„Като няма хляб, да ядат пасти“ не е цитат на Мария-Антоанета
Кралицата на Франция Мария-Антоанета в действителност не споделя „ Qu’ils mangent de la brioche “. Фразата даже съществува още преди тя да дойде в страната и да стане кралица – сред 30 и 100 години преди този момент.
В публична творба той за първи път се появява от перото на политическия мъдрец Жан-Жак Русо в автобиографията му „ Изповеди “. По това време Мари-Антоанета е единствено на 10 години и още живее в Австрия. Тя ще отиде във Франция чак след 4 години, когато се омъжва за Луи XVI. Русо също по този начин загатва фразата в писмо, написано 18 години преди Мари-Антоанета изобщо да се роди.
Бриош
В автобиографията си Русо приказва за „ велика принцеса “, която, когато й споделят, че селяните нямат самун, тя отвръща с: „ Е, дано ядат бриош “ (бриошът е питка, която доста наподобява на козунак). Смята се, че или Русо самичък измисля тази фраза, или има поради Мария-Тереза, която е живяла към 100 години по-рано и е била брачна половинка на Луи XIV. Историците към момента се двоумят кое е вярно. Има безапелационни доказателства, че френското кралско семейство има вяра, че фразата идва от Мария-Тереза (10 септември 1638 – 30 юли 1683) и това е версията, която се предава измежду кралските особи. Всъщност Луи XVIII в спомен, написан през 1791 година, споделя точно тази история с Мари-Тереза. И в двата случая това изказване се употребява за прекъснатата връзка сред аристокрацията във Франция и тежкото състояние на елементарните хората.
Освен това, по време на къс дефицит на самун през 1775 година, който довежда до серия от протести, в писмо от Мария-Антоанета до фамилията й в Австрия тя декларира следното: „ Съвсем несъмнено е, че виждайки хората, които се отнасят с нас толкоз добре макар личното си злощастие, ние сме по-задължени от всеки път да работим интензивно за това да живеят по-добре. “ Едва ли нещо такова би било написано от някой, който е в незнание или безсърдечен към тежкото състояние на бедните.
Мария-Тереза
И по този начин, за какво тогава тази фраза се приписва на Мария-Антоанета?. Ако прочетем за живота й, ще открием, че огромна част от тази злоба е на първо място, тъй като тя е в позицията на лесна и ясно забележима цел за народа да изрази ненавистта си против френската аристокрация. Мария-Антоанета е австрийка и преди брака й с Луи XVI, Австрия и Франция са горчиви врагове (и нещата не се усъвършенстват доста откакто подписват помирение, въпреки че най-малко се заобикаля открита война, до момента в който кралят в последна сметка не е свален по време на революцията).
Тук можете да прочетете повече за биографията на Мария-Антоанета.
Първоначално нейната хубост, сладкодумство и темперамент очароват хората. Но с вгорчаване на връзките сред необятната общност и аристокрацията, тя става обичаният член на елита за ругатни и обвинявания. През по-голямата част от времето си във Франция тя постоянно е упреквана в неща като: блудничество със сина си;многобройни афери с съвсем всеки мъж или жена, с която е в контакт; опит за намаляване отбранителните сили на Франция, с цел да може Австрия да поеме властта; опит да банкрутира Франция посредством политически интриги и значителни разноски (тя е наричана „ мадам Дефицит “ “); опит да източва средствата от хазната на Франция към брат си Йозеф II в Австрия; опит за машинация на бижутери за цената на несъмнено извънредно скъпо диамантено колие; че желае да се къпе в кръвта на своите политически врагове; че провежда и взе участие в оргии; че е „ властта зад престола “ и въздейства върху доста от решенията на краля, които се считат за накърняващи Франция (за което получава прякора „ мадам Вето “); скрит план за убийството на херцога на Орлиънс; оркестриране на клането на швейцарската армия и така нататък
В реалност има малко доказателства, че което и да от тези неща е истина, с изключение на разточителните й разноски. Въпреки това, парите, които прахосва, не са нищо спрямо харчовете на множеството френски кралски особи по това време, което е ненапълно изненадващо, като се има поради, че се чака кралицата да надминава всички останали в това отношение. Тя прави и доста великодушни благотворителни дарения за бедните във Франция, което също кара репликата „ дано ядат торта “ да седи неестествено от устата й.
В допълнение към това, тя няма действителна политическа власт през по-голямата част от службата си като кралица, защото брачният партньор й развива навика да отхвърля всяко нейно предложение заради обстоятелството, че е австрийка, а той още от дребен е учтив да няма никакво доверие на австрийците. Всъщност той рядко приказва с нея по държавни въпроси, опасявайки се, че тя може да се опита да употребява тази информация в интерес на Австрия. По този метод тя съвсем в никакъв случай не взе участие в политиката (което също е подложено на критика в разнообразни моменти от необятната общност, която я упреква, че стои до и не прави нищо, до момента в който Франция постепенно се влошава).
Луи XVI
Когато кралят в последна сметка изоставя доста от своите политически отговорности, тя най-сетне се намесва, с цел да успокои връзките сред събранието и брачна половинка си. Така, когато към този момент взе участие в политиката, това също се подлага на критика, като революционерите я упрекват, че се пробва да укрепи ситуацията на Австрия и да отслаби Франция. За това обаче няма никакви действителни доказателства – в действителност доказателствата сочат тъкмо противоположното. Повечето от нейните политически дейности са в ущърб на Австрия, заради обстоятелството, че цел й е да обезпечи бъдещето на децата си, които са част, несъмнено, от френския кралски двор, а това бъдеще става все по-несигурно.
Самият израз „ да ядат торти “ е относително добре прочут измежду доста от революционерите, които го употребяват, с цел да олицетворят разединението сред аристокрацията и хората по това време. Историците след Френската гражданска война също обичат да употребяват фразата, защото тя обобщава изключителния нарцисизъм на френската аристокрация през този интервал. Така че не е изненадващо, че те показват фразата като изречена от Антоанета – обичаната цел за сходни неща.
