Кръстът, разперил като компас раменете си, ни сочи винаги вярната

Кръстът, разперил като компас раменете си, ни сочи постоянно вярната посока. Той е за нас ключ и най-верeн справочник.

(Christ Falling on the Way to Calvary, c.1516, by Raphael)

Пътят към Голгота

Ти си размирен и злобен, тъй като Бог не ти е дал елементарен живот. Планирал си за себе си лек, елементарен и прелестен живот, живот измежду разкош, нехаен и щастлив. А Бог ти е дал кръст. Затова се чувстваш пренебрегнат и излъган – тъй като си очаквал нещо друго, молил си се за нещо друго, имал си напълно други проекти. Затова си неудовлетворен от Бога.

Спиране I
Обвинението и присъдата
По-лесно е да бъдеш обвинител, в сравнение с обвинен. Винаги най-гръмогласните обвинители са тези, които сами имат в какво да бъдат упрекнати. Така е било и тогава.

Единствената " виновност " на Христос е била тази, че е проповядвал Истината, упорствал е за Истината и самичък е бил Истината. Неговият живот е бил светлина, която озарявала хората, техния живот, това, което желали да скрият, да потулят. На тази светлина хората се чувствали оголени. Тази светлина показвала тяхното същинско лице, техните дребни и огромни пороци, техните дребни и огромни грехове. На тази светлина те се чувствали упрекнати. Затова Христос бил за тях неуместен. Затова желали непременно да Го убият. Затова обвинили Христос.

Помисли: У кого забелязваш по-лесно греховете и злото – у себе си или у ближните? Не се ли опитваш да скриваш своите грехове? Не се ли опитваш да ги оправдаеш?

Спиране II
Вземането на кръста

Бил е човек като теб. Страданието не Го е привличало. Ако това е било допустимо, би избрал нещо друго.
Обаче Той не избягал от кръста. Не се карал с Бога, не размахвал юмруци, не богохулствал. Не се опитвал даже да договаря. Казал единствено: " Но дано бъде не Моята воля, а Твоята " (Лук. 22:42).

Това е било мотото на целия Му живот.

Помисли: Чия воля изпълняваш в живота: Божията воля или своята лична? Умееш ли без негодувание да приемаш всичко, което Бог ти изпраща?

Спиране III
Първото рухване
Паднал. Нямал сили. Бил отпаднал и обезкръвен. А до Голгота било още толкоз надалеч.

Паднал. Обаче това не траяло дълго. Събрал остатъците от сили и траял. Не желал да редуцира кръстния път. Искал да го измине целия.

Помисли: Каква бе повода за твоето рухване? Беше ли в положение и искаше ли да се изправиш? Не би ли желал да съкратиш своя кръстен път? Не би ли желал да смениш своя кръст с по-лек?

Спиране IV
Срещата с майката
Тя първа приела Христос. Първа повярвала в Него. Отдала Му себе си, своя живот. Страдала, когато Той страдал. Радвала се, виждайки Неговата наслада. Неговият живот бил Неин живот.

Нейната обич минала най-трудното тестване, тестването на кръста. Била при Христос даже тогава, когато Той останал самичък със Своя кръст, зарязан от хората.

Помисли: Съумяваш ли да бъдеш с Христос даже тогава, когато другите са се отдръпнали от Него? Какво даваш на Христос: целия си живот или единствено един час свещенодействие седмично? Умееш ли да бъдеш толкоз правилен, колкото Мария?

Спиране V
Помощта на Симон Киринеец
Бил заставен. Ако не били бойците, несъмнено щял да мине апатичен около Христос. Жест на обич, който въобще нямал предпочитание да направи. Любов, която била насила. Любов, която повече оскърбява, в сравнение с радва. Любов, която предизвиква болежка.

Помисли: В положение ли си да видиш във всички хора, които срещаш, Христос, мъкнещ кръста и нуждаещ се от твоята помощ? Готов ли си да окажеш помощ на тези, които се нуждаят от твоята помощ? Помагаш ли им?

Спиране VI
Помощта на Вероника
Била просто една жена. Никой не желал от нея да оказва помощ. Впрочем, можела ли е да направи нещо в тази стиуация? Можела ли е по някакъв метод да помогне?

Не направила в действителност нищо, а в същото време направила толкоз доста. Един непретенциозен, дребен жест, в който намерила израз нейната човещина. Защото същинската човещина се показва в любовта и посредством любовта. А любовта се показва в дребните, скромните жестове.

Помисли: Умееш ли да обичаш? Умееш ли да даряваш обич просто, без прозорливост, без очакваш появяването на малкия екран, без да искаш овации и ордени? Умееш ли да обичаш и тези, които другите са признали за пропаднали и от които другите са се отдръпнали?

Спиране VII
Второто рухване
Второто рухване. Нелеко. Неочаквано. По-мъчително от първото. Защото Голгота била към този момент напълно близо. Колкото задачата е по-близо, толкоз по-непоносими, по-мъчителни стават паданията.

