Мира Добрева: Баба ми звънна, но аз бях пияна и не я познах
Красивото топ лице на Българска национална телевизия - водещата Мира Добрева пусна следния фрагмент от новата си книга, която скоро ще е на пазара:
- Ало, здравей, пиленце! - като да я слушам в този момент през слушалката на телефона. - Какво правиш?
- Здравей, кой се обажда? – питах, до момента в който ровех в замъглените си мемоари, да схвана чий е този глас.
- Ами, баба ти, бе пиленце, по какъв начин кой? – съкрушено споделяше тя.
Сигурно съм я прерязвала през сърцето с този въпрос – никоя баба не си показва по какъв начин внучка ѝ не може да я разпознае по телефона. Може и да е осъзнавала, че съм била пияна… Премълчаваше тъгата си, само че питаше, в опит да звучи ведро:
- Как си, баба? Кога ще дойдеш да те видя, затъжила съм се. - Винаги, постоянно това първо питаше баба Ромѝла - Кога ще дойдеш да те видя?
Сигурно това питат всички баби. Само че внуците на другите вървят. Не и аз. Исках да приключа с предишното, желаех да скъсам връзката си с дядо, даже това да означаваше да разкъсам душата на баба.
- Лангиди през вчерашния ден върших, Ва̀лме, рекох, че може да дойдеш. Ама не пристигна, та ядохме колкото ядохме с дядо ти, и отново останаха. Нищо, стига да искаш, отново ще направя.
- Ще дойда, бабо, ще дойда - споделях както нормално и си представях по какъв начин е завила лангидите, с вестник ги е покрила, а на дъното на чинията, от мръснобял на ниска цена порцелан, се е утаила дребна локвичка от пържено олио.
Досущ като мен. Малка локвичка препържен живот.
- Аз за̀вчера рожден ден имах, чадо. Сигурно си не запомнила. На 76 години станах – и ти моите години да стигнеш и тях да задминеш! Ама идвай от време на време, бе Ва̀лме, не трябва тъй… Аз все очаквам, чакам… Такова е сърцето на дамата – все да чака…
Из новата ми книга
Изд. Книгомания.бг
- Ало, здравей, пиленце! - като да я слушам в този момент през слушалката на телефона. - Какво правиш?
- Здравей, кой се обажда? – питах, до момента в който ровех в замъглените си мемоари, да схвана чий е този глас.
- Ами, баба ти, бе пиленце, по какъв начин кой? – съкрушено споделяше тя.
Сигурно съм я прерязвала през сърцето с този въпрос – никоя баба не си показва по какъв начин внучка ѝ не може да я разпознае по телефона. Може и да е осъзнавала, че съм била пияна… Премълчаваше тъгата си, само че питаше, в опит да звучи ведро:
- Как си, баба? Кога ще дойдеш да те видя, затъжила съм се. - Винаги, постоянно това първо питаше баба Ромѝла - Кога ще дойдеш да те видя?
Сигурно това питат всички баби. Само че внуците на другите вървят. Не и аз. Исках да приключа с предишното, желаех да скъсам връзката си с дядо, даже това да означаваше да разкъсам душата на баба.
- Лангиди през вчерашния ден върших, Ва̀лме, рекох, че може да дойдеш. Ама не пристигна, та ядохме колкото ядохме с дядо ти, и отново останаха. Нищо, стига да искаш, отново ще направя.
- Ще дойда, бабо, ще дойда - споделях както нормално и си представях по какъв начин е завила лангидите, с вестник ги е покрила, а на дъното на чинията, от мръснобял на ниска цена порцелан, се е утаила дребна локвичка от пържено олио.
Досущ като мен. Малка локвичка препържен живот.
- Аз за̀вчера рожден ден имах, чадо. Сигурно си не запомнила. На 76 години станах – и ти моите години да стигнеш и тях да задминеш! Ама идвай от време на време, бе Ва̀лме, не трябва тъй… Аз все очаквам, чакам… Такова е сърцето на дамата – все да чака…
Из новата ми книга
Изд. Книгомания.бг
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