Проф. Пламен Павлов: 24 май е повод за злоупотреба от великоруската пропаганда, опит да се унижава България
Кръгът към Румен Радев, лансиращ плана „ 3-ти март “ е де факто „ Анти-24 май “
Игнорирането на българското завещание, което за средновековните съветски, украински, беларуски книжовници е реалност, през днешния ден се е трансформирало в тактика за самоизтъкване и вбиване на чеп сред култури и страни, споделя пред Faktor.bg известният историк и патриот
Интервю на Мая Стоянова
-Проф. Павлов, посрещаме 24 май, а заветът на предците ни - да „ пребъдем с дух и огнен меч “, през днешния ден се е изродил в политическа ненавист и непоносимост. Как стигнахме до това национално проваляне?
- Това е комплициран въпрос, който има доста дълга предистория. Отчасти се дължи и на самите послания на датата 24 май, по остарял жанр 11 май. Аз съм един от хората, които предложиха през есента на 2022 година 24 май да бъде разгласен за народен празник, без да отхвърляме дати като 3 март, 6 септември, 22 септември. Идеята е, че 24 май е от празниците, които се празнуват още от преди основаването на Трета българска страна. Той носи и духа на националното ни Възраждане, и на яркия спомен за средновековната българска цивилизация и нейното завещание. За страдание петоколонниците у нас, в това число президентът Румен Радев, посрещнаха тази концепция с невероятна нервност. Бяхме наричани по какъв начин ли не, а става дума за водещи историци от всички български университети и научни институции, да не ги изреждам поименно. Ние се опитахме да проучваме актуалния празничен календар на България и предложихме 24 май да стане народен празник, тъй като е най-позитивният и сплотяващ ден. Всички сме чели Иван Вазов, знаем за огнената тирада на Ботев в Калоферското учебно заведение 1867 година, а и за първото записано честване на 24 май (11 май) в Шумен през 1813 година. Празникът има старинни корени и е мост от Средновековието към Възраждането, към сегашното и бъдещето.
При цялата тази нервност, която на процедура хвърли сянка върху 24 май, показан надали не като отрицания на 3 март /!/, през днешния ден Румен Радев във Ватикана приказва витиевати слова за братята Кирил и Методий… В същина лансираният от кръга към него план „ 3-ти март “, не е ли де факто „ Анти-24 май “?! Излиза, че който издига на друго ниво 24 май, е срещу 3-ти март, т.е. срещу Русия! Много пъти сме говорили, че 3-ти март е концепцията за целокупна България и национално обединяване, а не опира единствено до това какъв брой е популярен император Александър II…. Да се опълчва 24 май на 3-ти март по този нервен метод е симптом за къса национална памет. Същата нервност беше за демонтажа на позорния монумент на руския окупатор в центъра на София. В основата на всичко това е васалното, колепреклонно отношение към Русия, което съгласно мен се дължи не толкоз на страсти, колкото на зависимости. Именно тези зависимости стават все по-явни.
В същото време по-млади български политици, които без да вникнат в концепцията и без да има никакво обществено разискване взеха решение да го впишат 24 май като народен празник в Конституцията, само че напълно скоро под натиска на съветската „ пета колона “ се отхвърлиха от тази концепция. А 24 май е празник с универсални характерности, че е същински национален празник, оптимално допустим за всички българи! И съгласно мен въпросът за оповестяването му за народен празник въобще не е изнемощял.
- Владимир Путин внуши преди години, че буквите са пристигнали от македонските земи, а е добре известно, че кирилицата е основана в Плиска, а българска писменост не е нереална славянска писменост “. Какво се крие зад тази съветска имперска измама?
- Владимир Путин е правил цяла каскада от антибългарски изявления в една или друга посока. Искам да припомня това на петата колона у нас, която сега се е трансформирала в някаква многоглава хидра – става дума за доста партии, няма да ги изреждам, които настояват какъв брой обичат Русия, по какъв начин Русия е най-святото нещо на света… Да не не помнят, че същият този Путин, на който те се кланят като пред езически идол, е правил антибългарски изявления, унижаващи нас българите като второ качество хора. Да им напомня и скандалните думи на депутата на Руската дума - Толстой, който намерено заплашваше по какъв начин руснаците ще ни вземат Черноморието, а Мария Захарова назовава нашето държавно управление, както и законно определеното държавно управление в Киев, „ режим “.
