Сблъсък на цивилизации разкриха при мащабните разкопки край Дамяница
Край село Дамяница, южно от Сандански, сега вървят най-мащабните археологически изследвания на праистория в света. Заради идния градеж на лот 3 на автомагистрала „ Струма ", археологическите разкопки би трябвало да приключат напълно през ноември. Затова са мобилизирани над 250 служащи и 65 археолози, които работят там, оповестява Българска национална телевизия.
Дамяница към този момент притегли вниманието на учени от целия свят. Праисторическите обекти са от най-трудните, а тук за малко време се разкриват невероятни детайлности от неолита.
Историята не помни толкоз огромни археологически разкопки. Тя не помни и на половина от тези мащаби, само че в тази ситуация мащабите са значими, тъй като дават изключителна опция да се види и да се разбере организацията на живот на едни хора, пристигнали тук преди повече от 7 хиляди години. Това са първите земеделци по тези земи.
Този обект бележи целия професионален път на Малгожата Кребска - част от българо-полска експедиция, почнала да изследва праисторията тук преди 30 години. И избавителните разкопки в този момент за нея са златен късмет да изследва всичко единствено за един сезон. В момента са разкрили изцяло остатъците на една постройка с изненадващо доста пещи в нея.
„ Едно от огнищата е с доста забавна бъбрековидна форма. Там виждате още едно огнище също с перваз. Интересното в тази ситуация е, че вътре намерихме четири съда. И за нас беше мистерия, тъй като тук се намират шест такива огнища. Първоначално ние ги определихме като хлебарна за изпичане на самун, само че след това покрай една от тях намерихме една скара и най-вероятно това са пещи за изпичане на керамика. Това е индустриален център за изпичане на керамика ", разгласи въодушевено Малгожата Кребска, която е началник на археологическите разкопки.
Макар и преди 7 хиляди години, съществуването на индустриален център не е чак толкоз изненадващо. Преселниците тук се числят към най-напредналата за времето си праисторическа просвета в света - винчанската.
Само няколко метра настрана се виждат доказателствата за специализацията, реализирана от керамичния център.
В прилежаща постройка са останали следи от питос или огромен глинен съд за предпазване на зърно, вкопан в земята и излишък от дъното на съд с дупки.
Има данни за съществуване на огромни стада наедрял добитък, което изяснява и невероятната непримиримост на прахората да населяват в тази котловина - макар честите потопи, които са унищожавали къщите им. Следи от периодически бедствия личат на доста места, както демонстрира Кребска.
Мащабните изследвания дават опция на учените да проследят тук конфликт на две разнообразни култури - на винчанската - на пришълците, пристигнали от Север - и на южните, пристигнали от Гърция с рисуваната си керамика.
„ Имало е някакъв конфликт, тъй като регистрирахме опожаряване на това по-ранно населено място. Има опожарени къщи ", споделя Кребска.
Дали при конфликти или произшествия, пожарите оставят трайни следи от структурите на жилищата им. Иначе със стени от глина и плет, те от дълго време са изтлели.
В менюто на тези първи хора влизал лимец, ечемик, грах и леща, които несъмнено не са локални сортове. Първите са си ги донесли от Плодородния полумесец по поречието на реките Тигър и Ефрат. Към така наречен неолитен пакет, който те са си донесли от там, влизат също по този начин кравите, овцете, козите и свинете.
На място са открити фигурки и идолчета - творби на изкуството на тези антични хора.
Колекцията от идолчетата събрана до момента в действителност е доста впечатляваща. Всяко едно със присъщи черти на лицето, с очи като кафени зърна. Най скъпа наподобява дрънкулка на змия от нефрит - добре непокътната, локална направа. Но пък пумпалът буди нездраво любознание поради безредната си декорация.
„ Вече Рим е стъпил крепко в провинция Македония с една римска, селска виличка, проведена към този павиран двор. Дошли са тук, тъй като е доста плодородно и тъй като най-големият им градски център Хераклея е на близо ", изяснява Сирма Алексова, също началник на разкопките.
Людмил Вагалински, теоретичен съветник, прецизира:
„ Вероятно имаме най-ранната в българската територия римска вила „ рустика ", т.е. чифлик. Това е бил зеленчуков пояс към Хераклея, както София има хранителен пояс.
„ Животът в тази виличка е траял до 15-а година сл. Хр. След това имаме доста устойчиво опожаряване, с доста стрели. Така животът тук прекъсва. Пожарът е засвидетелстван и в Хераклея ", споделя още Алексова.
