След хаоса Лестър е готов отново да твори история
Красноречиво за това по какъв начин работи Лестър Сити в днешни дни е това, че трансферните му проекти се разгръщат надалеч оттатък сегашния прозорец. Мисленето в далечна вероятност е в сърцето на дейния селекционен метод, с помощта на който „ лисиците” доведоха към този момент три нови попълнения и счупиха трансферния си връх с подобен жанр договорка, която ни подсказва, че клубът, дал ни една от великите спортни приказки на нашето съвремие, е подготвен още веднъж да размъти водите на някои грандове в Премиър Лийг.
Три години изминаха от оня безусловно необикновен поход към шампионската купа на Англия и, изцяло в реда на нещата, нямаше по какъв начин да не последва необикновен интервал на преход за всички в Лестър. Доста време клубът опитваше да се преоткрие и, евентуално повече от всичко друго, да осъзнае на кое тъкмо ходило в йерархията стои, откакто свърши музиката от химна на Шампионската лига и вокалите на Андреа Бочели, раздрусали основите на „ Кинг Пауър Стейдиъм”.
Всъщност всичко си бе леко безредно там на моменти. Трима мениджъри бяха уволнени в границите на две години и бяха доведени 23-ма играчи за трите сезона след оня, донесъл славния триумф при залози 5000/1. В този интервал „ лисиците” завършваха 12-и и 9-и два пъти, което прави да тези сезони да звучат надалеч по-спокойни, в сравнение с действително бяха.
Днес обаче се виждат явни знаци на непоклатимост, както и възобновена упоритост и жадност за победи, частично поради направените назначения и прехвърляния, само че също и поради груповото предпочитание вътре в клуба да се гради върху завещаното от някогашния притежател Вичай Сривадханапрабха. Той бе един от петимата починали, когато в онази ужасна вечер през октомври м.г. хеликоптер се разруши отвън „ Кинг Пауър Стейдиъм”.
Айяуат, 33-годишният наследник на Вичай, се държа доста почтено в дните, седмиците и месеците след злополуката и се закле да стори всичко по силите си да продължи да реализира „ неговите (бел.ред. – на татко му) визии и мечти”. Назначаването на Брендън Роджърс за управител през февруари т.г. и санкционирането на покупката на Юри Тилеманс за 40 млн. паунда от Монако тази седмица не са по никакъв начин неприятно начало.
Тилеманс сподели класа по време на престоя си чартърен в тима във втората половина от сезона и Айяуат, по-познат като Топ, сподели твърда увереност да го докара за непрекъснато. Така той поддържа футболния шеф Джон Ръдкин даже когато Монако се запъваше крепко за да изкопчи повече пари.
На 22 години и удивително надарен, Тилеманс бе привлякъл интереса на Манчестър Юнайтед това лято, но от там по този начин и не насочиха официална оферта и полузащитникът нямаше желание да седи и да чака промени с вероятно овакантяване на играчи от „ Олд Трафърд” или изпускане на цели на Оле Гунар Солскяер. Белгиецът искаше да е в Лестър и даде това ясно да се разбере.
В Лестър демонстрираха забележителна увереност и в тази ситуация с Тилеманс, и в тези с привличането на Айосе Перес и Джеймс Джъстин. И при двата прехвърлянето имаше клубове, които се пробваха в последния вероятен миг да завлечен играчите след изначалния натиск на „ лисиците”, но те удържаха и реализираха своето.
Наличието на притежател, подготвен да поддържа преценката на мениджъра и спортно-техническия щаб, оказва помощ доста на Лестър да е самодеен на пазара, вместо да попада в плен на инерцията и изчакването.
В случая с Перес, провокирал интерес от Валенсия, Наполи и Монако, „ лисиците” нямаха желание да се причисляват към опашката и да играят игрички. Те мигновено задействаха клаузата с неустойката за анулиране на контракта му с Нюкасъл и до момента в който Монако потегли късно да пробва да се намеси, испанският нападателен халф към този момент беше на подготвителната база на един автограф от довеждане докрай на прехвърлянето си на стойност 30 млн. паунда от „ свраките”. Нещо сходно се случи и с Кристъл Палас и Джъстин, който пристигна против 6 млн. паунда плюс бонуси, с цел да стартира кариерата си в тима като опция на десния бек Рикардо Перейра.
Набелязването на точните играчи допустимо най-рано е ключът към един равномерен и сполучлив развой, въртян от три основни фигури в Лестър. Това са Ръдкин, който се употребява с цялостното доверие на Топ и е свръзката сред футболния щаб и притежателя, Лий Конгъртън, който бе назначен за шеф по рекрутирането в мъжкия отбор през май, и мениджърът Брендън Роджърс, който докара Конгъртън от Селтик.