Ако Владимир Путин е неграмотен и не знае кой, къде и по какъв начин е основал писмеността, има огромни имена в самата съветска просвета, които могат да му кажат, че кирилицата е основана в манастирите към Плиска и Велики Преслав, а не в македонските земи. И даже да става дума за „ македонски земи “, приказваме за Първото българско царство, а не за някаква мислена „ македонска “ страна.
- В този смисъл пропагандирането на погрешни изказвания демонстрация на комплекс от страна на Русия към нас ли е или има друга цел?
-Хора като Путин нямат мисленето, което имаме ние. Те са надалеч от науката. Иначе съветски учени, да вземем за пример проф. Лихачов и други, са наясно с шампионата на България във връзка с това, което става в Киевска Рус (нейна наследница на първо място е Украйна). Но съгласно мен, сходни изказвания не са проблем просто на някакви комплекси, а по-скоро на самовлюбената увереност на диктатора и неговия кръг, че ние сме някакви негови васали или пък сме „ предатели “, които имат смелостта да имат лични национални ползи. Това е цялостното държание на съветската дипломация и по време на Съединението, и преди Първата международна война. Българските политици постоянно са били доброжелателни към Русия, само че при изискване за връзки на равноправна основа и взаимно почитание.
Не мога да не споделя и още нещо. В Москва, Петербург и други съветски градове празникът се отбелязва, само че през последните повече от двадесет години България постоянно даже не се загатва! Имало е случаи, в които хора в Русия са питали – но и българите ли честват този празник, откакто ние сме го основали и това не е загадка за образованите хора.
Така че самият 24 май още веднъж е мотив за корист от страна на великоруската агитация. Това е опит още веднъж да се унижава България, да се плетат планове на Балканите. Ние сме пострадали от намесата на Русия и у нас, и в Северна Македония, от всичко, което се случва по оста Москва-Белград-Скопие. Защото същото се прави и в Северна Македония, сходни гласове се чуват даже в Словакия. Имаше план преди две години – да се направи взаимна самодейност сред Северна Македония и Словакия, обвързвана с обиколка на Светите места. Аз тогава с цялостно съображение, съгласно мен, попитах къде ще отидат – в Николчица, където е гробът на Методи, само че паметникът е повдигнат от българите в Чехия, по план на Емил Венков. С други думи, без България, без Борис-Михаил и Симеон Велики нямаше да оцелее делото на Кирил и Методий, и това е неоспорим факт.
-В едно изявление казвате, че няма да позволим да ни лишават свещените букви. Има ли съгласно вас рецепта за противопоставяне на сходни провокации както от страна на Кремъл, по този начин и на македонски политици?
-Универсална рецепта за сходни случаи няма по какъв начин да бъде изобретена. И въпреки всичко, от една страна, би трябвало да бъдем поредни в отстояването на историческата истина, а тя е напълно в наша изгода. И това се признава от цялата международна просвета. От друга страна, не би трябвало да мълчим при сходни провокации. И по тази причина през днешния ден български политици, сложили се в услуга на една страна, която разгласи България за „ вражеска страна “, да си спомнят антибългарските изяви от страна на Путин, Толстой, Захарова и на кого ли още не… Нека на следващия ден да погледнат в съветските медии дали ще бъде казана една дума за България във връзка на 24 май. Да не приказваме за доста по-големи откровени неистини и операции, с които не са престанали да ни заливат и през днешния ден. Да не забравяме, че в съветското обществено пространство се приказва по какъв начин Светите братя Кирил и Методий са „ техни герои “ и просветители, че са разкрили писмеността по време на хазарската си задача в Крим /който е част от Украйна, окупирана през днешния ден от Русия!/, която другояче била надали не „ съветска “… Игнорирането на българското завещание, което за средновековните съветски, украински, беларуски книжовници е реалност, през днешния ден се е трансформирало в тактика за самоизтъкване и вбиване на чеп сред култури и страни. А Кирил, Методий и техните възпитаници ни учат на тъкмо противоположното. В този смисъл, празникът 24 май е добре да се преглежда и от позиция на неговата вероятност. Когато България избавя делото на Светите братя, тя вижда в него силата на езика, словото, културата, а не на омразата и меркантилните ползи на една самозабравила се псевдовелика мощ, каквато е през днешния ден е Руската федерация.
-Президентите на България и Северна Македония ще бъдат във Ватикана на връх 24 май, какъв знак е това за двете страни на един народ?
-Президентите на двете страна не за първи път ще бъдат дружно в Рим на 24 май. Но, както наподобява, изобщо няма да се срещнат...По настрана ще влязат при папата, по настрана ще посетят едни и същи места. Това опонира на Договора за добросъседство и другарство, в който има уговорка за общо честване на общи събития и герои, каквито несъмнено са Светите братята Кирил и Методий! И в този случай имаме съображение да бъдем огорчени от държанието най-много на македонската страна.