През трети век още веднъж има следи от селскостопански чифлик, през четвърти - също. Но опитите престават - в равното са незащитени. Кратко комплициране внася откриването на военен шлем, само че евентуално става дума за наличието на ковач, който събира желязо за скрап. Така че след неолита, автомагистралата в този момент е идващото значимо събитие в долината на Струма.
Дамяница към този момент притегли вниманието на учени от целия свят. Праисторическите обекти са от най-трудните, а тук за малко време се разкриват невероятни детайлности от неолита.
Историята не помни толкоз огромни археологически разкопки. Тя не помни и на половина от тези мащаби, само че в тази ситуация мащабите са значими, тъй като дават изключителна опция да се види и да се разбере организацията на живот на едни хора, пристигнали тук преди повече от 7 хиляди години. Това са първите земеделци по тези земи.
Този обект бележи целия професионален път на Малгожата Кребска - част от българо-полска експедиция, почнала да изследва праисторията тук преди 30 години. И избавителните разкопки в този момент за нея са златен късмет да изследва всичко единствено за един сезон. В момента са разкрили изцяло остатъците на една постройка с изненадващо доста пещи в нея.
„ Едно от огнищата е с доста забавна бъбрековидна форма. Там виждате още едно огнище също с перваз. Интересното в тази ситуация е, че вътре намерихме четири съда. И за нас беше мистерия, тъй като тук се намират шест такива огнища. Първоначално ние ги определихме като хлебарна за изпичане на самун, само че след това покрай една от тях намерихме една скара и най-вероятно това са пещи за изпичане на керамика. Това е индустриален център за изпичане на керамика ", разгласи въодушевено Малгожата Кребска, която е началник на археологическите разкопки.
Макар и преди 7 хиляди години, съществуването на индустриален център не е чак толкоз изненадващо. Преселниците тук се числят към най-напредналата за времето си праисторическа просвета в света - винчанската.
Само няколко метра настрана се виждат доказателствата за специализацията, реализирана от керамичния център.
В прилежаща постройка са останали следи от питос или огромен глинен съд за предпазване на зърно, вкопан в земята и излишък от дъното на съд с дупки.
Има данни за съществуване на огромни стада наедрял добитък, което изяснява и невероятната непримиримост на прахората да населяват в тази котловина - макар честите потопи, които са унищожавали къщите им. Следи от периодически бедствия личат на доста места, както демонстрира Кребска.
Мащабните изследвания дават опция на учените да проследят тук конфликт на две разнообразни култури - на винчанската - на пришълците, пристигнали от Север - и на южните, пристигнали от Гърция с рисуваната си керамика.
„ Имало е някакъв конфликт, тъй като регистрирахме опожаряване на това по-ранно населено място. Има опожарени къщи ", споделя Кребска.
Дали при конфликти или произшествия, пожарите оставят трайни следи от структурите на жилищата им. Иначе със стени от глина и плет, те от дълго време са изтлели.
В менюто на тези първи хора влизал лимец, ечемик, грах и леща, които несъмнено не са локални сортове. Първите са си ги донесли от Плодородния полумесец по поречието на реките Тигър и Ефрат. Към така наречен неолитен пакет, който те са си донесли от там, влизат също по този начин кравите, овцете, козите и свинете.
На място са открити фигурки и идолчета - творби на изкуството на тези антични хора.
Колекцията от идолчетата събрана до момента в действителност е доста впечатляваща. Всяко едно със присъщи черти на лицето, с очи като кафени зърна. Най скъпа наподобява дрънкулка на змия от нефрит - добре непокътната, локална направа. Но пък пумпалът буди нездраво любознание поради безредната си декорация.
„ Вече Рим е стъпил крепко в провинция Македония с една римска, селска виличка, проведена към този павиран двор. Дошли са тук, тъй като е доста плодородно и тъй като най-големият им градски център Хераклея е на близо ", изяснява Сирма Алексова, също началник на разкопките.
Людмил Вагалински, теоретичен съветник, прецизира:
„ Вероятно имаме най-ранната в българската територия римска вила „ рустика ", т.е. чифлик. Това е бил зеленчуков пояс към Хераклея, както София има хранителен пояс.
„ Животът в тази виличка е траял до 15-а година сл. Хр. След това имаме доста устойчиво опожаряване, с доста стрели. Така животът тук прекъсва. Пожарът е засвидетелстван и в Хераклея ", споделя още Алексова.
През трети век още веднъж има следи от селскостопански чифлик, през четвърти - също. Но опитите престават - в равното са незащитени. Кратко комплициране внася откриването на военен шлем, само че евентуално става дума за наличието на ковач, който събира желязо за скрап. Така че след неолита, автомагистралата в този момент е идващото значимо събитие в долината на Струма.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