Климатичните амбиции на ЕС срещат нарастваща политическа съпротива
Кръстоносният поход на Европа за чиста сила се сблъска със стена, построена от самата нея. Лидерите на Европейски Съюз дадоха обещание да понижат излъчванията с 90% до 2040 година, само че до момента в който сметките за ток порастват, а заводите губят конкурентоспособност, политическият консенсус, който до неотдавна изглеждаше непреклонен, стартира да се пропуква. Това, което стартира като климатична упоритост, се трансформира в стопански протест, разяснява изданието Oilprice.com.
Следващия месец международните водачи ще се съберат на COP30 – световната климатична конференция, на която страните поемат нови политически и финансови задължения за битка с климатичните промени. Тази година Европейски Съюз извънредно се бави с правенето на новите си обещания – повода е вълна от рецензии от страни членки, които усещат тежестта на разноските по зеления преход.
Рекламните послания твърдяха, че преходът към вятърна и слънчева сила ще понижи сметките за ток. Реалността демонстрира противоположното – тези източници се нуждаят от аварийни базови мощности, които би трябвало да бъдат поддържани и финансирани, с цел да влизат в приложимост при потребност. Това натоварва цените, вместо да ги намалява. Междувременно държавните управления усилват налозите върху електрическата енергия, с цел да финансират самия преход, който би трябвало – най-малко на доктрина – един ден да направи силата по-евтина.
Този „ ден “ обаче е прекомерно надалеч – в случай че въобще настъпи. Днес европейците мъчно покриват разноските си, тъй като когато силата е скъпа, всичко останало нараства с нея. Политическите водачи се пробват да убедят гласоподавателите си, че би трябвало да понесат още компликации, с цел да „ работи преходът “, само че няма гаранция, че той въобще ще сработи. Основната причина е голямата взаимозависимост на Европейски Съюз от вносни запаси.
За разлика от Китай, който разчита на лични първични материали, Европа съвсем напълно зависи от доставки извън, с цел да поддържа енергийния си преход.
Парадоксално, до момента в който Китай подтиква свръхрастеж посредством зелени промишлености, в Европа се случва противоположното: високите локални енергийни разноски и зависимостта от импорт водят до постепенна деиндустриализация. Именно тя опълчи редица национални държавни управления на централните институции в Брюксел и забави приемането на новите цели за „ чисти нулеви излъчвания “ преди COP30. Консенсусът за безусловната нужда от прехода към този момент не съществува.
„ Има опасения, че разноските по регулациите за понижаване на излъчванията могат да задълбочат инфлацията на фона на високите цени на силата, които към този момент подкопават конкурентоспособността на европейската промишленост “, разяснява анализатор от BloombergNEF. Планът за понижение на излъчванията до 2040 година трябваше да бъде финализиран предходната седмица, само че беше отсрочен – с редица отстъпки към критиците на сегашната климатична политика. Отстъпки, които допреди година биха били немислими.
Една от тях е преразглеждането на възбраната за продажба на коли с мотори с вътрешно горене от 2035 година, защото постигането на тази цел се оказва все по-нереалистично – даже при милиардните дотации за производителите и купувачите на електрически автомобили. Въпреки поддръжката, електрическите коли към момента съставляват дребна част от автомобилния парк в Европейски Съюз.
Друга дискутирана концепция е потреблението на въглеродни заеми вместо действителни съкращения на излъчванията – мярка, която някои водачи считат за по-балансирана, с цел да не срине стопанските системи им. „ Тези идеологически оферти [целта за 2040 г.] демонстрират, че брюкселските бюрократи са изцяло откъснати от действителността. Те нямат визия в каква икономическа заплаха се намират европейската, а и словашката промишленост “, съобщи словашкият министър на околната среда Томаш Тараба.
Това мнение споделят от ден на ден бизнес водачи из целия Европейски Съюз. От години Брюксел е засипван с предизвестия за загуба на конкурентоспособност поради скъпата сила. Европейската комисия дава обещание промени, само че без да се отклонява от курса към декарбонизация. Досега единственото „ решение “ е разширение на схемата за търговия с излъчвания (ETS), което ще усили разноските още повече – този път за превоза и семействата.
Междувременно вятърната и слънчевата сила също срещат компликации. Пренасищането на пазара води до негативни цени на електричеството, което подкопава рентабилността на плановете и охлажда апетита за нови вложения.
Европейските водачи са изправени пред мъчителен „ тест на действителността “. Както заключи немският министър на финансите:
„ Нуждаем се от декарбонизация, само че тя не би трябвало да значи деиндустриализация. “
Дилемата на Европа е ясна — по какъв начин да избави климата, без да жертва стопанската система.