Но аз не виждам изключително интензивност и от българска страна. Нашата политика във връзка с Северна Македония е непоследователна. Аз не си припомням едно изказване през последните години, което да демонстрира визионерска посока в българо-македонските връзки. И в този момент берем горчивите плодове на тази непоследователна политика. На мнение съм, че би трябвало да има една по-голяма интензивност във връзка с нашата югозападна съседка. Преди година Президентството направи една потребна самодейност, събирайки видни слависти и старобългаристи на авторитетна конферениция у нас. Мисля, че би трябвало по-активно да действаме освен в самата Северна Македония, само че и в интернационален проект. Съвместната историческа комисия към този момент видяхме, че не може да реши на процедура нищо, и то по виновност на ръководещите в Северна Македония. Това обаче не пречи да има полемики, разговори, взаимни конференции, с други думи – доста по-голяма интензивност, на каквато България има цялостното право и като член на Европейски Съюз, и като страна със сериозна академична просвета.
-Могат ли книжовността и просветеността да ни извадят от духовната рецесия, в която е изпаднало българското общество?
-Не мисля, че българското общество е изпаднало в неспасяема духовна рецесия. По време на предизборни акции слушаме апокалиптични прогнози, появяват се всевъзможни спасители, които чакат третото „ съветско “ „ “освобождение “ “. Права сте, че ни би трябвало сходна терапия и нашето общество има задоволително сили, с цел да се оправи. Въпросът е да се активизираме и да мислим перспективно, с оглед и на това, което ни е завещано и от дейците на нашата държавност през вековете. Известна е китайската сентенция – който мисли за бъдещето на страната си, образова популацията си. Мисля, че Борис-Михаил и Симеон Велики, както и цар Петър, Иван Асен II, Иван Александър са мислели в вероятност. Същото може да се каже и по време на Възраждането, когато най-голямата ни мощ е българското учебно заведение, което е неразривно обвързвано с читалищата и революционните комитети. Затова мисля, че целта на образованието освен не би трябвало да бъде загърбван, само че и от ден на ден подкрепян от страната и обществото. Трябва да сме виновни към бъдещето на България като просветена европейска демократична страна.
Игнорирането на българското завещание, което за средновековните съветски, украински, беларуски книжовници е реалност, през днешния ден се е трансформирало в тактика за самоизтъкване и вбиване на чеп сред култури и страни, споделя пред Faktor.bg известният историк и патриот
Интервю на Мая Стоянова
-Проф. Павлов, посрещаме 24 май, а заветът на предците ни - да „ пребъдем с дух и огнен меч “, през днешния ден се е изродил в политическа ненавист и непоносимост. Как стигнахме до това национално проваляне?
- Това е комплициран въпрос, който има доста дълга предистория. Отчасти се дължи и на самите послания на датата 24 май, по остарял жанр 11 май. Аз съм един от хората, които предложиха през есента на 2022 година 24 май да бъде разгласен за народен празник, без да отхвърляме дати като 3 март, 6 септември, 22 септември. Идеята е, че 24 май е от празниците, които се празнуват още от преди основаването на Трета българска страна. Той носи и духа на националното ни Възраждане, и на яркия спомен за средновековната българска цивилизация и нейното завещание. За страдание петоколонниците у нас, в това число президентът Румен Радев, посрещнаха тази концепция с невероятна нервност. Бяхме наричани по какъв начин ли не, а става дума за водещи историци от всички български университети и научни институции, да не ги изреждам поименно. Ние се опитахме да проучваме актуалния празничен календар на България и предложихме 24 май да стане народен празник, тъй като е най-позитивният и сплотяващ ден. Всички сме чели Иван Вазов, знаем за огнената тирада на Ботев в Калоферското учебно заведение 1867 година, а и за първото записано честване на 24 май (11 май) в Шумен през 1813 година. Празникът има старинни корени и е мост от Средновековието към Възраждането, към сегашното и бъдещето.
