавните такси, които са мощно повишени. Негова концепция е смяна на Конституцията, която с корекциите да подсигурява доминирането на християнските, еврейските и човешки обичаи. Вилдерс упорства Европейският съюз да не се меси в държавната политика и да не се уголемява повече към други страни, изключително Турция. Иска Европейският парламент да бъде разхлабен като непотребен, а средствата, които Нидерландия дава към Европейски Съюз да се редуцират с милиарди евро.
Важна точка от програмата му, с която получи утвърждение от гласоподавателите преди дни, бе и желанието му да се забрани за 5 години напред миграцията на не-западни чужденци, както и да се ограничи правото на глас в локалните избори на същите. Да се забрани и финансирането на построяването на джамии и ислямски учебни заведения, както и непрестанно да се забрани проповядването на какъвто и да е различен език, отвън нидерландския.
Ако това звучи познато, има за какво. Но не е и инцидентно, че Герт Вилдерс върви с частна защита от най-малко 15 години насам. Да, подобен човек завоюва изборите в Нидерландия, посочена за стожер на модерния демократизъм.
Всъщност успеха на Партия на свободата не е индивидуален случай.
В последните години от ден на ден избори в Европа се вземат решение от това кой тъкмо ще обещае на народа си рационалните политики, които са доста по-добре дават отговор на неизказаните отзиви на хората.
В Германия известността на Алтернатива за Германия пораства. Финландия за пръв път преди няколко месеца образува първото си дясно държавно управление. Партия, оповестила се изрично срещу миграцията, за пръв път влезе в Народното събрание на Швеция. Льо Пен продължава да натрупа поддръжка и на предходните президентски избори стигна до балотаж с неуместния Еманюил Макрон, който продължава да прокарва лудо всички зелени политики, които му се спуснат от горната страна. Преди дни Испания видя най-сериозните си протестни шествия от октомври насам, когато започнаха демонстрациите.
Стотици хиляди маршируваха в столицата срещу опитите на последните определени депутати да образуват държавно управление с ляв уклон. Няма смисъл да загатваме Унгария, където консервативният Виктор Орбан изрично печели изборите с сходни на Герт Вилдерс хрумвания. Още по-малко има смисъл да загатваме Полша - една от страните, които в последните години се отличи като образец за положителни политики в контра на демократичните псалми. Там броят на ислямските мигранти е най-нисък в цяла Европа - едвам 0.2% от популацията, съпоставено с над 15 в Нидерландия да вземем за пример.
В този смисъл изборът на Герт Вилдерс не е инцидентен. Той е по-скоро отражение на една наклонност, за която по всичко проличава, че занапред ще се задълбочава. На Европа ѝ омръзна.
Някога считаните за концепция фикс остарели столици на Европа, предлагащи нов живот на излизащия от социализъм жаден за народна власт Българин, през днешния ден са превърнати в коптори. Стокхолм за поредна година задържа прякора си „ Столицата на изнасилванията ”. В Париж и Берлин има квартали, където полицията не върви. Същото е с Англия. В центъра на Амстердам съвсем не се чува нидерландска тирада. В сърцето на Европейски Съюз - Брюксел и Хага - също.
В същото време точно от там постановат пагубните политики за зелената сила, които покачват цените и усложняват към този момент по този начин или другояче комплицирания живот на хората. От там изброените столици следват и своите политики на свободна миграция, давайки леговище на непроверени човеци, до момента в който издържката за тях се покрива от прекалено високите налози на елементарния работещ човек. И е разумно и европеецът, и към този момент даже и българинът да задават елементарния въпрос: „ Докога? ”
Затова наричаните „ екстремно-десни ”, каквото и да значи това, печелят. И по тази причина евентуално ще продължат да го вършат в обозримото бъдеще. Само нека популистките им обещания да могат да бъдат облечени в вярното законодателство и да не се окажат просто следващата политическа неистина. Защото тогава бъдещето става неразбираемо.
Знакова победа на здравия разсъдъка над деструктивните демократични политики в Европа или просто популизмът надви в парламентарните избори в Нидерландия, провели се преди дни? Първа политическа мощ там сега е партията на Герт Вилдерс, който предстоящо е определян от съперниците си като „ русофил ”, „ ислямофоб ” и „ рисково десен ”. Реално каквито и съвременни прилагателни да му лепят обаче народът в Нидерландия се изрече в поддръжка на Партия за свободата, която съществува от 2006 година и до момента не е имала толкоз съществено политическо показване. И напълно не е инцидентно, че това се случва тъкмо в този момент.
