84 важни поста в държавата стоят без титуляри заради НС
Краткият живот на последните четири Народното събрание остави без титуляри 84 значими поста в страната. Редица институции работят с изтекли мандати, а други са в понижен състав поради непопълнена парламентарна квота.
Пред Народното събрание стоят голям брой избори на членове на регулаторни органи и на държавни комисии. Например мандатът на ръководителя на КЕВР е изминал още през април 2020 година. Парламентът, който излъчи кабинета „ Петков ” избра нов, само че съдът разгласи решението за противоконституционно. С изминал мандат е и гуверньорът на Българска народна банка. А непопълнената квота в правосъдната власт пък съгласно адвокати изправя страната ни пред конституционна рецесия.
Вече 9 месеца арбитър Явор Колев не може да заеме новото си работно място като член на Висшия правосъден съвет, въпреки и да беше определен от квотата на съдиите още предишното лято. Причината – Народното събрание по този начин и не избира свои представители, поради което Висш съдебен съвет не може да проработи.
„ За Висш съдебен съвет това е казус – първият състав, който не може да встъпи от октомври предходната година. На процедура се получава едно такова положение като на доживотност на настоящите членове на тези органи ”, разяснява пред Нова телевизия Явор Колев, ръководител на Административния съд - Пловдив, определен за член на Висш съдебен съвет.
Три години повече работи и актуалният състав на правосъдния инспекторат. Това е органът, който следи за постепенно правораздаване и пред който магистратите афишират имуществото си.
„ Добре, в този момент приехме, че на Инспектората е изминал мандатът, той продължава своите функционалности. Утре ще приемем същото за Висш съдебен съвет. Някой ден ще стигнем и до основния прокурор. Ако и за него приемем по този начин, можем ли в един миг да осъмнем с основен прокурор с безграничен мандат? ”, пита Петър Славов – правист и някогашен народен представител.
За да бъдат определени членове на Висш съдебен съвет и на инспектората, са нужни най-малко 160 депутатски гласа.
„ Много е значимо да не стават на правилото на политически пазарлък, както видяхме, че беше определен последният състав на Висш съдебен съвет ”, разяснява Славов.
А парламентарната рецесия към този момент се отразява и на магистратите, счита някогашният член на Висш съдебен съвет Ясен Тодоров.
„ Народно събрание е дебитор на правосъдната система, тъй като не е избрало органа, който я управлява, не е гласувало бюджет на правосъдната система, което извънредно я затруднява и в този момент би трябвало да прави някакви финансови еквилибристики ”, изясни Ясен Тодоров.
Вместо в цялостния си състав от 12 души Конституционният съд заседава с 10. Квота, отново непопълнена от Народното събрание.
„ В момента гледаме едно лавинообразно струпване на броя на органите, които не могат да се конституират ”, изясни Явор Колев.
„ Тези, които развяват знамето на правосъдната промяна и от години се популяризират с нея, не извършват обикновените си отговорности като народни представители ”, счита Ясен Тодоров – зам.-директор на Национална следствена служба, някогашен член на Висш съдебен съвет.
Антикорупционната комисия пък е без титуляр от януари предходната година, когато Сотир Цацаров подаде оставка. Оттогава краткотраен началник е заместникът му Антон Славчев. Неговият мандат изтича следващата година.
Пред Народното събрание стоят голям брой избори на членове на регулаторни органи и на държавни комисии. Например мандатът на ръководителя на КЕВР е изминал още през април 2020 година. Парламентът, който излъчи кабинета „ Петков ” избра нов, само че съдът разгласи решението за противоконституционно. С изминал мандат е и гуверньорът на Българска народна банка. А непопълнената квота в правосъдната власт пък съгласно адвокати изправя страната ни пред конституционна рецесия.
Вече 9 месеца арбитър Явор Колев не може да заеме новото си работно място като член на Висшия правосъден съвет, въпреки и да беше определен от квотата на съдиите още предишното лято. Причината – Народното събрание по този начин и не избира свои представители, поради което Висш съдебен съвет не може да проработи.
„ За Висш съдебен съвет това е казус – първият състав, който не може да встъпи от октомври предходната година. На процедура се получава едно такова положение като на доживотност на настоящите членове на тези органи ”, разяснява пред Нова телевизия Явор Колев, ръководител на Административния съд - Пловдив, определен за член на Висш съдебен съвет.
Три години повече работи и актуалният състав на правосъдния инспекторат. Това е органът, който следи за постепенно правораздаване и пред който магистратите афишират имуществото си.
„ Добре, в този момент приехме, че на Инспектората е изминал мандатът, той продължава своите функционалности. Утре ще приемем същото за Висш съдебен съвет. Някой ден ще стигнем и до основния прокурор. Ако и за него приемем по този начин, можем ли в един миг да осъмнем с основен прокурор с безграничен мандат? ”, пита Петър Славов – правист и някогашен народен представител.
За да бъдат определени членове на Висш съдебен съвет и на инспектората, са нужни най-малко 160 депутатски гласа.
„ Много е значимо да не стават на правилото на политически пазарлък, както видяхме, че беше определен последният състав на Висш съдебен съвет ”, разяснява Славов.
А парламентарната рецесия към този момент се отразява и на магистратите, счита някогашният член на Висш съдебен съвет Ясен Тодоров.
„ Народно събрание е дебитор на правосъдната система, тъй като не е избрало органа, който я управлява, не е гласувало бюджет на правосъдната система, което извънредно я затруднява и в този момент би трябвало да прави някакви финансови еквилибристики ”, изясни Ясен Тодоров.
Вместо в цялостния си състав от 12 души Конституционният съд заседава с 10. Квота, отново непопълнена от Народното събрание.
„ В момента гледаме едно лавинообразно струпване на броя на органите, които не могат да се конституират ”, изясни Явор Колев.
„ Тези, които развяват знамето на правосъдната промяна и от години се популяризират с нея, не извършват обикновените си отговорности като народни представители ”, счита Ясен Тодоров – зам.-директор на Национална следствена служба, някогашен член на Висш съдебен съвет.
Антикорупционната комисия пък е без титуляр от януари предходната година, когато Сотир Цацаров подаде оставка. Оттогава краткотраен началник е заместникът му Антон Славчев. Неговият мандат изтича следващата година.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