Роджърс знае точните характерности, които търси на всяка една позиция, и щабът му доставя играчите със съответстващия профил. Там са Калъм Смифсън и Жозе Фонтеш, говорещ голям брой непознати езици португалец, заменил капиталовото банкиране с футболната промишленост. Те двамата дават отговор за скаутирането и са надълбоко уважавани вътре в клуба, въпреки и отвън него да не се приказва доста за тях.
На „ Кинг Пауър” царува груповият порив да се откриват, довеждат и усъвършенстват вълнуващи млади гении. Харви Барнс, Хамза Чудхури и Демарай Грей са британски национали до-21. Трите летни покупки – Тилеманс (22 г.), Джъстин (21) и Перес (25) – са на възраст, позволяваща им занапред доста да се развиват. Английският народен ляв бек Бен Чилуел е на 22 година, а сътрудника му на отсрещния фланг – Перейра, е на 25.
Прибавете опита и качеството на Джейми Варди, Джони Еванс и Каспер Шмайхел и ще разберете за какво възможностите на „ лисиците” да пробият в Топ 6 не са по никакъв начин дребни. Особено в този момент когато имат управител като Роджърс, който знае освен по какъв начин да изважда най-хубавото от играчите си, а и да ги кара да играят с ясна еднаквост – нещо, което по този начин и не се случи при предшественика му Клод Пюел.
Единствената въпросителна носи името Хари Магуайър и би било редно да се регистрира, че вероятността Лестър да изпревари Манчестър Юнайтед и/или Арсенал в класирането ще е надалеч по-голяма, в случай че британският национал остане идния сезон на „ Кинг Пауър”. Към момента това наподобява малко допустимо, при все това управлението упорства, че Магуайър ще си тръгне единствено осъществяване на тяхното изискване – чупене на международния връх за бранител (75-те млн. паунда, получени от Саутхамптън за Вирджил ван Дайк). Юнайтед и Манчестър Сити просто имат ресурсите за това.
Ако такава сума бъде препоръчана, Лестър ще би трябвало да взема решение дали да купува директна промяна на бранителя, или да вложи парите за други постове в състава, откакто предишното лято притегли двама централни бранители – турския национал Джаглар Сьоюнджю за 13 млн. паунда и хърватина Филип Бенкович.
Без значение по какъв начин ще приключи сагата „ Магуайър” обаче, генералното чувство е, че Лестър още веднъж е в добра позиция. В клуба царува голямо вдъхновение поради готвената за отваряне идната година изумителна подготвителна база, съществуването на потвърден в развиването на гении управител, вълнуващата група от играчи и един притежател, подготвен да реализира желанията и фантазиите на своя починал татко.
Следващите няколко сезона би трябвало да донесат огромно развлечение.
Стюарт Джеймс, „ Гардиън”
Три години изминаха от оня безусловно необикновен поход към шампионската купа на Англия и, изцяло в реда на нещата, нямаше по какъв начин да не последва необикновен интервал на преход за всички в Лестър. Доста време клубът опитваше да се преоткрие и, евентуално повече от всичко друго, да осъзнае на кое тъкмо ходило в йерархията стои, откакто свърши музиката от химна на Шампионската лига и вокалите на Андреа Бочели, раздрусали основите на „ Кинг Пауър Стейдиъм”.
Всъщност всичко си бе леко безредно там на моменти. Трима мениджъри бяха уволнени в границите на две години и бяха доведени 23-ма играчи за трите сезона след оня, донесъл славния триумф при залози 5000/1. В този интервал „ лисиците” завършваха 12-и и 9-и два пъти, което прави да тези сезони да звучат надалеч по-спокойни, в сравнение с действително бяха.
Днес обаче се виждат явни знаци на непоклатимост, както и възобновена упоритост и жадност за победи, частично поради направените назначения и прехвърляния, само че също и поради груповото предпочитание вътре в клуба да се гради върху завещаното от някогашния притежател Вичай Сривадханапрабха. Той бе един от петимата починали, когато в онази ужасна вечер през октомври м.г. хеликоптер се разруши отвън „ Кинг Пауър Стейдиъм”.
Айяуат, 33-годишният наследник на Вичай, се държа доста почтено в дните, седмиците и месеците след злополуката и се закле да стори всичко по силите си да продължи да реализира „ неговите (бел.ред. – на татко му) визии и мечти”. Назначаването на Брендън Роджърс за управител през февруари т.г. и санкционирането на покупката на Юри Тилеманс за 40 млн. паунда от Монако тази седмица не са по никакъв начин неприятно начало.
Тилеманс сподели класа по време на престоя си чартърен в тима във втората половина от сезона и Айяуат, по-познат като Топ, сподели твърда увереност да го докара за непрекъснато. Така той поддържа футболния шеф Джон Ръдкин даже когато Монако се запъваше крепко за да изкопчи повече пари.
