Европейският съюз вече върти на празни обороти
Красимир Димитров е притежател и шеф на „ ИннДев “. Той е инженер, който деликатно следи геополитическите и икономическите процеси. Живял е и е работил по света и у нас. Сега активността му е обвързвана с импорт, внедряване и поддръжка на индустриални машини от Германия. Ето неговия взор към протичащото се:
Европейският съюз няма ясна визия за бъдещото си развиване, която да е основана на здрави основи. Налице е мощно икономическо лобиране, което дефинира каква да е посоката и какъв завой да се направи. Брюксел към този момент не въздейства на процесите, Евросъюзът е в развой на свободно рухване. Докато в общността върви инфлация, в България обезценката също ще пораства. Инфлацията е реалност в целия свят, тъй като пандемията отприщи „ печатането “ на виртуални пари без покритие. Това се заплаща през инфлацията. Търговията в света се дебалсира, пандемията наруши веригите на доставка, което също се отразява върху инфлационните процеси. Европа привикна Азия да създава вместо нея и цената на тази икономическа политика занапред ще се заплаща.
Европейският съюз през днешния ден е волеизявление на 27 страни. Създаден е като безмитен и безвизов съюз. Началото си той води от Европейската общественост за въглища и стомана, основана с контракт в Париж през 18 април 1951 година от Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия. След Втората международна война е било значимо да се
управлява производството
на въглища и стомана. Въглищата са били нужни като източник на сила и за производството на стомана, изключително нужна за следвоенното възобновяване и строителството. Тези години са и най-успешният стадий от развиването на Евросъюза. Постепенно обаче зелените ултралеви придвижвания стартират да рекетират огромните компании. Организират демонстрации и против атомната сила, по този начин бяха затворени дребните реактори в АЕЦ „ Козлодуй “ и бе спрян планът за АЕЦ „ Белене “ в един от първите му стадии. Постепенно те навлязоха в политиката и си сътвориха лобита и към този момент диктуват разпоредбите на играта, а Зелената договорка от ден на ден отдалечава Европейски Съюз от неговата първична същина. Но да допуснем, че просто времената се менят, преди да стигнем и до други заключения...
Ако погледнем
с здравомислещ взор
ето какъв ще е резултатът от Зелената договорка: Тя ще докара до банкрути на остатъчната промишленост в Европа. Американската стопанска система няма да е толкоз наранена, защото Съединени американски щати е огромен производител на газ, нефт и сила от възобновими източници, макар че там няма дотации за ВЕИ бранша. В Съединени американски щати всичко е на пазарен принцип. В щата Тексас и в пустинните региони има доста слънце и вятър, само че парадоксът беше, че предходната зима най-големият производител на газ и нефт изпадна в енергийна рецесия. Защото енергийната му система зависи от фотосолари, които през зимата съвсем стопират, и от вятърни централи, на които перките замръзнаха. В поле от газ и нефт, само че без електричество, студът ги завладя, имаше и жертви. А Европа даже няма нефт и газ. Евросъюзът обаче гледа със затворени очи на всичко, което смъква градуса на еуфорията за Зелената договорка. Скорошен образец - през лятото на 2021 година имаше 3 месеца безветрие в Западна Европа и вятърните централи бяха спрели. Това породи недостиг на тока. За да компенсират, започнаха да изпомпват газ от хранилищата. И още преди зимата европейските газови складове се оказаха на половина празни. А „ Газпром “ ги пита: „ Като не давате лиценз на към този момент сложени тръби, по какъв начин да ви доставим газ? “.
Така със Зелената договорка към този момент постепенно и бавно, само че сляпо, се върви към това Европа да се трансформира в
музей навън
И в случай че създадем съпоставяне с Римската империя. Нейният разпад е траял дълго – в продължение на към три века е траял упадъкът, а след това са настъпили „ тъмните епохи “. Но в цифровата епоха нещата се случват по напълно различен метод, и то доста по-бързо. Най-вероятно по-трезви мозъци ще изискат да бъде наложена проверка на самия Европейски съюз и с цел да оцелее, той ще би трябвало много да се промени. В своята Бяла книга за бъдещето на Европа, показана през 2017 година, Жан-Клод Юнкер, началник на Европейската комисия от 2014 до 2019 година и дълготраен министър председател на Люксембург, предложи няколко сюжета. Но европейските бюрократи бързо не помниха, че бъдещето на Евросъюза би трябвало непрекъснато да е в сегашния им дневен ред и в този момент Европейски Съюз е на път да се трансформира в Клуб на искащите.
