Hyperloop One - краят на една утопия
Крахът на емблематичната компания е неприятен знак за стартъпите, които работят в тази област
Още през 2016 година Hyperloop One сподели първия модел на тунелите, с които смяташе да преобрази превоза по света (снимка: Кевин Крейджи във Flickr, CC BY 2.0 Deed)
Hyperloop One – компанията за футуристичен ултрабърз превоз с капсули във вакуумен тунел – се закрива. След 10 години опити и медиен звук технологията си остава несбъдната фантазия.
Стартъпът разпродава активите си, затваря офисите си и редуцира чиновниците си, съгласно източници на Блумбърг. Официално тя ще приключи активността си в края на годината. Цялата ѝ интелектуална благосъстоятелност ще се трансферира към мажоритарния акционер, огромния дубайски пристанищен оператор DP World.
От основаването си през 2014 година компанията набра към 450 милиона $ от фондове за рисков капитал и други вложения. Въпреки че към момента има няколко новостартиращи компании, които се надяват да изградят хиперлупове, гибелта на една от най-големите компании в това начинание е самобитен знак за неуспеха на една фантазия, която мнозина чакаха да се сбъдне и да промени света на транспортите.
„ Пети тип “ превоз
Началото бе сложено през 2014 година Тогава най-страстният бранител и вложител в създаването бе Илон Мъск. Той твърдеше, че аеродинамичните алуминиеви капсули, цялостни с пасажери или товари, ще могат да се движат през съвсем вакуумна тръба със скорости до 1000 км/ч. Тези тръби, издигнати на пилони или пък вкопани в земята, могат да бъдат построени вътре в или сред градовете.
Ентусиастите нарекоха това събитие „ пети тип превоз “. Те твърдяха, че хиперлуп технологията може да промени метода, по който живеем, работим, търгуваме и пътуваме. Идеята завладя въображението на инженери и вложители по целия свят.
Емблематичната компания в началото беше учредена като Hyperloop Technologies. След това тя промени името си на Hyperloop One през 2016 година По-късно стана Virgin Hyperloop One, откакто беше добита от бизнес-империята на английския милиардер Ричард Брансън. Компанията изглеждаше мощна, с десетки милиони долари финансиране и смела визия за появяването на хиперлуп системи по целия свят.
Не липсваха кавги. През 2017 година стартъпът бе част от правосъдно дело с един от своите съоснователи, Броган БамБроган, поради обвинявания в тормоз и бойкот. Година по-късно различен съосновател, Шервин Пишевар, беше изпъден на фона на обвинявания в полово принуждение.
Технология „ тъкмо зад ъгъла “
През тези 10 години новаторският стартъп погълна много пари. Брансън оказа помощ за обезпечаване от 50 милиона $ от двама съществуващи вложители за покриване на отговорностите за заплати. Компанията събра 172 милиона $ ново финансиране през 2019 година, 90 милиона от които пристигнаха от DP World, която пък преди този момент към този момент бе вложила 25 милиона $ в компанията.
Фирмата направи няколко значими крачки, в това число създаване на тестово трасе в Невада, с цел да ревизира сигурността и осъществимостта на технологията. През 2020 година Hyperloop One организира първия си — и единствен — тест с действителни пасажери. Капсулата доближи оптималната скорост от 160 км/ч надалеч от първичното обещаните скорости.
още по темата
Все отново събитието даде вяра на мнозина, че тунелите за свръхскоростен транспорт скоро ще стартират да свързват градовете по света. За мнозина чувството беше, че технологията е към този момент „ тъкмо зад ъгъла “. Изглеждаше, че е на път да се сбъдне прогнозата, направена още през 2017 година, а точно, че ще има „ работещи хиперлупове по целия свят… през 2020 година “. По-късно този период беше преместен за 2021 година
Пандемията постави кол в колелата на доста бизнеси и изглеждаше разбираемо, че по това време и дейностите на Hyperloop One се забавиха. Тогава обаче отпадна името Virgin, което алармира отдръпването на Ричард Брансън, а след това се разбра, че компанията ще се концентрира върху карго-превозите и краткотрайно се отхвърля от проектите за пътнически пътувания.
Пак по това време компанията редуцира повече от 100 свои чиновници. Тогава сходна численост представляваше към половината екип. Втора вълна на съкращения последва през декември 2022.
Сега, с прекратяването на работата на Hyperloop One, наподобява, че фантазията ще си остане несбъдната още известно време.
Утопична визия
Въпреки 10-годишната научно-изследователска работа по плана, критиците не пропуснаха да отбележат, че Hyperloop наподобява има големи логистични проблеми, а занапред следва да се опита да преодолее регулаторните трудности. Други разясниха, че хиперлуп системата може да е механически осъществима, само че цялостният план е „ въздух под налягане “. Окачествиха го още като утопична визия, която е финансово невъзможна.
Някои други хиперлуп компании не престават да се борят, като са на разнообразни стадии на създаване. Сред тях са да вземем за пример европейската хиперлуп компания Hardt Hyperloop и Swisspod Technologies в Швейцария. Въпреки това нито една софтуерна компания за хиперлуп превоз не е построила огромни работни планове даже след години на проучвателен и развойни планове.
DP World, дубайската компания, която има мажоритарен дял в Hyperloop One, към този момент отхвърля коментар пред медиите. Самата Hyperloop One също резервира безмълвие. Фирмата Boring Company, основана от Илон Мъск, продължава да копае подземни тунели под Лас Вегас – само че за коли Tesla, а не за хиперлупове. А който купи тестовото трасе в пустинята на Невада, ще има една страхотна пързалка посред пустошта.