На 22 години и удивително надарен, Тилеманс бе привлякъл интереса на Манчестър Юнайтед това лято, но от там по този начин и не насочиха официална оферта и полузащитникът нямаше желание да седи и да чака промени с вероятно овакантяване на играчи от „ Олд Трафърд” или изпускане на цели на Оле Гунар Солскяер. Белгиецът искаше да е в Лестър и даде това ясно да се разбере.
В Лестър демонстрираха забележителна увереност и в тази ситуация с Тилеманс, и в тези с привличането на Айосе Перес и Джеймс Джъстин. И при двата прехвърлянето имаше клубове, които се пробваха в последния вероятен миг да завлечен играчите след изначалния натиск на „ лисиците”, но те удържаха и реализираха своето.
Наличието на притежател, подготвен да поддържа преценката на мениджъра и спортно-техническия щаб, оказва помощ доста на Лестър да е самодеен на пазара, вместо да попада в плен на инерцията и изчакването.
В случая с Перес, провокирал интерес от Валенсия, Наполи и Монако, „ лисиците” нямаха желание да се причисляват към опашката и да играят игрички. Те мигновено задействаха клаузата с неустойката за анулиране на контракта му с Нюкасъл и до момента в който Монако потегли късно да пробва да се намеси, испанският нападателен халф към този момент беше на подготвителната база на един автограф от довеждане докрай на прехвърлянето си на стойност 30 млн. паунда от „ свраките”. Нещо сходно се случи и с Кристъл Палас и Джъстин, който пристигна против 6 млн. паунда плюс бонуси, с цел да стартира кариерата си в тима като опция на десния бек Рикардо Перейра.
Набелязването на точните играчи допустимо най-рано е ключът към един равномерен и сполучлив развой, въртян от три основни фигури в Лестър. Това са Ръдкин, който се употребява с цялостното доверие на Топ и е свръзката сред футболния щаб и притежателя, Лий Конгъртън, който бе назначен за шеф по рекрутирането в мъжкия отбор през май, и мениджърът Брендън Роджърс, който докара Конгъртън от Селтик.
Роджърс знае точните характерности, които търси на всяка една позиция, и щабът му доставя играчите със съответстващия профил. Там са Калъм Смифсън и Жозе Фонтеш, говорещ голям брой непознати езици португалец, заменил капиталовото банкиране с футболната промишленост. Те двамата дават отговор за скаутирането и са надълбоко уважавани вътре в клуба, въпреки и отвън него да не се приказва доста за тях.
На „ Кинг Пауър” царува груповият порив да се откриват, довеждат и усъвършенстват вълнуващи млади гении. Харви Барнс, Хамза Чудхури и Демарай Грей са британски национали до-21. Трите летни покупки – Тилеманс (22 г.), Джъстин (21) и Перес (25) – са на възраст, позволяваща им занапред доста да се развиват. Английският народен ляв бек Бен Чилуел е на 22 година, а сътрудника му на отсрещния фланг – Перейра, е на 25.
Прибавете опита и качеството на Джейми Варди, Джони Еванс и Каспер Шмайхел и ще разберете за какво възможностите на „ лисиците” да пробият в Топ 6 не са по никакъв начин дребни. Особено в този момент когато имат управител като Роджърс, който знае освен по какъв начин да изважда най-хубавото от играчите си, а и да ги кара да играят с ясна еднаквост – нещо, което по този начин и не се случи при предшественика му Клод Пюел.
Единствената въпросителна носи името Хари Магуайър и би било редно да се регистрира, че вероятността Лестър да изпревари Манчестър Юнайтед и/или Арсенал в класирането ще е надалеч по-голяма, в случай че британският национал остане идния сезон на „ Кинг Пауър”. Към момента това наподобява малко допустимо, при все това управлението упорства, че Магуайър ще си тръгне единствено осъществяване на тяхното изискване – чупене на международния връх за бранител (75-те млн. паунда, получени от Саутхамптън за Вирджил ван Дайк). Юнайтед и Манчестър Сити просто имат ресурсите за това.
Ако такава сума бъде препоръчана, Лестър ще би трябвало да взема решение дали да купува директна промяна на бранителя, или да вложи парите за други постове в състава, откакто предишното лято притегли двама централни бранители – турския национал Джаглар Сьоюнджю за 13 млн. паунда и хърватина Филип Бенкович.
Без значение по какъв начин ще приключи сагата „ Магуайър” обаче, генералното чувство е, че Лестър още веднъж е в добра позиция. В клуба царува голямо вдъхновение поради готвената за отваряне идната година изумителна подготвителна база, съществуването на потвърден в развиването на гении управител, вълнуващата група от играчи и един притежател, подготвен да реализира желанията и фантазиите на своя починал татко.
Следващите няколко сезона би трябвало да донесат огромно развлечение.
Стюарт Джеймс, „ Гардиън”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