При цялата тази нервност, която на процедура хвърли сянка върху 24 май, показан надали не като отрицания на 3 март /!/, през днешния ден Румен Радев във Ватикана приказва витиевати слова за братята Кирил и Методий… В същина лансираният от кръга към него план „ 3-ти март “, не е ли де факто „ Анти-24 май “?! Излиза, че който издига на друго ниво 24 май, е срещу 3-ти март, т.е. срещу Русия! Много пъти сме говорили, че 3-ти март е концепцията за целокупна България и национално обединяване, а не опира единствено до това какъв брой е популярен император Александър II…. Да се опълчва 24 май на 3-ти март по този нервен метод е симптом за къса национална памет. Същата нервност беше за демонтажа на позорния монумент на руския окупатор в центъра на София. В основата на всичко това е васалното, колепреклонно отношение към Русия, което съгласно мен се дължи не толкоз на страсти, колкото на зависимости. Именно тези зависимости стават все по-явни.
В същото време по-млади български политици, които без да вникнат в концепцията и без да има никакво обществено разискване взеха решение да го впишат 24 май като народен празник в Конституцията, само че напълно скоро под натиска на съветската „ пета колона “ се отхвърлиха от тази концепция. А 24 май е празник с универсални характерности, че е същински национален празник, оптимално допустим за всички българи! И съгласно мен въпросът за оповестяването му за народен празник въобще не е изнемощял.
- Владимир Путин внуши преди години, че буквите са пристигнали от македонските земи, а е добре известно, че кирилицата е основана в Плиска, а българска писменост не е нереална славянска писменост “. Какво се крие зад тази съветска имперска измама?
- Владимир Путин е правил цяла каскада от антибългарски изявления в една или друга посока. Искам да припомня това на петата колона у нас, която сега се е трансформирала в някаква многоглава хидра – става дума за доста партии, няма да ги изреждам, които настояват какъв брой обичат Русия, по какъв начин Русия е най-святото нещо на света… Да не не помнят, че същият този Путин, на който те се кланят като пред езически идол, е правил антибългарски изявления, унижаващи нас българите като второ качество хора. Да им напомня и скандалните думи на депутата на Руската дума - Толстой, който намерено заплашваше по какъв начин руснаците ще ни вземат Черноморието, а Мария Захарова назовава нашето държавно управление, както и законно определеното държавно управление в Киев, „ режим “.
Ако Владимир Путин е неграмотен и не знае кой, къде и по какъв начин е основал писмеността, има огромни имена в самата съветска просвета, които могат да му кажат, че кирилицата е основана в манастирите към Плиска и Велики Преслав, а не в македонските земи. И даже да става дума за „ македонски земи “, приказваме за Първото българско царство, а не за някаква мислена „ македонска “ страна.
- В този смисъл пропагандирането на погрешни изказвания демонстрация на комплекс от страна на Русия към нас ли е или има друга цел?
-Хора като Путин нямат мисленето, което имаме ние. Те са надалеч от науката. Иначе съветски учени, да вземем за пример проф. Лихачов и други, са наясно с шампионата на България във връзка с това, което става в Киевска Рус (нейна наследница на първо място е Украйна). Но съгласно мен, сходни изказвания не са проблем просто на някакви комплекси, а по-скоро на самовлюбената увереност на диктатора и неговия кръг, че ние сме някакви негови васали или пък сме „ предатели “, които имат смелостта да имат лични национални ползи. Това е цялостното държание на съветската дипломация и по време на Съединението, и преди Първата международна война. Българските политици постоянно са били доброжелателни към Русия, само че при изискване за връзки на равноправна основа и взаимно почитание.
Не мога да не споделя и още нещо. В Москва, Петербург и други съветски градове празникът се отбелязва, само че през последните повече от двадесет години България постоянно даже не се загатва! Имало е случаи, в които хора в Русия са питали – но и българите ли честват този празник, откакто ние сме го основали и това не е загадка за образованите хора.
Така че самият 24 май още веднъж е мотив за корист от страна на великоруската агитация. Това е опит още веднъж да се унижава България, да се плетат планове на Балканите. Ние сме пострадали от намесата на Русия и у нас, и в Северна Македония, от всичко, което се случва по оста Москва-Белград-Скопие. Защото същото се прави и в Северна Македония, сходни гласове се чуват даже в Словакия. Имаше план преди две години – да се направи взаимна самодейност сред Северна Македония и Словакия, обвързвана с обиколка на Светите места. Аз тогава с цялостно съображение, съгласно мен, попитах къде ще отидат – в Николчица, където е гробът на Методи, само че паметникът е повдигнат от българите в Чехия, по план на Емил Венков. С други думи, без България, без Борис-Михаил и Симеон Велики нямаше да оцелее делото на Кирил и Методий, и това е неоспорим факт.
