Политическа зима – топла стая, сланина и глава праз лук
Красивата лирика на Ботев не може да бъде забравена, изключително откакто знаем, че преди повече от 146 година един човек е решил да се върне вкъщи и да се бори за свободата си. Едва ли има по-голяма всеотдайност, въпреки и през днешния ден да е мъчно даже да спрем за минута. Българинът е доста характерен човек и откакто късата памет не разрешава да помним повода да имаме език и независимост, която напоследък се прави оценка извънредно скъпо.
Поезията на Ботев е нещо, което няма аналог, само че постоянно, когато заговорим за един от борците за независимост, някак си се връщаме в „ Политическа зима “. Един прелестен фейлетон, който доста добре разказва света и продължава да е настоящ, даже през днешния ден.
Ботев стартира да ни превежда в своята политическа зима, когато човек се унася и към този момент е напълнил корема. Какво повече може да желаяме. В един подобен хубав сън, създателят ни припомня, че светът може да е механа, в която са събрани гладни и дрипави, измръзнали нации, до момента в който огромните стоят вътре на топло и се любуват на всички богатства. В този сън Ботев вижда господин Бисмарк да стои на земното кълбо и да лее пелин за здраве на Германия. Горчаков – външният министър на Русия също е там, както и австро-унгарския министър.
Точно те карат хървати, чехи и сърби да попеят и апропо ще получат малко храна за труда си. Освен това френският президент Мак Маон плете кошница за яйца и по-късно ще снесе за немските велики пости. Английският лорд Дерби идва с артефакти от Кримската война, само че все пак храни африканските племена. Испанците седят и бозаят кръв от майка си. В този голям пир, къде мислите, че се намира българинът? Той гледа с съмнение и единствено повтаря:
„ Суета сует и всяческая суетност. Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са неверните в тъгата, благополучен съм и аз в своята топла соба. “
Това е късият миг, в който лирическият воин се разсънва и си спомня, че най-малко има покрив, сит е, кесията е цялостна, а до него спи жена. Всичко е прелестно, като изключим иконата на султана, която стои над леглото. И някъде там, в същата тази стая от завещание са останали българските книги от някой отдалечен дядо. И макар всички нещастия, литературата и вестниците процъфтяват, младите се кърмят със познания, до момента в който Милош Милоевич продължава да популяризира сърбизмът из България.
И сънува българинът в своята политическа зима по какъв начин до момента в който веселбата в кръчмата продължава, на броеницата на калугерското благополучие минават още няколко стотина зърна – с други думи, до момента в който всичко е комфортно и красиво, вековете не престават да се нижат един след различен. Междувременно не е мъчно да открием, че такива сънища се въртят в главата на всеки родолюбец и минава зимата и минава вярата, че някой ще бъде свободен.
И сънят продължава, до момента в който две нощи не се смесят в една и този сън като че ли в никакъв случай не свършва. Политическата зима на Ботев е сънувана на 2 март 1875 година и по-малко от година по-късно ще открием, че Ботев няма да е измежду живите, неговият сън в никакъв случай не се смесва и не продължава. За жал не съумява да види и успеха, само че пък разпалва задоволително мощно огънят и повече сън няма, нито портрет на султан.
Историята продължава да се повтаря. Нима ние сме част от сънуващите славянски нации, които я ще попеят малко за парче от свински бут, я ще потанцуват жално. Дали просто светът не стана една механа, в която понякога с малко повече алкохол няма да се стигне до борба. И да, няма го господина Бисмарка, няма го и лорд Дерби, който да разреши на британската флота да стигне до Константинопол, с цел да може да се разгърне и да спре хилядите турци, въоражаващи и на път да потушават априлското въстание, като по пътя крадат, убиват и се забавляват.
Поне знаем, че Милоевич и неговите наследници може да ни ненавиждат, само че пък не могат да прокарат своята концепция, избират да ни назовават и фашисти и нацисти, окупатори и агресори, само че не можем да се сърдим на Милоевич, войни са губили доста.
И до момента в който от един сън се разсънваме и будилникът под формата на сирена идва понякога, с цел да ни подсети, че в миналото преди 100 години някой се е събудил, дали не притъпихме алармата през десетилетията, които минаха? Дали свиренето на сирени не стартира да ни приспива, с цел да може да се трансформира в това, което не помним какво беше.
Дали не би трябвало да си спомним ферманът с 11-те точки на българското благополучие:
„ Моята царска воля е, щото сичките животни по страната и правилни мухи поданица да могат да оказват помощ, доколкото им се пада на гърбовете, на ежедневните ми царски подаяния, които поставям за постигане до по-висока степен на моето затлъстяване и за благоденствието на моята обширна кочина. “
И най-важното, преди да смутим сънят и да си помислим, че нещо става, Ботев приключва с „ Не бойте се, господа, аз сънувам. “. По-важното е, че можем да четем цариградски български вестници, а къде намигат и къде се усмихват, това е въпрос на затлъстяване от цялостния корем и толкоз дръзките сънища в едно заспало време. Нали гладната кокошка сънува просо, какво толкоз пък, един фейлетон на 14 десетилетия ни припомня какво е било и какво вършим, с цел да го запазим или реализираме още веднъж, вие решете.
Докато имаме сланина, някоя друга глава праз лук и топла соба, какво повече да желаяме? И сирените ще минат, а следващата година ще ги чуем отново, а може и да не, зависи дали има сън или няма.
