Край морето (By the sea) е третият режисьорски опит на

" Край морето " ( " By the sea " ) е третият режисьорски опит на Анджелина Джоли. Самата тя е написала сценария  и извършва основната роля. Неин сътрудник във кино лентата е брачният партньор ѝ по това време Брад Пит. “By the sea " получава най-вече отрицателни оценки и съвсем никакво внимание от публиката. Едва в този момент, след формалната разлъка на най-известната двойка в света и нестихващите кавги посред им, критици и аудитория се завръщат към кино лентата. Дали в действителност творбата на Джоли е " план на суетата “, " върхът на нездравословния ѝ егоизъм “, " следващият мегаломански театър “? Или сполучливо проучване на трагичната природа на всяка връзка? " Ролинг Стоунс “ написа, че филмът не е шедьовър, само че би трябвало да сме признателни на Джоли, че го е направила. Със сигурност най-небрежно съвършената жена в света е могла да се сложи в друга светлина. Любопитно е всичко, което Анджелина дава на своя персонаж – пастелните тонове, съвършените, само че задушаващи облекла, съдбовната меланхолия, мъртвия тембър. Филмът е хубав, тъй като и Джоли и Пит постоянно ще бъдат самобитен пример за непреходна хубост. Отвратително грациозен е апартаментът, в който отсядат, отблъскващо кокетни са локалното кафене и магазин, излишно радостни са останалите курортисти, шумът на морето е дразнещо успокоителен. Сякаш цялото благополучие на света не е основано за тях.

Ванеса (Неса) и Роланд са дружно от 14 години. Действието се развива през 70-те години във френски крайбрежен курорт. Неса е някогашна танцьорка, а Роланд публицист в сериозна креативна рецесия. Бракът им също е в непреодолима рецесия и с идването си целят да оправят всичко. Дори филмът да може да бъде категоризиран като " упорит, само че несполучлив “ то началото е задоволително, с цел да простиш на остатъка. Неса и Роланд пътуват с кабриолет на фона на песента на Jane Birkin – Jane B. Песен, чийто текст е въодушевен от пасажи от " Лолита “, а мелодията е интерпретация на " Прелюдия № 4 " на Шопен. Неса носи безумна шапка и уверена съм на Джоли и е било извънредно мъчно да открие аксесоар, който не ѝ стои съвършено.

Когато слизат от автомобила, Неса пристъпва постепенно, оглежда се някак пренебрежително, леко залита, сходно на човек купонясвал безкрай седмици наред и постепенно промълвява: " I smell fish. “ Реплика, от която те напушва смях.  Двамата отиват в локалното кафене, което ще се трансформира в главно леговище на Роланд и си поръчват по бързо пиво (джин за него, бяло вино за нея).   " Какво ви води насам? “, пита притежателят Мишел. " Искахме да се махнем от всичко “, отвръща Роланд. " Добро място за задачата “, установи Мишел, " както и всяко друго “. Двамата се настаняват във краткотрайното си укритие, разместват мебелите, с цел да сложат писателското бюро на Роланд до прозореца и поставят началото на 40-минутна вакханалия на депресията и меланхолията. Разбира се, за мен да следя обезверени красиви хора в напълно елегантна конюнктура е същинска приятност и наслаждение, само че съм склонна да позволи, че не всеки се бори със същата сензитивност. Разменят се реплики като:

– Have a nice day! (Роланд, когато излиза да написа в кафенето)

– I won’t. (Неса)

– I know. Love you.

Когато Мишел споделя на Роланд, че брачната половинка му е очарователна, той стачкува. " О, не, тя не е очарователна. Всъщност, може да наподобява отявлено груба на хората. Но надълбоко в себе си е прелестна, да “. Според мнозина, тази имитация, написана от Джоли е директна отпратка към личния ѝ тежък темперамент.

Друга отпратка, която безспирно се разяснява е алкохолизмът на Роланд. Проблем, за който Брад Пит призна напълно неотдавна и който се оказа причина за раздялата на паметната двойка. " Можех да надпия руснак със личната му водка “, споделя Пит в последното си изявление. Всеки ден Роланд отива в кафенето на Мишел,за да написа и всеки ден се прибира мъртвопиян. " За да си несполучлив публицист, би трябвало да направиш опит, а ти си просто алкохолик. “, декларира му Неса. " Надявам се, когато се прибера още веднъж да си се нагълтала с приспивателни, с цел да не слушам противния ти глас “, отвръща ѝ той.

" Беше толкоз хубаво “, споделя Роланд на Мишел, " имахме живот, който никой не може да си показа. Ню Йорк. На върха. Бях публицист. Бях шибан публицист. А когато тя излезеше на сцената. О-ляля. Какво тяло. Тя беше щастлива. Във тази втора фаза на живота някои хора имат деца, други живеят един за различен. А какво направихме ние? В какво се превърнахме? Не знам. “

В различен филм бихме могли да кажем, че всичко се трансформира, когато в прилежащата стая се нанася млада двойка по време на медения си месец. Нещата се трансформират, несъмнено, само че по един муден, изстрадал, равнодушен метод. Неса открива дупка в стената и стартира да следи двойката. Изглежда, че когато са сами в стаята си, те са същите каквито са на открито. Смеят се и вършат обич. И нищо друго. Техният апартамент не крие секрети и обезсърчение, не е леден и беззащитен. Той е светлото продължение на тяхното благополучие. Но е толкоз елементарно да си благополучен първоначално? Въпросът е какво да правиш по-късно?

Скоро и Роланд открива дупката в стената. А малко по-късно наблюдението се трансформира в главен ключ за връзка сред двамата. Започва игра сред двете двойки, предизвикана и измисляна основно от Ванеса. Но не тежка, психическа, напрегната, полова, еротична или ярка игра. А някак нелепа и плоска, и въпреки всичко с лек смешен нюанс, който оцених.

Оказва се, че разпадът на двойката е почнал преди три години, когато са почнали да вършат опити да имат деца. И няколко пъти опитите са били несполучливи. " Аз съм безплодна, безплодна “, крещи Ванеса във крайна кулминационна точка на кино лентата.

Когато четиримата пият пастис в кафенето на Мишел, младоженците питат Ванеса с какво се занимава: " С безусловно нищо “, отвръща тя и сетне срамежливо свежда взор. " Всъщност бях танцьорка “. “О, танцьорка “, възхищават се те, " какво стана “. " Нищо “, подвига плещи тя. " Остарях. “

Разбира се, невероятно е да повярваме, че Анджелина Джоли ще остарее. Трудно е да си представим, че Даниел–Дей Луис е зарязал Изабел Аджани. Болезнено е да мислим и за личните си провали и неуспехи. Че не сме изпълнили своята задача, че към този момент не си публицист, не си обичан, не си мечтан, не си на сцената. Вече не си и толкоз хубав. Времето сграбчва всеки в клопката на тихото обезсърчение и полуда. Онези безумци от  прилежащия апартамент след време ще се взират в друга дупка, в друга стена и ще следят какви са били, с цел да осъзнаят в какво са се трансформирали.

Накрая Роланд съумява да напише книгата и с Ванеса още веднъж потеглят с кабриолета. Пак слушаме Jane Birkin.

Двойката от екрана съумя да се оправи и да остане дружно. Иронично, не съумя да направи същото и в живота.