Герт Вилдерс е на 60 години и напълно умерено може да бъде избран като нидерландският аналог на българския политик Костадин Костадинов. Донякъде и неговата политическа кариера до момента и възможното ѝ бъдеще могат да се сравнят с тази на водача на „ Възраждане ”.
Отявлен популист? Не, по-скоро реалист и национал-консерватист. Поне в очите на едни. Политическите убеждения на Вилдерс могат да се изразят в няколко точки, които ясно и в действителност предстоящо резонират с локалното, немигрантско население на Нидерландия.
Той се бори за доста намаляне на налозите и държавните такси, които са мощно повишени. Негова концепция е смяна на Конституцията, която с корекциите да подсигурява доминирането на християнските, еврейските и човешки обичаи. Вилдерс упорства Европейският съюз да не се меси в държавната политика и да не се уголемява повече към други страни, изключително Турция. Иска Европейският парламент да бъде разхлабен като непотребен, а средствата, които Нидерландия дава към Европейски Съюз да се редуцират с милиарди евро.
Важна точка от програмата му, с която получи утвърждение от гласоподавателите преди дни, бе и желанието му да се забрани за 5 години напред миграцията на не-западни чужденци, както и да се ограничи правото на глас в локалните избори на същите. Да се забрани и финансирането на построяването на джамии и ислямски учебни заведения, както и непрестанно да се забрани проповядването на какъвто и да е различен език, отвън нидерландския.
Ако това звучи познато, има за какво. Но не е и инцидентно, че Герт Вилдерс върви с частна защита от най-малко 15 години насам. Да, подобен човек завоюва изборите в Нидерландия, посочена за стожер на модерния демократизъм.
Всъщност успеха на Партия на свободата не е индивидуален случай.
В последните години от ден на ден избори в Европа се вземат решение от това кой тъкмо ще обещае на народа си рационалните политики, които са доста по-добре дават отговор на неизказаните отзиви на хората.
В Германия известността на Алтернатива за Германия пораства. Финландия за пръв път преди няколко месеца образува първото си дясно държавно управление. Партия, оповестила се изрично срещу миграцията, за пръв път влезе в Народното събрание на Швеция. Льо Пен продължава да натрупа поддръжка и на предходните президентски избори стигна до балотаж с неуместния Еманюил Макрон, който продължава да прокарва лудо всички зелени политики, които му се спуснат от горната страна. Преди дни Испания видя най-сериозните си протестни шествия от октомври насам, когато започнаха демонстрациите.
Стотици хиляди маршируваха в столицата срещу опитите на последните определени депутати да образуват държавно управление с ляв уклон. Няма смисъл да загатваме Унгария, където консервативният Виктор Орбан изрично печели изборите с сходни на Герт Вилдерс хрумвания. Още по-малко има смисъл да загатваме Полша - една от страните, които в последните години се отличи като образец за положителни политики в контра на демократичните псалми. Там броят на ислямските мигранти е най-нисък в цяла Европа - едвам 0.2% от популацията, съпоставено с над 15 в Нидерландия да вземем за пример.
В този смисъл изборът на Герт Вилдерс не е инцидентен. Той е по-скоро отражение на една наклонност, за която по всичко проличава, че занапред ще се задълбочава. На Европа ѝ омръзна.
Някога считаните за концепция фикс остарели столици на Европа, предлагащи нов живот на излизащия от социализъм жаден за народна власт Българин, през днешния ден са превърнати в коптори. Стокхолм за поредна година задържа прякора си „ Столицата на изнасилванията ”. В Париж и Берлин има квартали, където полицията не върви. Същото е с Англия. В центъра на Амстердам съвсем не се чува нидерландска тирада. В сърцето на Европейски Съюз - Брюксел и Хага - също.
В същото време точно от там постановат пагубните политики за зелената сила, които покачват цените и усложняват към този момент по този начин или другояче комплицирания живот на хората. От там изброените столици следват и своите политики на свободна миграция, давайки леговище на непроверени човеци, до момента в който издържката за тях се покрива от прекалено високите налози на елементарния работещ човек. И е разумно и европеецът, и към този момент даже и българинът да задават елементарния въпрос: „ Докога? ”
Затова наричаните „ екстремно-десни ”, каквото и да значи това, печелят. И по тази причина евентуално ще продължат да го вършат в обозримото бъдеще. Само нека популистките им обещания да могат да бъдат облечени в вярното законодателство и да не се окажат просто следващата политическа неистина. Защото тогава бъдещето става неразбираемо.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