Край пътя до селото стояло едно старо, изсъхнало дърво. Една

Край пътя до селото стояло едно остаряло, сухо дърво.

Една нощ, по същия път вървял апаш. Видял отдалеко силуета на дървото и помислил, че е служител на реда, който дебне в засада. Изплашил се и избягал в противоположната посока и не спрял да тича, до момента в който дървото не се изгубило от погледа му.

На идната вечер минал влюбен млад мъж. Забелязал елегантен контур в далечината и си помислил, че това е неговата обичана, която от дълго време го чака. Сърцето му радостно запърхало. Усмихнал се и се затичал напред. Искал да стигне до обичаната си допустимо най-скоро и да не губи даже минутка от времето, което ще прекарат дружно.

Но дървото си останало дърво.

А ние виждаме единствено това, което съзнанието ни кара да виждаме. Това може да са най-искрените ни копнежи или най-големите ни страхове. Зависи от нас!