Ердоган идва в България като пълновластен господар
Който си мисли, че Ердоган идва в България, с цел да се моли за европейски визи на Юнкер и да договаря за участие, доста се лъже. Който си мисли, че Борисов прави услуга на Европейски Съюз, а не на турския султан, като го кани във Варна, значи нищо не схваща от политика. Само че прислужникът на двама господари постоянно има нелека орис, па бил той и с българска закалка в метаните.
Това разяснява за уеб страницата „ Гласове “ Анастас Добрев.
Затова с наближаването на 26 март Борисов става все по-тревожен. До степен, че оня ден прибегна да апокалиптично знамение за трета международна война, единствено и единствено да оправдае нелепата си роля на европейски сводник. Още повече, че аверът от юг не цепи басма никому и в допълнение усложнява ролята му с бруталното си държание в навечерието на варненската сгледа.
"Светът върви стремглаво към спор, виждате към този момент, че политиците с имена, страни си приказват за ракети, войни и все по-реален става страхът на хората. Недалеч от нашата граница Турция води война. Апелирам дипломацията и ние да създадем всичко належащо да решим рецесията с дипломатически средства ", рече оня ден Борисов, изобразявайки гълъб на мира. И всичко това, с цел да изясни, че и на него не му е „ най-приятното “ да провежда такива срещи (с Ердоган). „ Огромна препирня, труд и войска от хора се занимават с това “, изохка медиаторът. Но изясни, че се е нагърбил с тая повинност с едничката цел да продължи да работи съглашението сред Европейски Съюз и Турция за въздържане на бежанците. Защото: „ Представете си 200 000 тук, представете си ги по-късно в Австрия “, синтезира дипломацията си българският министър председател, хем да посплаши малко гостуващия по това време у нас австрийски канцлер Курц, дето все му се зловидят мигрантите.
Тъкмо Борисов натамъни работата и сглоби геополитическия пъзел, и не щеш ли откъм Босфора отново се чу екот. Ердоган разгласи на всеослушание, че идва във Варна не да проси европейска благосклонност, а уверено да си изиска обещаните от Европейски Съюз пари за бежанците. Дори се закани да постави на масата най-силния си коз: фотоси на всички бежански лагери в Турция. Демек – в случай че не платите, ги пущам. И тогава Меркел да ви е на помощ!
"Ако ще давате финансова помощ за бежанците, направете го! Ако не, бъдете почтени с нас “, бяха думите на Ердоган.
Във Варна турският президент ще беседва с ръководителя на Европейска комисия Жан Клод Юнкер, с ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск и с ръководителя на Европейския парламент Антонио Таяни.
Кой на кого какво дължи – по този начин и не стана ясно. През 2015 година Европейски Съюз даде обещание на Турция финансова помощ в размер на 9 милиарда евро за справяне с мигрантската рецесия. Подписано беше и съглашение под егидата на Меркел. Сметката на Европейски Съюз беше елементарна -„ пари против успокоение “. Първият транш от 3 милиарда евро трябваше да е преведен до началото на 2018 година Ако се има вяра на Ердоган това, наподобява, не се е случило, щом в този момент си желае парите.
Европа е изцяло подвластна от турския президент и той го осъзнава. Затова сметката последно ще я написа той. Ако ли не – пуска бежанските шлюзове. Засега България е на завет, тъй като турската страна изпуска следено потока към огромния си зложелател Гърция, само че в случай че Европа скапе рахатлъка на Ердоган, скоро вълната може да ни залее. От това най-вече се бои Борисов, който е наясно що за разграден двор му е страната. Но вместо да я потегне, безконтролно повери националната сигурност в ръцете на Турция. Затова в този момент драговолно приема унизителната роля на медиатор сред двама циници, които взаимно си извиват ръцете.
Само че позициите на договарящите от дълго време не са равностойни. Европа по този начин и не разбра по какъв начин бе похитена, тъй като се отдаде непринудено на султана. При създалото се състояние тя ще би трябвало да се моли за благосклонност, а господарят и неговия прислужник ще важничат, ще си придават фасони, ще желаят да ги галят по главите и да ги назовават на галено име.
