Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не

Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не знае нито за зелените банани, нито за смразяващите разкази за диверсанти, а още по-малко за рокличките с камили.
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално учебно заведение, където най-интересното бе идването всяка година на нови възпитаници, деца на офицери, служещи в планинската застава. Те оставаха за шест месеца или най-вече година, до момента в който не преместеха бащите им на друго място.
Всички чакахме с неспокойствие новото попълнение. Тръпнехме в очакване момче ли ще бъде или момиче. Едната група очакваше вратар, а другата – център в играта „ национална топка “.

Първият образователен ден поех към учебно заведение изпълнена с любознание, каквото не е сгрявало даже Малкото слонче от световноизвестната приказка на Киплинг. Новината ме посрещна ухилена на тротоара пред игрището, с буза, издута от бонбон „ Карамел Му “.
– Момиче, но каквоооо! Облечено от Кореком, в рокличка с камили!
Зяпнах ошашавена, а дъвката „ Балони “ тупна на плочките с тройно салто. Изпънах шия, преглътнах и оправих съветската панделка (с размери на футболна топка) върху плитката си и се запътих да видя корекомското знамение.

Тълпа от девойки я обграждаше компактно. Разбутах ги да видя дохвърчалата птица. Очите ми залепнаха за облеченото по-различно дете като с лепило „ Оху “. Сърцето ми за първи път усети злоба, ревнивост и даже щипка ненавист. Новодошлата бе облечена в светлосиня рокличка, леко разкроена, обточена с тънка бяла дантела. На гърба се кръстосваха необятни презрамки с копче цвете, а поличката завършваше с най-прекрасните камили, което детското въображение може да нарисува. Зад тях разперваха грациозно листа палми и се мяркаха пирамиди.
– Американска е – обясняваше русото момиче гордо – вуйна ми я подари. От Кореком.

Не стига това, ами стартира да споделя по какъв начин татко? ловял диверсантите като зайци, по тази причина го местели по заставите, да лови извършители, където не се оправят.

Надувка! Щеше да види тя! Обърнах тил на врящия от удивление момичешки курник, заставайки малко настрана.

Най-лошото занапред предстоеше. Още първия час учителката я постави да седне до мен.

– Помагай на Сирма по математика, изпуснала е много материал.

Как не! Да? оказват помощ камилите от американската рокличка. Наведох глава и не обелих дума до края на образователния ден.

Прибрах се намусена като зимна вечер. Дори купеният с връзки „ Швепс “ не ме зарадва. Завистта бе пуснала пипала като хидра в душата ми и виждах прелестната синя рокличка, където и да се завъртях. На въпроса: „ Какво ново в учебно заведение? “ думите рукнаха като летен дъжд. По едно време в ход влязоха и сълзите, а след това доприпкаха и сополите. Ревях, изливайки недоволството си в песен, почтена за „ Травиата “.

– Искам и аз, искааааам…

Усетих тихото затваряне на вратата. Избърсах лицето, издухах носа. Гордостта ми се смеси с омразата в гърмяща примес. Откъде у нас долари за Кореком? Татко беше служащ в „ Лимонадената “. Мама ходеше на нощни наряди през вечер в болничното заведение, с цел да връзваме двата края.

На другия ден разгласих война на новата. Уж инцидентно изпусках боички върху роклята с камилите, мачках? рисунките, а по физкултура забивах топката единствено в нея. Тя търпеше всичко с високомерно неуважение. Дори имаше нахалството да ми предлага сандвичи със колбаси, чието име не бях чувала. Устата ми се пълнеха със слюнка, само че инатливо отказвах, дъвчейки демонстративно пържена филийка с мехлем.

– Не се притеснявай. – успокояваше ме татко ми – Скоро ще стане студено.