Зелената договорка, в случай че тя не бъде преформатирана към действително запазване на околната среда, ще е
динена кора за България
Нашата страна би трябвало да упорства методиката за изчисляването на въглеродните излъчвания да се промени. Не просто да се заплаща за генерирано количество от някаква човешка активност, а в уравнението да има още две съставния елемент - територията на страната и съществуващата зелена маса. Като решим тази задача, ще се окаже, че България би трябвало да получава средства, защото нашата територия усвоява три пъти повече въглероден двуокис, в сравнение с генерира. Когато се приказва за въглеродни излъчвания, и изключително когато те се обвързват с заплащане от страна на този, който ги създава, би трябвало първо да се имат поради някои научни обстоятелства. Всяко растение е фотосоларна клетка, то поема въглероден двуокис и при фотосинтезата отделя О2, от който се нуждаем. А растенията са част от хранителната верига за животни и хора. Затова не може да не отчетем с положителен знак обстоятелството, че най-сетне и Европейската комисия стигна до концепцията, че 20% от средствата за Зелената договорка би трябвало да отидат за възобновяване на горите. Всичко останало обаче, както на този стадий го замислят, са просто кабинетни кроежи на хора, които като че ли в никакъв случай не са учили биология.
Научно потвърдено е, че всяко живо създание, без растенията, при процесите на метаболизъм отделя метан и въглероден двуокис. Въглеродният двуокис не е толкоз нездравословен, тъй като той е
газ на живота
Няма ли въглероден двуокис, няма да има растения, животни и хора. Въглеродният двуокис на планетата от човешка активност е едвам 5%. Останалите 95% са от самата биосфера на земята, като две трети от него се генерира от биосферата на океаните и моретата. Дори да занулим човешката активност, това съвсем няма да се отрази на концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата. И по този начин стигаме до въпроса - какво толкоз пречи въглеродният двуокис, щом той ни е витално нужен?
Въглеродният двуокис е два пъти по тежък от въздуха и той няма по какъв начин да прави парников резултат, който се получава във високите пластове на атмосферата. Да не пропущаме обстоятелството, че въглеродният двуокис поражда основно от изпаренията на океаните и моретата, като се сътвори, пада покрай повърхността на земята. В планините над 2 хиляди м надморска височина съвсем няма растителност, тъй като там съвсем няма въглероден двуокис. Като стартираме да понижаваме количеството на издадения въглероден двуокис, ще се забави растежът на растенията. Сега обаче формалните проучвания със спътници демонстрират, че зелената маса на земята е повишена с 25%, макар огромната сеч на планетата. Високата централизация на въглероден двуокис форсира метаболизма на растенията и те порастват по-бързо. Показателно е, че добивите на селскостопанските реколти нарастват с към 20%.
Правени са проучвания за развиването на човечеството и се оказва, че
пик на популацията
има, когато климатът е по-топъл и концентрацията на въглероден двуокис е по-голяма. Човечеството се нуждае повече от топло, в сравнение с от студено. При дълготрайно мощно захлаждане, хората понижават. По-топлият климат е по-подходящ и за развиване на селското стопанство. Затова и по-голямата част от човечеството живее в субтропическия и тропическия пояс.
От казаното дотук следва, че преди да се вършат наложителни за всички общи наставления за Зелената договорка, първо би трябвало да се разбере, че въглеродният двуокис не е най-големият зложелател на планетата Земя. Да отчетем и обстоятелството, че базовата година е 1991 година, а тогава България е имала надалеч по-развита тежка промишленост с три пъти по-голямо произвеждане. И едвам по-късно да се направи баланс за всяка страна, съгласно нейната територия, климат и зелена маса.
Не може просто по този начин да натиснем копчето „ Стоп “ на стопанската система. Към по-чиста природа би трябвало да вървим, като модернизираме производствата с технологии, щадящи околната среда. Нека да използваме науката за зелени цели, преди на сляпо да прилагаме Зелена договорка, която не прави света по-чист и по-зелен.
Кръговата стопанска система може да създава същите артикули с неведнъж по-малко сила.
В погрешно огледало
В Европа още се живее с мантрата, че ще сме общества на услугите. Това може и да е било вид преди 30-40 години, само че в този момент множеството от услугите вървят през интернет. Това унищожава голям брой дребни и междинни бизнеси, насочени към услуги. Но огромната цифровизация и интернет подкопават развиването на бранш Услуги. Да вземем пиците: те се създават автоматизирано в огромни предприятия, а не се вършат в дребни пекарни. Така в наши дни излиза наяве, че деиндустриализацията е като да си отсякъл дървото, което те храни. Но да забележим и какво продължава да е отношението към въглищата. Те са органична суровина, от която може да се създават масла, пластмаса, каучук и други механически артикули, а ние просто ги трансформираме в „ топло “. Всичко, което се създава от петрола, може да се направи и от въглищата. Има създадени технологии.