Ердоган идва да си вземе своето, а не да договаря. И да нагледа „ душевните “ си граници, несъмнено. Турският президент, споделят, щял да посети новострояща се джамия у нас, нищо чудно и до Кърджали да отскочи, в случай че толкоз го тегли душата. Въобще, визитата рискува да придобие държавен темперамент.
Де да беше единствено това. Военните триумфи на Ердоган в сирийския град Африн внасят спомагателен ужас в навечерието на това, и без друго, скандално посещаване. Лицемерна Европа, която другояче толкоз страда за убитите сирийски деца в Източна Гута и Алепо, в този момент ще би трябвало да стисне кървавата ръка на килъра на почтени деца в Африн. Че и да му заплаща на всичкото от горната страна. Да договаря с него, да го моли. Да не помни за десетките хиляди публицисти, преподаватели, интелектуалци, хвърлени в турски затвори. Да преглътне обидните му словоизлияния по собствен адрес. Да не помни за „ демократичните полезности “, „ правата на индивида “ и прочие алабализми от пропагандния боеприпас за простаци. Въобще, задава се един извънредно позорен театър, чието конферансие ще е българският министър-председател. А външният ни министър ще разнася шербет. Къде си, дядо Вазов?!
Впрочем да сте чули ясна позиция на Европейски Съюз за противозаконната турска окупация в северна Сирия? За разлика от Крим, за който ни проглушиха ушите. Няма даже нормалната "загриженост " в такива случаи. Явно за военните подвизи на Тайпи се употребява двоен критерий.
Българският народ, към момента зависим на вехтите учебникарски „ стандарти “ за петвековното турско иго, няма по какъв начин да утвърди тия теманета пред Ердоган. „ Османското му наличие “ ще накара да трепнат по-родолюбивите български сърца и да се извърнат против гостоприемника. И Борисов знае това. Затова му би трябвало незабавно „ трета международна война “, в случай че би трябвало даже ще я измисли, нима понижи политическата вреда. Каквото и да направи, обаче, неприятното усещане от разгащването ще остане.
Това разяснява за уеб страницата „ Гласове “ Анастас Добрев.
Затова с наближаването на 26 март Борисов става все по-тревожен. До степен, че оня ден прибегна да апокалиптично знамение за трета международна война, единствено и единствено да оправдае нелепата си роля на европейски сводник. Още повече, че аверът от юг не цепи басма никому и в допълнение усложнява ролята му с бруталното си държание в навечерието на варненската сгледа.
"Светът върви стремглаво към спор, виждате към този момент, че политиците с имена, страни си приказват за ракети, войни и все по-реален става страхът на хората. Недалеч от нашата граница Турция води война. Апелирам дипломацията и ние да създадем всичко належащо да решим рецесията с дипломатически средства ", рече оня ден Борисов, изобразявайки гълъб на мира. И всичко това, с цел да изясни, че и на него не му е „ най-приятното “ да провежда такива срещи (с Ердоган). „ Огромна препирня, труд и войска от хора се занимават с това “, изохка медиаторът. Но изясни, че се е нагърбил с тая повинност с едничката цел да продължи да работи съглашението сред Европейски Съюз и Турция за въздържане на бежанците. Защото: „ Представете си 200 000 тук, представете си ги по-късно в Австрия “, синтезира дипломацията си българският министър председател, хем да посплаши малко гостуващия по това време у нас австрийски канцлер Курц, дето все му се зловидят мигрантите.
Тъкмо Борисов натамъни работата и сглоби геополитическия пъзел, и не щеш ли откъм Босфора отново се чу екот. Ердоган разгласи на всеослушание, че идва във Варна не да проси европейска благосклонност, а уверено да си изиска обещаните от Европейски Съюз пари за бежанците. Дори се закани да постави на масата най-силния си коз: фотоси на всички бежански лагери в Турция. Демек – в случай че не платите, ги пущам. И тогава Меркел да ви е на помощ!
