Край Врачанския Балкан един майстор продължава да кове песента на

Край Врачанския Балкан един занаятчия продължава да кове песента на файтона. От 80 години Анко Анков от село Костелево твори старинни транспортни средства. Екипът ни се срещна с него край ковашкото огнище, с цел да ви потопи в живата история на занаята.

Анко Анков или занаятчия Анко е на 94 години и живее в село Костелево. Казва, че да правиш карети е като да си създател, да създаваш за другите. Занаята наследява от дядо си - боен музикант и ковач. Самият Анко стартира да майстори в края на Втората международна война.

„ Когато отидох у техникума да изучавам, тогава направихме 85 каруци за фронта. Всички работеха - от шефа до чистачката. Няма обед, няма това, трябваше за фронта да са пратят обозни каруци 85 ", спомня си майсторът.

Майстор Анко развива занаята си при най-хубавите. На песента на файтона се учи в школата на именития кочияш и бизнесмен Мито Розов. Неговата фабрика трансформира превоза в България, както и живота на Анко Анков.

„ Мито Розов прави най-хубавите карети у целия свят. Във Виена печели златен орден. Във фабриката научих доста работи, дето има една дума - художници у работата, не майстори, а художници. И ковачите, и бояджиите, и тапицерите. Доведоха тапицери от Чехия да ме научат по какъв начин се прави тапицерията на файтона ", споделя Анко Анков.

Анко се занимава с коларство доникъде на 50-те години, когато докарват електрокарите и стартира да работи с новите машини.

Пенсионира се през 1991 година на 61 години, когато стартира да реставрира и основава карети. Не може да преброи всички транспортни средства, които е направил, само че през днешния ден продължава да твори в своята работилница.

Когато го помолихме да ни открехне вратата към своя поминък, той ни заведе до ковашкото огнище. Там, измежду привидния хаос от принадлежности, той дялка нота по нота песента на файтона, по този начин както го прави към този момент 80 години.

„ Файтонът е най-луксозното транспортно средство. На времето всички генерали, царе и така нататък са се возили с файтон. Файтонът е първокласно транспортно средство. Кабриолетът е за селски чорбаджии ", споделя майсторът на карети.

„ За един файтон съвсем две години му трябват. Всичко като е на ръка, става доста постепенно ", споделя 70-годишната щерка на Анко Валя Анкова, която е непрекъсната опора в живота на татко си.

„ Аз не го мисля. Той в този момент пробива с дрелка и по този начин. Да, на 90 години се опасявам, аз не се тормозя. Но той споделя, че си е убеден и си работи. Това му е като терапия на него, това го зарежда. Железата, тази пепел, от която доста се нервирам, че се цапа, само че това го зарежда ", споделя Валя Анкова.

Доведохме Валя и Анко в Етнографския музей във Враца, с цел да ни покажат най-запазените карети на майстора, които са към момента преносими.

„ Някога занаятчия да ти влезе у къщата, ти не знаеш по какъв начин да го уважиш. Сега няма почитание. Имаше по едно време и след това изчезна. Нека ми създадат колело, да се откри някой човек в България и да създадем не файтон, а колело Това е в метафоричен смисъл - „ да откраднеш поминък ". Нямаш ли си го вътре, не можеш да го откраднеш ", споделя майсторът.

Въпреки че шумът на трафика заглушава песента на файтона, занаятчия Анко продължава да основава за своите внуци и от ръцете му не стопира да звучи музика.

И до момента в който поддържа пламъка на своя поминък, занаятчия Анко няма да бъде надбяган от времето, а песента на файтона ще продължава да звучи.