Красивото пеене на Соня Йончева е основната причина публиката да

Красивото пеене на Соня Йончева е главната причина публиката да слуша Норма в Ковънт Гардън този сезон, разяснява Файненшъл таймс. Кралската опера в Лондон е предложила контракт на Анна Нетребко, само че тя се е отказала от ролята, след което е поканена българката.

„ Да откриеш сезона с Норма, значи да предизвикваш гнева на боговете”, отбелязва изданието.

Файненшъл таймс:

Йончева се оправя с клопките на Белини

Партията е сложна, а самият сюжет на Белини за неразрешена обич сред друидска жрица и римлянин в антична Галия през днешния ден наподобява по-скоро занимателно в сравнение с трагично – без значение дали ще бъде сложена като мелодрама в тоги или като клиширана рационализация в модерна военна зона, разяснява критикът Ричард Феърман от Файненшъл таймс.

Самото зрелище може и да не е извънредно – продължава Феърман, – само че гласът на Йончева е хубав, пресен и богат. Младостта и обсегът й разрешават да се оправи с клопките, сложени от композитора Винченцо Белини. Певицата резервира очарованието на Норма като класическа сантиментална героиня.

Дори без величието на Монсерат Кабайе и при по-скоро незабележителна режисура с просто подобаващи сътрудници, Йончева няма дефекти и изнася представлението на собствен гръб… или по-точно на собствен глас.

Ивнинг стандарт:

Блестяща като Мария Калас и Джоан Съдърланд

Бари Милингтън от Ивнинг стандарт счита, че Кралската опера не губи нищо от отхвърли на Нетребко. Соня Йончева господства на сцената в класическото произведение на Белини. След осъществяванията на Норма от Джоан Съдърланд и Мария Калас, през днешния ден тази роля е голямо предизвикателство, само че Соня Йончева се оправя ослепително.

Пеенето й е впечатляващо и тя превъзхожда всички на сцената както гласово, по този начин и физически. В суровото тестване на арията Каста дива Йончева пропуща някои от най-изтънчените благоприятни условия за нюансирана експресивност, само че разпростира ясно и красноречиво осъществяване.

Стилът на диригента Антонио Папано е сензитивен и изтънчен, само че Джоузеф Калеха е ненапълно лекомислен като римския проконсул Полионе. Сценографията е впечатляваща със заплашително надвисналите разпятия, представляващи по едно и също време храм и свещена дъбрава, само че и напомнящи ненапълно модерна конюнктура.