Европейският съюз няма ясна визия за бъдещото си развиване, която да е основана на здрави основи. Налице е мощно икономическо лобиране, което дефинира каква да е посоката и какъв завой да се направи. Брюксел към този момент не въздейства на процесите, Евросъюзът е в развой на свободно рухване. Докато в общността върви инфлация, в България обезценката също ще пораства. Инфлацията е реалност в целия свят, тъй като пандемията отприщи „ печатането “ на виртуални пари без покритие. Това се заплаща през инфлацията. Търговията в света се дебалсира, пандемията наруши веригите на доставка, което също се отразява върху инфлационните процеси. Европа привикна Азия да създава вместо нея и цената на тази икономическа политика занапред ще се заплаща.
Европейският съюз през днешния ден е волеизявление на 27 страни. Създаден е като безмитен и безвизов съюз. Началото си той води от Европейската общественост за въглища и стомана, основана с контракт в Париж през 18 април 1951 година от Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия. След Втората международна война е било значимо да се
управлява производството
на въглища и стомана. Въглищата са били нужни като източник на сила и за производството на стомана, изключително нужна за следвоенното възобновяване и строителството. Тези години са и най-успешният стадий от развиването на Евросъюза. Постепенно обаче зелените ултралеви придвижвания стартират да рекетират огромните компании. Организират демонстрации и против атомната сила, по този начин бяха затворени дребните реактори в АЕЦ „ Козлодуй “ и бе спрян планът за АЕЦ „ Белене “ в един от първите му стадии. Постепенно те навлязоха в политиката и си сътвориха лобита и към този момент диктуват разпоредбите на играта, а Зелената договорка от ден на ден отдалечава Европейски Съюз от неговата първична същина. Но да допуснем, че просто времената се менят, преди да стигнем и до други заключения...
Ако погледнем
с здравомислещ взор
ето какъв ще е резултатът от Зелената договорка: Тя ще докара до банкрути на остатъчната промишленост в Европа. Американската стопанска система няма да е толкоз наранена, защото Съединени американски щати е огромен производител на газ, нефт и сила от възобновими източници, макар че там няма дотации за ВЕИ бранша. В Съединени американски щати всичко е на пазарен принцип. В щата Тексас и в пустинните региони има доста слънце и вятър, само че парадоксът беше, че предходната зима най-големият производител на газ и нефт изпадна в енергийна рецесия. Защото енергийната му система зависи от фотосолари, които през зимата съвсем стопират, и от вятърни централи, на които перките замръзнаха. В поле от газ и нефт, само че без електричество, студът ги завладя, имаше и жертви. А Европа даже няма нефт и газ. Евросъюзът обаче гледа със затворени очи на всичко, което смъква градуса на еуфорията за Зелената договорка. Скорошен образец - през лятото на 2021 година имаше 3 месеца безветрие в Западна Европа и вятърните централи бяха спрели. Това породи недостиг на тока. За да компенсират, започнаха да изпомпват газ от хранилищата. И още преди зимата европейските газови складове се оказаха на половина празни. А „ Газпром “ ги пита: „ Като не давате лиценз на към този момент сложени тръби, по какъв начин да ви доставим газ? “.
Така със Зелената договорка към този момент постепенно и бавно, само че сляпо, се върви към това Европа да се трансформира в
музей навън
И в случай че създадем съпоставяне с Римската империя. Нейният разпад е траял дълго – в продължение на към три века е траял упадъкът, а след това са настъпили „ тъмните епохи “. Но в цифровата епоха нещата се случват по напълно различен метод, и то доста по-бързо. Най-вероятно по-трезви мозъци ще изискат да бъде наложена проверка на самия Европейски съюз и с цел да оцелее, той ще би трябвало много да се промени. В своята Бяла книга за бъдещето на Европа, показана през 2017 година, Жан-Клод Юнкер, началник на Европейската комисия от 2014 до 2019 година и дълготраен министър председател на Люксембург, предложи няколко сюжета. Но европейските бюрократи бързо не помниха, че бъдещето на Евросъюза би трябвало непрекъснато да е в сегашния им дневен ред и в този момент Европейски Съюз е на път да се трансформира в Клуб на искащите.
