Проф. Ерик Хендерсън: Може да има живот без болести
Красива просвета, единствено по този начин може да се дефинира откритието на двама учени от Университета в Айова, които конструираха ДНК наночастици с вградени генетични указания. Всъщност те реализираха немислимото - да манипулират връзките, поддържащи двойната спирална форма и да изваят самосглобяващи се структури с изумителни медицински приложения.
Проф. Ерик Хендерсън бе по този начин общителен да опише за тях пред „ 24 часа ", само че преди този момент дано да надникнем в ексцентричния му метод, който може да докара до гражданска война в лекуването на смъртоносни болести, да ни пази от вируси, да спре стареенето и може би да започва процеса на подмладяване.
Професорът и доктор Чанг-Йонг О години наред изследват ДНК наночастиците и тяхната архитектура и в един миг вземат решение да опитват - дали могат да трансформират генетичния код на живота в съставни елементи за основаване на биороботи, които да предават съответни генетични указания.
Тази тематика е доста забавна за откриватели от целия свят, само че от биоинженерна позиция. За разлика от тях проф. Хендерсън и доктор Чанг-Йонг О първи виждат какъв брой доста информация се съдържа във веригите на ДНК.
Нещо повече, двамата генетици в публикация в едно от реномираните научни издания Scientific Reports потвърдиха, че са първите в света, конструирали ДНК наночастици, способни да показват генетичен код. Тоест, тези структури могат да са по едно и също време носители и на гени, и на медикаменти.
Разбира се тази изумителна иновация не е плод на щастливо скимване. Още през 2008 година професорът стартира да опитва с ДНК оригами - характерен способ за основаване на самосглобяващи се комплицирани наноструктури с дълги единични влакна ДНК. Благодарение на многочислените опити той и Дивита Матур конструират биосензор, кадърен да открива патогени. Вероятно по тази причина някъде в този интервал в главата на професора се заражда следната мисъл - дали тези оригамита могат да показват и предават генетичната информация, закодирана в тях?
Трябва да се ревизира и екипът стартира работа на цялостни обороти, само че екипът се натъкват на няколко комплицирани провокации.
Първото е да основат ДНК оригами с единични влакна, като всяка една има свои характерни генетични последователности. Когато най-сетне съумяват след няколко години, се изправят пред идната компликация. Дали ензимът за основаване на РНК молекули от ДНК кодове може да се „ ориентира и придвижва " в многочислените гънки на оригамито. С други думи, огромната паника е дали този ензим, наименуван РНК полимераза ще се оправи с „ кръстовищата ", където по-дългите и къси влакна на ДНК са свързани с нещо като скоби. Макар и дребни, когато човек ги огледа през електронен микроскоп, вижда, че те съставляват големи трудности. Можем единствено да гадаем какво е било учудването на учените, когато откриват, че РНК ензимът ги преодолява.
„ В това няма никаква логичност ", възкликва благополучен професорът.
Чак тогава идва ред на фините настройки и „ модификацията " на наночастиците, с цел да провокират по веригата функционалностите, които се чакат от тях.
Тук проф. Хендерсън прави следващата голяма крачка в науката, отправяйки идващото предизвикателство - по какъв начин да се редактират единствено тези гени, които е належащо? До момента това е измежду най-големите компликации и не един и два екипа по света се мъчат да я преодолеят. Но проф. Хендерсън и сътрудника му вземат решение още един път да заложат на своя метод и стартират да усъвършенстват наночастиците. Целта им е те да могат да се насочат към съответни кафези и тъкани и да ги „ осведомят " „ какво да вършат и по какъв начин да се държат ".
И до момента в който тандемът се оправя с следващото затруднение, открива нещо прелюбопитно, а то е, че ДНК наночастиците са лесни за „ произвеждане ", евтини са и са извънредно издръжливи. Може би тъй като самата ДНК е доста постоянна вследствие на еволюцията от най-малко милион години. Така се стига до откритието, че да бъдат накарани наночастиците да се сглобят сами е нещо толкоз просто, едвам се нагрее примес и да се остави да изстине.
Тук напълно естествено поражда въпросът: Какви са изгодите от това изобретение?
„ Изводът на нашата работа е, че в случай че можем да имитираме това, което вирусите вършат толкоз добре (опаковане на ДНК и слагане на подобаващите сигнали върху наночастиците, с цел да се насочат към характерни тъкани, органи или видове клетки), употребявайки ДНК оригами наночастици, можем да имаме мощна платформа за редактиране на гени на характерни, тъкмо избрани места - изясни пред „ 24 часа " проф. Ерик Хендерсън. - Ако човек може да редактира дефектни гени в жива система (като човешко същество), полето е необятно отворено за лекуване - даже и на генетични болести. "
Причината е, че с въпросната платформа може да се направи ефикасна целева система за доставка на протеини, протеинови ваксини, редактиране на гени на характерни места, антирак лечения и други
На въпрос на вестника дали нововъведението би помогнала и за реализиране на подмладяване и дългоденствие, професорът изясни, че въпреки и да е опростено да се твърди, въпреки всичко „ здравите хора живеят по-дълго ".