Струвало Му се, че ще има сили да стигне, да занесе кръста. Не съумял. Трябвало още веднъж да преодолее себе си и своята уязвимост. Трябвало още един път да опита.

Помисли: Не се ли обезкуражаваш при следващите рухвания? Бориш ли се още със себе си, със своите недостатъци? Вярваш ли в това, че всеки грях може да бъде преодолян?

Спиране VIII
Срещата с йерусалимските дами
Плачеха. Беше ги развълнувало Твоето страдалчество. Твоят кръст. Това бяха непотребни сълзи. Защото в случай че животът на тези дами бе по-различен, в случай че беше по-различен животът на техните близки и познати, тогава Ти нямаше да страдаш, тогава и Твоят кръст също щеше да бъде непотребен.

Помисли: Наистина ли живееш по този начин, както би трябвало да живееш? Дали твоето държание не е причина за страданието на Христос или на други хора? Страдаш ли от това, че другите страдат?

Спиране IX
Третото рухване
Изкушението да се откажеш. Съзнанието за личната уязвимост. И съвсем цялостната убеденост, че си изгубил. По всяка възможност, Христос е изпитвал всичко това. Нали е бил човек.

Най-много боли провалянето преди финала. Там, на Голгота, Христос още веднъж трябвало да вземе решение. Трябвало да реши дали Божията воля ще бъде за Него най-важна.

Помисли: Винаги ли искаш това, което желае Бог? Не оправдаваш ли своята леност във вътрешния си живот със слабостите си? На себе си ли разчиташ повече, или на Бога?

Спиране X
Разсъбличането
Животът без усмивка и без наслада би бил нетърпим. Обаче не всеки смях и не всяка наслада са положителни. Там, на Голгота, хората се присмивали на Христос. Разсъблечен, оплют, беззащитен, като че ли лишен от човешко достолепие, Той става обект на смешки и насмешки. Там, на Голгота, хората се забавлявали за непозната сметка. Това било трудно и нечовешко развлечение.

Помисли: Дали обект на твоите смешки не е различен човек? Дали не се присмиваш на някого, който е самобитна жертва, на някого, на който всички се присмиват? Умееш ли да видиш индивида и в някого, който е облечен в дрипи?

Спиране XI
Приковаването на кръста
Хората реагират друго на болката. Едни ругаят, други богохулстват, трети с крясъци се мъчат да заглушат болката или да привлекат вниманието към себе си. Някои стискат юмруци, мислейки за Бога, други одобряват страданието с цялостно примирие.
Христос мълчал. Не е имал искания към никого: нито към Бога, нито към хората. Казал даже " Отче! Прости им, тъй като не знаят, що вършат " (Лук. 23:34).

Помисли: Умееш ли да страдаш? Не би ли желал да заличиш страданието от живота си? Способен ли си да простиш: всичко, на всички?

Спиране XII
Смъртта на кръста
През целия Си живот Христос се готвел за гибелта. Много пъти споменавал на учениците Си, че ще страда, че ще бъде разпнат. Искал и те да бъдат готови за нея.

Христос желае да приготви и нас. Казал е: " Бъдете и вие подготвени... " (Лук. 12:40).

Помисли: Молиш ли се за добра гибел? Готвиш ли се за нея? Би ли бил подготвен да умреш в този момент?

Спиране XIII
Снемането от кръста
Тук Христос престанал да губи. Тук Христос почнал да побеждава. Хората не можели да Му сторят нищо повече.

Понякога би трябвало да загубим всичко, да претърпим цялостно проваляне, с цел да победим в действителност.

Помисли: Умееш ли да губиш? Дали не искаш постоянно и на всички места да имаш право? Не се ли стремиш във всяка обстановка да бъдеш този, който е най-силен?

Спиране XIV
Полагането в гроба
Край на живота. Край на страданието. Край на кръстния път.

Гробът. Мястото на упованието. Защото ще възкръснат всички. Едни за постоянно избавление, други за безконечни страдания.

Помисли: Вярваш ли във възкресението? И в бъдния живот? Дали твоят земен живот заслужава безконечна популярност и възвеличаване или по-скоро проклинание? Молиш ли се за умрелите? Грижиш ли се за гробовете на твоите близки?

Заключение
Светът, в който живееш, е голям. През този свят минават хиляди пътища. Ала даже и да ги преминеш надлъж и нашир, няма да намериш нито веднъж без кръст. И по тази причина не трябва да забравяш, че всякога по света е кръстен път, по всеки един от тях е стъпвала ногата на нашия Бог и Спасител. Той зове всички ни да носим своя кръст така, както сме видяли от Него. Кръстът, разперил като компас раменете си, ни сочи постоянно вярната посока. Той е за нас ключ и най-верeн справочник.

О. Вацлав Бурила, „ Християнство и просвета "

Източник: pravoslavie.bg
Изображения: заглавно - Palma Giovane VENICE 1544 - 1628 CHRIST ON THE ROAD TO CALVARY - pinterest