Крайно атрактивно видео, заснето през 1977 г. в Слънчев бряг,

Крайно атрактивно видео, снимано през 1977 година в Слънчев бряг, буди същинска носталгия и стотици мнения измежду потребителите в обществените мрежи. То е качено в канала на „ Българските филми “ в YouTube и съставлява къс, документален клип, показващ какъв е животът в курорта.
Вгледа ли се човек, обаче, ще открие и различен индикативен факт – на фрагментите няма нито един човек, който да е с наднормено тегло. И българите, и чужденците са с идеално телосложение. Някои от потребителите, забелязали парадокса, разясняват, че за всичко това е отговорна сегашната храна, цялостна с всевъзможни консерванти и примеси.
„ Едно време ядахме чиста храна и вижте какъв е резултатът. А в този момент, в случай че отидете в Слънчев бряг, на всеки два метра има тлъст човек, всичко това е освен от метода ни на живот, само че и от нещата, с които ни хранят “, разяснява Петрана Стоева.

Под клипа с носталгия пишат и руснаци.
„ Имаше още природа, дървета, всичко по този начин прелестно, локалните българи са доста добър народ “, написа Елена Премидрова. „ Социализъм, но я какъв брой е зелено и пространно!!! В Кубан вършиха страхотни омлети, а в менюто им пишеше “Хемендекс ” с яйца и шунка.
Прибираха ти парите на входа и ти даваха едни купони. Но имаше шир, вкусна храна и доста дюни. А в този момент, като предградие в немски град- единствено бетон, немци и надрусани англичани. Как успяхме да напълним този прекрасен курорт със западноевропейски пропадняци “, разяснява консуматор с прякор Annelis D.Broekhuis.

А ето и още мемоари от почивката на море по времето на социализма:
Бяхме относително небогати, само че ваканцията на морето беше радостна, шумна и всички бяхме щастливи
Някога почивките не бяха бленуван мираж, нито дълго планувано събитие. Не се правеха резервации за лятото още през зимата. Нямаше олинклузив и такива лиготии като море за един уикенд.
Когато нашите вземеха отпуска, товарехме багажника на москвича, събирахме съвсем цялата мебелировка – тенджери, тигани, легени, като че ли се готвехме за война. Безкрайните мерки не минаваха без разправи и дори кавги за купищата куфари и торби, с които майка ми товареше багажника.
Взимахме няколко торбички за повръщане по пътя и потегляхме. Който нямаше кола, хващаше нощния трен до Бургас. На морето оставахме най-малко 15 дни. А не като в този момент, когато колкото да измолваме седмица отпуска, пък и нямаме пари да си позволим по-дълга почивка.

Инфо: Лупа