Краят на Ислямска държава“ (започнала житейския си път като ИДИЛ

Краят на „ Ислямска страна “ (започнала житейския си път като ИДИЛ – Ислямска страна в Ирак и Леванта, б.р.) е напълно близо. Толкова близо, че районните играчи към този момент загърбват досегашните алианси против общия зложелател и се обръщат един против различен – в борба за това кой какво следва да „ наследи “ след погрома й.

Залповото начало на този предстоящ и взривоопасен развой бе даден от кюрдския водач Масуд Барзани с реализирането на Рефендума за самостоятелност на Иракски Кюрдистан на 25 септември.

Този самоуверен ход подплаши Ирак, който с мъчителна мощ осъзна действителната заплаха от разпад или загуба на голяма и значима част от територията си. А мълчанието и неналичието на недвусмислено „ не “ към Ербил от американска страна в допълнение наля вода в мелницата на антикюрдските настроения в Багдад, подклаждайки подозрението за западна поддръжка за самодейността. Наличието на кюрдски малцинства и страховете за териториалната целокупност активизираха и Турция, Сирия и Иран да смажат в зародиш добиващата действителни контури кюрдска държава. И в случай че до момента проектите за „ наследството “ на ИДИЛ бяха чертани внимателно и тихо в подтекста на общите старания по смазването й, през днешния ден на картата нещата се слагат напълно намерено.

Съгласуван или не със Съединени американски щати, кюрдският референдум бе една велика стратегическа неточност, тъй като на процедура унищожи и дребните шансове на този народ да сътвори своя самостоятелна страна. Основен знаков американски съдружник в борбата против ИДИЛ на терен и с голям принос във военните дейности, кюрдският фактор е възприеман и като значим лост за прозападно въздействие в целия район.

Сблъсъкът на Ирак с Кюрдистан

Ударното военно нахлуване на централното иракско държавно управление от началото на седмицата в оспорваните от кюрди и иракчани северни региони и най-много в Киркук и Синджар е повратна точка в кюрдската сага.
Специалните отряди и иракските военни елементи, покрепяни от ирански шиитски милиции като Ал-Хашд Ал-Шааби, бяха привествани от арабите в смесените региони, които не желаеха да стават част от една самостоятелна кюрдска страна. А Багдад съумя да наложи цялостен боен надзор над Киркук – петролното сърце на региона и главен приходоизточник в кюрдските проекти. Военната база К1, летището, административните здания – през днешния ден на всички места се вее иракското знаме. С нашествието си на север Ирак резервира териториалната си целокупност, а завладяването на Киркук и петролните му кладенци действително направи невероятно стопанското оцеляване на една самостоятелна кюрдска страна в Ирак.

Новите територии

Само за ден-два Кюрдистан загуби големите териториални придобивки в борбата против ИДИЛ. Припомняме, че новите територии бяха увеличени с 40% в областите, където преди време постоянната иракска войска бе побягнала при конфликта с Халифата.

Очакванията, че иракският министър председател Абади ще пази американските ползи в района, не се оправдаха. С дипломатична маневра той се отвори към Техеран, парирайки възможен проект за основаването на самостоятелна кюрдска страна за сметка на иракски територии.

Всичко това – в цялостен прорез с политиката на Израел и Съединени американски щати в Близкия изток, които гледат на кюрдите като на натурален съдружник и проводник на техните стратегически ползи в района.

Разочаровани от развоя на събитията, през днешния ден безстрашните воини пешмерга без пердах изоставят селища и градове. На политическо равнище кюрдите също не съумяха да покажат единение, а почитателите на техните водачи в Ирак  – Барзани и починалият към този момент Талабани  – се упрекват взаимно в изменничество и сделки с Багдад или в самоцелни и застрашаващи Ербил политически актове. Като Референдума, да вземем за пример.

Позицията на Съединени американски щати е основна за развързване на гордиевия възел в спора. Неутрална все още, Съединени американски щати на процедура поддържа премиера на Ирак Хайдер Ал-Абади – а кюрдите надлежно се усещат предадени.
Геополитически алтернативата пред Съединени американски щати през днешния ден не е кого да поддържат – кюрдите или иракското държавно управление. И едните, и другите са американски съдружници, получаващи милиарди в борбата с ИДИЛ, тренирани и подкрепяни по земя и въздух при набезите им против общия зложелател. Големият залог за Съединени американски щати през днешния ден е по-скоро Ирак да не навлезе неповратимо в орбитата на въздействие на Иран – най-върлия зложелател и противник на Съединени американски щати в Близки изток. Колкото и да е мъчително за кюрдите, американската поддръжка за държавното управление в Ирак е от основно значение сега и в пост-ИДИЛ среда сигурно е топ-приоритет.

И още един значим приоритет: да се парира укрепване на оста Сирия, Ирак и Иран, подкрепяна от Турция – призрачен сън за стратезите в Белия дом и Пентагона…

Кой печели от обстановката?

От войната против ИДИЛ и гражданската война в Сирия огромният победител към този момент се оказва Иран, чиято сфера на въздействие набъбна неимоверно в Ирак и Сирия. Ситуация, която сигурно изнервя Тел Авив и няма да остане просто по този начин.

Днес Доналд Тръмп се готви да начертае ясни разграничителни линии, които Иран не трябва да прекрачва в Ирак, а кюрдските ползи най-вероятно са отсрочени за неопределен срок – най-малко до момента в който Ирак не попадне безапелационно още веднъж в орбитата на въздействие на американската дипломация.
Едно обаче е несъмнено – краят на ИДИЛ не е завършек на напрежението в района. Дори напротив…