-В едно изявление казвате, че няма да позволим да ни лишават свещените букви. Има ли съгласно вас рецепта за противопоставяне на сходни провокации както от страна на Кремъл, по този начин и на македонски политици?
-Универсална рецепта за сходни случаи няма по какъв начин да бъде изобретена. И въпреки всичко, от една страна, би трябвало да бъдем поредни в отстояването на историческата истина, а тя е напълно в наша изгода. И това се признава от цялата международна просвета. От друга страна, не би трябвало да мълчим при сходни провокации. И по тази причина през днешния ден български политици, сложили се в услуга на една страна, която разгласи България за „ вражеска страна “, да си спомнят антибългарските изяви от страна на Путин, Толстой, Захарова и на кого ли още не… Нека на следващия ден да погледнат в съветските медии дали ще бъде казана една дума за България във връзка на 24 май. Да не приказваме за доста по-големи откровени неистини и операции, с които не са престанали да ни заливат и през днешния ден. Да не забравяме, че в съветското обществено пространство се приказва по какъв начин Светите братя Кирил и Методий са „ техни герои “ и просветители, че са разкрили писмеността по време на хазарската си задача в Крим /който е част от Украйна, окупирана през днешния ден от Русия!/, която другояче била надали не „ съветска “… Игнорирането на българското завещание, което за средновековните съветски, украински, беларуски книжовници е реалност, през днешния ден се е трансформирало в тактика за самоизтъкване и вбиване на чеп сред култури и страни. А Кирил, Методий и техните възпитаници ни учат на тъкмо противоположното. В този смисъл, празникът 24 май е добре да се преглежда и от позиция на неговата вероятност. Когато България избавя делото на Светите братя, тя вижда в него силата на езика, словото, културата, а не на омразата и меркантилните ползи на една самозабравила се псевдовелика мощ, каквато е през днешния ден е Руската федерация.
-Президентите на България и Северна Македония ще бъдат във Ватикана на връх 24 май, какъв знак е това за двете страни на един народ?
-Президентите на двете страна не за първи път ще бъдат дружно в Рим на 24 май. Но, както наподобява, изобщо няма да се срещнат...По настрана ще влязат при папата, по настрана ще посетят едни и същи места. Това опонира на Договора за добросъседство и другарство, в който има уговорка за общо честване на общи събития и герои, каквито несъмнено са Светите братята Кирил и Методий! И в този случай имаме съображение да бъдем огорчени от държанието най-много на македонската страна.
Но аз не виждам изключително интензивност и от българска страна. Нашата политика във връзка с Северна Македония е непоследователна. Аз не си припомням едно изказване през последните години, което да демонстрира визионерска посока в българо-македонските връзки. И в този момент берем горчивите плодове на тази непоследователна политика. На мнение съм, че би трябвало да има една по-голяма интензивност във връзка с нашата югозападна съседка. Преди година Президентството направи една потребна самодейност, събирайки видни слависти и старобългаристи на авторитетна конферениция у нас. Мисля, че би трябвало по-активно да действаме освен в самата Северна Македония, само че и в интернационален проект. Съвместната историческа комисия към този момент видяхме, че не може да реши на процедура нищо, и то по виновност на ръководещите в Северна Македония. Това обаче не пречи да има полемики, разговори, взаимни конференции, с други думи – доста по-голяма интензивност, на каквато България има цялостното право и като член на Европейски Съюз, и като страна със сериозна академична просвета.
-Могат ли книжовността и просветеността да ни извадят от духовната рецесия, в която е изпаднало българското общество?
-Не мисля, че българското общество е изпаднало в неспасяема духовна рецесия. По време на предизборни акции слушаме апокалиптични прогнози, появяват се всевъзможни спасители, които чакат третото „ съветско “ „ “освобождение “ “. Права сте, че ни би трябвало сходна терапия и нашето общество има задоволително сили, с цел да се оправи. Въпросът е да се активизираме и да мислим перспективно, с оглед и на това, което ни е завещано и от дейците на нашата държавност през вековете. Известна е китайската сентенция – който мисли за бъдещето на страната си, образова популацията си. Мисля, че Борис-Михаил и Симеон Велики, както и цар Петър, Иван Асен II, Иван Александър са мислели в вероятност. Същото може да се каже и по време на Възраждането, когато най-голямата ни мощ е българското учебно заведение, което е неразривно обвързвано с читалищата и революционните комитети. Затова мисля, че целта на образованието освен не би трябвало да бъде загърбван, само че и от ден на ден подкрепян от страната и обществото. Трябва да сме виновни към бъдещето на България като просветена европейска демократична страна.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