"Ако ще давате финансова помощ за бежанците, направете го! Ако не, бъдете почтени с нас “, бяха думите на Ердоган.
Във Варна турският президент ще беседва с ръководителя на Европейска комисия Жан Клод Юнкер, с ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск и с ръководителя на Европейския парламент Антонио Таяни.
Кой на кого какво дължи – по този начин и не стана ясно. През 2015 година Европейски Съюз даде обещание на Турция финансова помощ в размер на 9 милиарда евро за справяне с мигрантската рецесия. Подписано беше и съглашение под егидата на Меркел. Сметката на Европейски Съюз беше елементарна -„ пари против успокоение “. Първият транш от 3 милиарда евро трябваше да е преведен до началото на 2018 година Ако се има вяра на Ердоган това, наподобява, не се е случило, щом в този момент си желае парите.
Европа е изцяло подвластна от турския президент и той го осъзнава. Затова сметката последно ще я написа той. Ако ли не – пуска бежанските шлюзове. Засега България е на завет, тъй като турската страна изпуска следено потока към огромния си зложелател Гърция, само че в случай че Европа скапе рахатлъка на Ердоган, скоро вълната може да ни залее. От това най-вече се бои Борисов, който е наясно що за разграден двор му е страната. Но вместо да я потегне, безконтролно повери националната сигурност в ръцете на Турция. Затова в този момент драговолно приема унизителната роля на медиатор сред двама циници, които взаимно си извиват ръцете.
Само че позициите на договарящите от дълго време не са равностойни. Европа по този начин и не разбра по какъв начин бе похитена, тъй като се отдаде непринудено на султана. При създалото се състояние тя ще би трябвало да се моли за благосклонност, а господарят и неговия прислужник ще важничат, ще си придават фасони, ще желаят да ги галят по главите и да ги назовават на галено име.
Ердоган идва да си вземе своето, а не да договаря. И да нагледа „ душевните “ си граници, несъмнено. Турският президент, споделят, щял да посети новострояща се джамия у нас, нищо чудно и до Кърджали да отскочи, в случай че толкоз го тегли душата. Въобще, визитата рискува да придобие държавен темперамент.
Де да беше единствено това. Военните триумфи на Ердоган в сирийския град Африн внасят спомагателен ужас в навечерието на това, и без друго, скандално посещаване. Лицемерна Европа, която другояче толкоз страда за убитите сирийски деца в Източна Гута и Алепо, в този момент ще би трябвало да стисне кървавата ръка на килъра на почтени деца в Африн. Че и да му заплаща на всичкото от горната страна. Да договаря с него, да го моли. Да не помни за десетките хиляди публицисти, преподаватели, интелектуалци, хвърлени в турски затвори. Да преглътне обидните му словоизлияния по собствен адрес. Да не помни за „ демократичните полезности “, „ правата на индивида “ и прочие алабализми от пропагандния боеприпас за простаци. Въобще, задава се един извънредно позорен театър, чието конферансие ще е българският министър-председател. А външният ни министър ще разнася шербет. Къде си, дядо Вазов?!
Впрочем да сте чули ясна позиция на Европейски Съюз за противозаконната турска окупация в северна Сирия? За разлика от Крим, за който ни проглушиха ушите. Няма даже нормалната "загриженост " в такива случаи. Явно за военните подвизи на Тайпи се употребява двоен критерий.
Българският народ, към момента зависим на вехтите учебникарски „ стандарти “ за петвековното турско иго, няма по какъв начин да утвърди тия теманета пред Ердоган. „ Османското му наличие “ ще накара да трепнат по-родолюбивите български сърца и да се извърнат против гостоприемника. И Борисов знае това. Затова му би трябвало незабавно „ трета международна война “, в случай че би трябвало даже ще я измисли, нима понижи политическата вреда. Каквото и да направи, обаче, неприятното усещане от разгащването ще остане.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