„ Но това като цяло е тъкмо - уточни той. - Така че коригирайки неприятните гени е равнозначно на да живеем по-дълго. "
Запитан дали откритието би помогнало да се започва процесът на подмладяване, той отговори: „ Какво ще стане, в случай че можем да редактираме теломерите (безопасно), с цел да ги създадем по-дълги - нещо, което корелира с младежка ДНК? Чудя се дали това би улеснило дълголетието. "
Проф. Ерик Хендерсън бе по този начин общителен да опише за тях пред „ 24 часа ", само че преди този момент дано да надникнем в ексцентричния му метод, който може да докара до гражданска война в лекуването на смъртоносни болести, да ни пази от вируси, да спре стареенето и може би да започва процеса на подмладяване.
Професорът и доктор Чанг-Йонг О години наред изследват ДНК наночастиците и тяхната архитектура и в един миг вземат решение да опитват - дали могат да трансформират генетичния код на живота в съставни елементи за основаване на биороботи, които да предават съответни генетични указания.
Тази тематика е доста забавна за откриватели от целия свят, само че от биоинженерна позиция. За разлика от тях проф. Хендерсън и доктор Чанг-Йонг О първи виждат какъв брой доста информация се съдържа във веригите на ДНК.
Нещо повече, двамата генетици в публикация в едно от реномираните научни издания Scientific Reports потвърдиха, че са първите в света, конструирали ДНК наночастици, способни да показват генетичен код. Тоест, тези структури могат да са по едно и също време носители и на гени, и на медикаменти.
Разбира се тази изумителна иновация не е плод на щастливо скимване. Още през 2008 година професорът стартира да опитва с ДНК оригами - характерен способ за основаване на самосглобяващи се комплицирани наноструктури с дълги единични влакна ДНК. Благодарение на многочислените опити той и Дивита Матур конструират биосензор, кадърен да открива патогени. Вероятно по тази причина някъде в този интервал в главата на професора се заражда следната мисъл - дали тези оригамита могат да показват и предават генетичната информация, закодирана в тях?
Трябва да се ревизира и екипът стартира работа на цялостни обороти, само че екипът се натъкват на няколко комплицирани провокации.
Първото е да основат ДНК оригами с единични влакна, като всяка една има свои характерни генетични последователности. Когато най-сетне съумяват след няколко години, се изправят пред идната компликация. Дали ензимът за основаване на РНК молекули от ДНК кодове може да се „ ориентира и придвижва " в многочислените гънки на оригамито. С други думи, огромната паника е дали този ензим, наименуван РНК полимераза ще се оправи с „ кръстовищата ", където по-дългите и къси влакна на ДНК са свързани с нещо като скоби. Макар и дребни, когато човек ги огледа през електронен микроскоп, вижда, че те съставляват големи трудности. Можем единствено да гадаем какво е било учудването на учените, когато откриват, че РНК ензимът ги преодолява.
„ В това няма никаква логичност ", възкликва благополучен професорът.
Чак тогава идва ред на фините настройки и „ модификацията " на наночастиците, с цел да провокират по веригата функционалностите, които се чакат от тях.
Тук проф. Хендерсън прави следващата голяма крачка в науката, отправяйки идващото предизвикателство - по какъв начин да се редактират единствено тези гени, които е належащо? До момента това е измежду най-големите компликации и не един и два екипа по света се мъчат да я преодолеят. Но проф. Хендерсън и сътрудника му вземат решение още един път да заложат на своя метод и стартират да усъвършенстват наночастиците. Целта им е те да могат да се насочат към съответни кафези и тъкани и да ги „ осведомят " „ какво да вършат и по какъв начин да се държат ".
И до момента в който тандемът се оправя с следващото затруднение, открива нещо прелюбопитно, а то е, че ДНК наночастиците са лесни за „ произвеждане ", евтини са и са извънредно издръжливи. Може би тъй като самата ДНК е доста постоянна вследствие на еволюцията от най-малко милион години. Така се стига до откритието, че да бъдат накарани наночастиците да се сглобят сами е нещо толкоз просто, едвам се нагрее примес и да се остави да изстине.
Тук напълно естествено поражда въпросът: Какви са изгодите от това изобретение?
„ Изводът на нашата работа е, че в случай че можем да имитираме това, което вирусите вършат толкоз добре (опаковане на ДНК и слагане на подобаващите сигнали върху наночастиците, с цел да се насочат към характерни тъкани, органи или видове клетки), употребявайки ДНК оригами наночастици, можем да имаме мощна платформа за редактиране на гени на характерни, тъкмо избрани места - изясни пред „ 24 часа " проф. Ерик Хендерсън. - Ако човек може да редактира дефектни гени в жива система (като човешко същество), полето е необятно отворено за лекуване - даже и на генетични болести. "
Причината е, че с въпросната платформа може да се направи ефикасна целева система за доставка на протеини, протеинови ваксини, редактиране на гени на характерни места, антирак лечения и други
На въпрос на вестника дали нововъведението би помогнала и за реализиране на подмладяване и дългоденствие, професорът изясни, че въпреки и да е опростено да се твърди, въпреки всичко „ здравите хора живеят по-дълго ".
„ Но това като цяло е тъкмо - уточни той. - Така че коригирайки неприятните гени е равнозначно на да живеем по-дълго. "
Запитан дали откритието би помогнало да се започва процесът на подмладяване, той отговори: „ Какво ще стане, в случай че можем да редактираме теломерите (безопасно), с цел да ги създадем по-дълги - нещо, което корелира с младежка ДНК? Чудя се дали това би улеснило дълголетието. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