“Красотата не е в дългата коса, слабите крака, хубавия тен

“Красотата не е в дългата коса, слабите крайници, хубавия загар или съвършените зъби. Красотата е в лицето, което плаче и след това се усмихва, хубостта е в белега на коляното, който носиш, откогато падна като дете, хубостта е в кръговете под очите, когато любовта не те оставя да спиш, хубостта е в изражението на лицето, когато чуеш алармата заран, тя е в размазания грим, когато се къпеш, в смеха, когато се пошегуваш и те разбере единствено един човек.

Красотата е когато срещнеш неговия вторачен взор и спреш да разбираш какво и да е, хубостта е в погледа, когато го погледнеш и ти. Когато плачеш за всичките си паранои.

Красотата е в линиите, които времето чертае по лицето ти.

Красотата е, когато това, което усещаме - това и демонстрираме.

Красотата е в следите, които животът остава в нас, всички ритници и обятия в спомените.

Красотата е да се оставиш да живееш. "