Още през 2016 година Hyperloop One сподели първия модел на тунелите, с които смяташе да преобрази превоза по света (снимка: Кевин Крейджи във Flickr, CC BY 2.0 Deed)
Hyperloop One – компанията за футуристичен ултрабърз превоз с капсули във вакуумен тунел – се закрива. След 10 години опити и медиен звук технологията си остава несбъдната фантазия.
Стартъпът разпродава активите си, затваря офисите си и редуцира чиновниците си, съгласно източници на Блумбърг. Официално тя ще приключи активността си в края на годината. Цялата ѝ интелектуална благосъстоятелност ще се трансферира към мажоритарния акционер, огромния дубайски пристанищен оператор DP World.
От основаването си през 2014 година компанията набра към 450 милиона $ от фондове за рисков капитал и други вложения. Въпреки че към момента има няколко новостартиращи компании, които се надяват да изградят хиперлупове, гибелта на една от най-големите компании в това начинание е самобитен знак за неуспеха на една фантазия, която мнозина чакаха да се сбъдне и да промени света на транспортите.
„ Пети тип “ превоз
Началото бе сложено през 2014 година Тогава най-страстният бранител и вложител в създаването бе Илон Мъск. Той твърдеше, че аеродинамичните алуминиеви капсули, цялостни с пасажери или товари, ще могат да се движат през съвсем вакуумна тръба със скорости до 1000 км/ч. Тези тръби, издигнати на пилони или пък вкопани в земята, могат да бъдат построени вътре в или сред градовете.
Ентусиастите нарекоха това събитие „ пети тип превоз “. Те твърдяха, че хиперлуп технологията може да промени метода, по който живеем, работим, търгуваме и пътуваме. Идеята завладя въображението на инженери и вложители по целия свят.
Емблематичната компания в началото беше учредена като Hyperloop Technologies. След това тя промени името си на Hyperloop One през 2016 година По-късно стана Virgin Hyperloop One, откакто беше добита от бизнес-империята на английския милиардер Ричард Брансън. Компанията изглеждаше мощна, с десетки милиони долари финансиране и смела визия за появяването на хиперлуп системи по целия свят.
Не липсваха кавги. През 2017 година стартъпът бе част от правосъдно дело с един от своите съоснователи, Броган БамБроган, поради обвинявания в тормоз и бойкот. Година по-късно различен съосновател, Шервин Пишевар, беше изпъден на фона на обвинявания в полово принуждение.
Технология „ тъкмо зад ъгъла “
През тези 10 години новаторският стартъп погълна много пари. Брансън оказа помощ за обезпечаване от 50 милиона $ от двама съществуващи вложители за покриване на отговорностите за заплати. Компанията събра 172 милиона $ ново финансиране през 2019 година, 90 милиона от които пристигнаха от DP World, която пък преди този момент към този момент бе вложила 25 милиона $ в компанията.
Фирмата направи няколко значими крачки, в това число създаване на тестово трасе в Невада, с цел да ревизира сигурността и осъществимостта на технологията. През 2020 година Hyperloop One организира първия си — и единствен — тест с действителни пасажери. Капсулата доближи оптималната скорост от 160 км/ч надалеч от първичното обещаните скорости.
още по темата
Все отново събитието даде вяра на мнозина, че тунелите за свръхскоростен транспорт скоро ще стартират да свързват градовете по света. За мнозина чувството беше, че технологията е към този момент „ тъкмо зад ъгъла “. Изглеждаше, че е на път да се сбъдне прогнозата, направена още през 2017 година, а точно, че ще има „ работещи хиперлупове по целия свят… през 2020 година “. По-късно този период беше преместен за 2021 година
Пандемията постави кол в колелата на доста бизнеси и изглеждаше разбираемо, че по това време и дейностите на Hyperloop One се забавиха. Тогава обаче отпадна името Virgin, което алармира отдръпването на Ричард Брансън, а след това се разбра, че компанията ще се концентрира върху карго-превозите и краткотрайно се отхвърля от проектите за пътнически пътувания.
Пак по това време компанията редуцира повече от 100 свои чиновници. Тогава сходна численост представляваше към половината екип. Втора вълна на съкращения последва през декември 2022.
Сега, с прекратяването на работата на Hyperloop One, наподобява, че фантазията ще си остане несбъдната още известно време.
Утопична визия
Въпреки 10-годишната научно-изследователска работа по плана, критиците не пропуснаха да отбележат, че Hyperloop наподобява има големи логистични проблеми, а занапред следва да се опита да преодолее регулаторните трудности. Други разясниха, че хиперлуп системата може да е механически осъществима, само че цялостният план е „ въздух под налягане “. Окачествиха го още като утопична визия, която е финансово невъзможна.
Някои други хиперлуп компании не престават да се борят, като са на разнообразни стадии на създаване. Сред тях са да вземем за пример европейската хиперлуп компания Hardt Hyperloop и Swisspod Technologies в Швейцария. Въпреки това нито една софтуерна компания за хиперлуп превоз не е построила огромни работни планове даже след години на проучвателен и развойни планове.
DP World, дубайската компания, която има мажоритарен дял в Hyperloop One, към този момент отхвърля коментар пред медиите. Самата Hyperloop One също резервира безмълвие. Фирмата Boring Company, основана от Илон Мъск, продължава да копае подземни тунели под Лас Вегас – само че за коли Tesla, а не за хиперлупове. А който купи тестовото трасе в пустинята на Невада, ще има една страхотна пързалка посред пустошта.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