Проклетата есен като че ли ни беше подслушвала. Като се разпери над града, та се не помни. Септември свърши, октомври се изниза, а проклетата съученичка продължаваше да навира камилите в очите ми, обула бял чорапогащник и жилетка. Истинско благополучие ме споходи, когато най-сетне застудя и Сирма пристигна на учебно заведение с панталон. Обаче моята злоба не миряса. Щом я погледнех, виждах синята? рокля и по-скоро бих отказала подарък за Нова година, в сравнение с да? стана другар.

Декември дойде весел-весел и един ден учителката по литература ни разпореди да напишем съчинение – „ Писмо до Дядо Мраз “. Готова бях да си отрежа и двете уши, че всички девойки желаеха синя рокличка с камили от Кореком. И аз желаех бясно тази прелестна дрешка, само че нямаше да призная, даже да ме вържеха за зъболекарския стол и с машинката да пробиеха по три дупки на всеки зъб. Затова написах друго, което също бе правилно. Молех положителния дъртак да даде здраве на всички. Единствена получих шестица и когато към този момент мислех, че съм натрила носа на Сирма, новината ми прасна един зад врата.

-Таткото на Сирма е прострелян. Обаче е хванал нарушителя.

Това нямаше по какъв начин да преборя. Баща? беше воин, а моя – елементарен лимонададжия.

Вървях към къщи постепенно. Съзрях опашката пред „ Плод-зеленчук “-а и се спуснах като стрела. Пуснали бяха кубински портокали – зелени като палмовите листа върху… На тичешком стигнах вкъщи, сграбчих пари от незабавната кутия за екстрени покупки. От там вземахме, когато пуснеха нещо по магазините, до момента в който нашите са на работа. Я зелени банани, я трипластови салфетки или някоя друга изчезнала стока. Наредих се – даваха по един кг. След петнайсет минути пристигна моя ред и щастлива потеглих със зеленото богатство назад. На крачка от опашката стопирах. Сирма стоеше до вратата на магазина и подсмърчаше, а очите? бяха залепнали като дъвка „ Турбо “ в плодовете. Приближих се към нея.

– Може лии – със заекване подшмръкна тя – един портокал за татии… – тук към този момент зарева с цялостен глас.

Помъкнах я към у дома. Тикнах в ръцете? пари от „ незабавната кутия “ и я пратих в магазина скорострелно. Докато вървяхме натам, тя заплака още по-силно и тогава, като неизвестен левент, отрязах с един мах и трите глави на ламята на завистта. Постепенно омразата отпраши на някъде, а ревността не смееше да пристъпва наоколо. Все още доста желаех рокличката с камили и я сънувах през вечер, само че се бях примирила, че не мога да имам такава.

Бащата на Сирма се утежни и тя стартира да спи у нас, до момента в който майка? прекраваше вечерите в болничното заведение.

Преди Новогодишната почивка друга вест ме хлопна по главата. Местеха героя в София, а с него заминаваше и щерка му. Дойде да се сбогуваме и ни остави дарове. Отворих моя незабавно. Ако в него имаше гърмяща змия с крайници, надали щях да съм по-изненадана. Цяла-целеничка, там се кипреше рокличката с камили – ухилена до уши.

Мама едвам издърпа скъпото богатство от ръцете ми, с цел да го прегледа. Взира се дълго в етикета, тъй като знаеше британски, след това ми го подаде усмихната:

– Нощница, създадена в Бангладеш!

Беше по-жестоко даже от Нова година без торта с „ родопчета “. Грабнах ножицата, отрязах стремително противния етикет, метнах го в нафтовата печка и изкрещях през сълзи, притискайки дрешката до сърцето си:

– Това е американска рокличка с камили, купена от Кореком! Разбрахте ли?

Родителите ми излязоха безшумно от стаята.

А подаръкът на Сирма – спомен от едно чудно време – и до през днешния ден вардя.Така се гледаше бебе по времето на соца, когато нямаше памперси, Хумана и бананова кашаПовод ми дадоха сина и снахата, които ми оставиха за месец внучето да го виждам.
Указанията бяха стр…Dec 21 2018vijti.com

Автор:Ина Крейн

Инфо: Соцбг