Зелената договорка, в случай че тя не бъде преформатирана към действително запазване на околната среда, ще е
динена кора за България
Нашата страна би трябвало да упорства методиката за изчисляването на въглеродните излъчвания да се промени. Не просто да се заплаща за генерирано количество от някаква човешка активност, а в уравнението да има още две съставния елемент - територията на страната и съществуващата зелена маса. Като решим тази задача, ще се окаже, че България би трябвало да получава средства, защото нашата територия усвоява три пъти повече въглероден двуокис, в сравнение с генерира. Когато се приказва за въглеродни излъчвания, и изключително когато те се обвързват с заплащане от страна на този, който ги създава, би трябвало първо да се имат поради някои научни обстоятелства. Всяко растение е фотосоларна клетка, то поема въглероден двуокис и при фотосинтезата отделя О2, от който се нуждаем. А растенията са част от хранителната верига за животни и хора. Затова не може да не отчетем с положителен знак обстоятелството, че най-сетне и Европейската комисия стигна до концепцията, че 20% от средствата за Зелената договорка би трябвало да отидат за възобновяване на горите. Всичко останало обаче, както на този стадий го замислят, са просто кабинетни кроежи на хора, които като че ли в никакъв случай не са учили биология.
Научно потвърдено е, че всяко живо създание, без растенията, при процесите на метаболизъм отделя метан и въглероден двуокис. Въглеродният двуокис не е толкоз нездравословен, тъй като той е
газ на живота
Няма ли въглероден двуокис, няма да има растения, животни и хора. Въглеродният двуокис на планетата от човешка активност е едвам 5%. Останалите 95% са от самата биосфера на земята, като две трети от него се генерира от биосферата на океаните и моретата. Дори да занулим човешката активност, това съвсем няма да се отрази на концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата. И по този начин стигаме до въпроса - какво толкоз пречи въглеродният двуокис, щом той ни е витално нужен?
Въглеродният двуокис е два пъти по тежък от въздуха и той няма по какъв начин да прави парников резултат, който се получава във високите пластове на атмосферата. Да не пропущаме обстоятелството, че въглеродният двуокис поражда основно от изпаренията на океаните и моретата, като се сътвори, пада покрай повърхността на земята. В планините над 2 хиляди м надморска височина съвсем няма растителност, тъй като там съвсем няма въглероден двуокис. Като стартираме да понижаваме количеството на издадения въглероден двуокис, ще се забави растежът на растенията. Сега обаче формалните проучвания със спътници демонстрират, че зелената маса на земята е повишена с 25%, макар огромната сеч на планетата. Високата централизация на въглероден двуокис форсира метаболизма на растенията и те порастват по-бързо. Показателно е, че добивите на селскостопанските реколти нарастват с към 20%.
Правени са проучвания за развиването на човечеството и се оказва, че
пик на популацията
има, когато климатът е по-топъл и концентрацията на въглероден двуокис е по-голяма. Човечеството се нуждае повече от топло, в сравнение с от студено. При дълготрайно мощно захлаждане, хората понижават. По-топлият климат е по-подходящ и за развиване на селското стопанство. Затова и по-голямата част от човечеството живее в субтропическия и тропическия пояс.
От казаното дотук следва, че преди да се вършат наложителни за всички общи наставления за Зелената договорка, първо би трябвало да се разбере, че въглеродният двуокис не е най-големият зложелател на планетата Земя. Да отчетем и обстоятелството, че базовата година е 1991 година, а тогава България е имала надалеч по-развита тежка промишленост с три пъти по-голямо произвеждане. И едвам по-късно да се направи баланс за всяка страна, съгласно нейната територия, климат и зелена маса.
Не може просто по този начин да натиснем копчето „ Стоп “ на стопанската система. Към по-чиста природа би трябвало да вървим, като модернизираме производствата с технологии, щадящи околната среда. Нека да използваме науката за зелени цели, преди на сляпо да прилагаме Зелена договорка, която не прави света по-чист и по-зелен.
Кръговата стопанска система може да създава същите артикули с неведнъж по-малко сила.
В погрешно огледало
В Европа още се живее с мантрата, че ще сме общества на услугите. Това може и да е било вид преди 30-40 години, само че в този момент множеството от услугите вървят през интернет. Това унищожава голям брой дребни и междинни бизнеси, насочени към услуги. Но огромната цифровизация и интернет подкопават развиването на бранш Услуги. Да вземем пиците: те се създават автоматизирано в огромни предприятия, а не се вършат в дребни пекарни. Така в наши дни излиза наяве, че деиндустриализацията е като да си отсякъл дървото, което те храни. Но да забележим и какво продължава да е отношението към въглищата. Те са органична суровина, от която може да се създават масла, пластмаса, каучук и други механически артикули, а ние просто ги трансформираме в „ топло “. Всичко, което се създава от петрола, може да се направи и от въглищата. Има създадени технологии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